Решение № 10011 от 19.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12299/2009 г.

Решение № 10011 от 19.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12299/2009 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 54, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по касационна жалба на Нейка Василева Кръстева от гр. София, против Решение № 44/8.06.2009 г., постановено по а. д. № 5102 от 2008 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отменил, по жалба на Петър Александров Междуречки, Заповед № РД-50-75/3.05.2007 г. на кмета на Район "Банкя" при Столична община. Прието е, че съществува спор за материално право, поради което и на основание чл. 53, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР, той трябва да се реши по съдебен ред, след което може да се пристъпи към отстраняване на грешките и непълнотите в одобрената кадастрална карта (КК) и кадастрален регистър (КР). Недоволна от решението, Кръстева го обжалва чрез процесуалния си представител. Твърди, че решението е неправилно като постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Правото й на собственост, възстановено с решение на Общинска служба по земеделие и гори, Овча купел (ОСЗГ) № 5364/01.12.2005 г. не е оспорено. Правото на строеж на първоначалния жалбоподател Междуречки, дори да се приеме, че не е погасено при неупражняването му, не води до право на носителя му да бъде той вписан в КР като собственик. Правото на собственост е възстановено върху площ, по-голяма от тази, върху която е било учредено право на строеж, поради което поне за тази част няма пречки като собственик да бъде вписана касаторката. Ответната страна - Петър Междуречки, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че правото на строеж на ответника е погасено по давност поради неупражняването му. Това обстоятелство го изключва от кръга на лицата, посочени в § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, поради което той няма право да подава жалба против акта на кмета на Район "Банкя". Постановеното по негова жалба решение е недопустимо. За да се произнесе по касационната жалба, Върховният административен съд, състав на Пето отделение възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от АССГ. Тя не се оспорва от страните по делото. Безспорно по делото е, че с Решение № 5364/1.12.2005 г. на ОСЗГ, на наследниците на Васил Величков Кръстев, между които е и касаторката, е възстановено правото на собственост върху ливада от 1,087 дка, находяща се в землището на с. Градоман, местността "Егречище", имот № 27 от кадастралния план, одобрен със Заповед № 309/12.07.1976 г. на главния архитект на гр. София. Имот пл. № 27 в кв. 27, видно от заключението на вещото лице, фигурира в кадастралния и регулационен план от 1976 г. и разписния лист към него и е записан като собственост на Величко Кръстев Младенов и н-ци. Имотът е идентичен с имот пл. № 27 в кв. 27, м. Градоман, гр. Банкя, по действащия кадастрален и регулационен план. Имотът, върху който е предоставено право на строеж на Петър Междуречки се засяга изцяло от решението на ОСЗГ. Безспорно е също, че ответникът Междуречки има отстъпено право на строеж върху имот, представляващ парцел III, имот 27 в кв. 27, кв. Градоман, гр. Банкя. Видно от Протокол от 27.12.2006 г. (л. 121 от делото), той владее и по настоящем същото място. Касаторката не е твърдяла обратното по време на процеса. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Без оглед на това, дали приложените по делото два протокола за непълноти и грешки са съставени по определения в нормативната база ред и съответно на това - дали при издаването на обжалваната заповед на кмета на Район "Банкя" са спазени административнопроизводствените правила, изводът за наличен спор за материално право е обоснован. От една страна касаторката претендира право на собственост върху имота. Тя е искала изменение на кадастралния план, довело до издаване на обжалваната заповед № РД-50-75/3.05.2007 г. От друга страна, върху част от имота, собствеността върху който е призната на наследниците на Васил Величков Кръстев от ОСЗГ, ответникът Междуречки твърди, че притежава право на строеж. Той владее същия имот. По посочените причини той оспорва заповедта на кмета. При съществуващ спор за материални права, съгласно изричната разпоредба на чл. 53, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР, изменението на КК и КР могат да станат след решаването на спора. При това, за да се приеме съществуването на посочения спор, не е необходимо и двете страни да претендират еднакви права - права на собственост или права на строеж. Доводите на касаторката за нарушение на материалния закон са развити в посочените по-горе посоки. Те са неоснователни. Административният съд не е компетентен да изследва и се произнася дали правото на строеж на ответника е погасено поради неупражняването му в срок. Това е правомощие единствено на общия съд. Неоснователен е и втория довод: че носителят на правото на строеж не може да поиска да бъде вписан в кадастъра като собственик. Твърдението е една банална истина. В същото време обаче, изменението на одобрения кадастрален план би накърнило правото на строеж на Междуречки. Частично верен е третият довод на Кръстева: при площ на възстановения имот по-голяма от тази на парцел III-27 с повече от 200 кв. м., тя "...има пълното право да поиска поименното си вписване в партидата на имота". За въпросните 200 кв. м. обаче не съществува спор. Спорът е дали е допустимо да се нанесе изменение на кадастралния план, касаещо целия имот 27 за който, както се посочи, съществува спор за материално право. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, поради което следва да се остави в сила обжалваното решение. По делото адвокатът на ответника Междуречки е направил искане за присъждане на разноски. С оглед правните изводи на ВАС, то се явява основателно. Като такова следва да се уважи, като се осъди касаторката да му заплати сумата 600 лева за адвокатско възнаграждение, за която има представени доказателства. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение