Решение № 8978 от 2.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8399/2020 г.

парцели, спрямо одобрените (референтни) парцели за участие по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)" е 84.11 %. Административният орган е приложил чл.63, т.1, във връзка с чл.77, т.4, б."в" от Регламент (ЕС) 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и чл.18, ал.3, т.3 от Наредба 7 от 24.02.2015 г., според която се прекратява агроекологичния ангажимент и земеделските стопани възстановяват получената финансова помощ по съответното направление, съгласно условията по ал.4, когато не са спазили изискванията по чл.20, ал.2 от наредбата, като е издал оспорения административен акт. В мотивите си административният съд е обсъдил фактическата обстановка по повод откриване на производството по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент, за което земеделският стопанин е бил уведомен с писмо от 18.08.2017 г.(ст.65 от съд.досие), по повод на подадено от него възражение от 14.09.2017 г.(стр.69), както и тази във връзка с конкретното административно производство по издаване вече на оспорения пред него акт ( 012600/7403 от 20.11.2018 г. на зам.изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"). Във връзка с обжалването на същия по административен ред пред министъра на земеделието, храните и горите е издадена заповед РД-20-46 от 21.02.2019 г. Също така поради направеното възражение на дружеството при откриване на производството е направено запитване до МЗХГ, като с писмо с 10-7658 от 30.10.2018 г. от него е изразено становище, че заявените по-малко площи за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2016 не са в изпълнение на § 15 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, което е отразено както в мотивите на оспорения административен акт, така е възпроизведено и от съда. Обсъдени са писмо с изх. Юл-70 от 30.05.2016 г. на кмета на община Ихтиман (стр.74), писмо с 02-0400/614 от 08.04.2016 г. на зам.министър на МЗХГ (стр.26) и писмо (без номер и дата, заверен препис), издадено от началника на Общинска служба "Земеделие"- Ихтиман (стр.375), заявление по чл.70 от ППЗСПЗЗ с вх. 003 от 29.07.2015 г. за участие в споразумение по чл.37в от ЗСПЗЗ, подадено от дружеството (стр.376). Съдът е обсъдил заключенията по съдебно-техническата експертиза, което е кредитирал в частта, с която се установява, че процентът на пресичане или съвпадение между одобрената площ, за която е поет агроекологичния ангажимент и заявената площ от кампания 2016 г. е в размер на 84.11 %, какъвто е определен и с оспорения акт. Административният съд е посочил също в мотивите си, че при стартирането на ангажимента по мярка 10 търговското дружество е ползвало общински имоти по споразумение по чл.37в от ЗСПЗЗ, а след изменението е предвидено в чл.37и от закона, че пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем или аренда по реда на чл.24а, ал.2 на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ. Според § 15 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24.02.2015 г. са длъжни в срок до 1.02.2016 г. да приведет договорите в съответствие с изискванията на чл.37и, ал.1 и ал.4, а според ал.3 договорите за наем или аренда на пасища, мерки и ливади от тези фондове, които не са приведени в съответствие в срока по ал.1 или ал.2 се прекратяват. По делото не е бил спорен фактът, че площите, които не се припокриват по процесното заявление са представлявали пасища, мери и ливади, за които е било сключено споразумение за предходния период по чл.37в от ЗСПЗЗ, и не са обхванати от разпоредбите на чл.37и от ЗСПЗЗ и на § 15 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, поради което са били изключени от обхвата на споразумението. Административният съд е приел, че правилно са приложени посочените разпоредби от административния орган, респ. издаденият от него акт е материалнозаконосъобразен и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като спазена и целта на закона. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като не са налице твърдените касационни основания, като основният спорен момент е материалноправен. От събраните доказателства по делото се установява, че актът е издаден от компетентен орган, съгласно чл.20а от ЗПЗП, както и на основание чл.20а, ал.4 от ЗПЗП, и в изпълнение на заповед 03-РД/715#1 от 27.06.2017 г. на изп.директор на ДФ "Земеделие", с която са делегирани правомощия на зам.изпълнителния директор на същия фонд да издава и подписва актове за прекратяване на агроекологичния ангажимент по процесната мярка. Спазени са изискванията за писмена форма и съдържание на акта, съгласно чл.59 от АПК. По делото не е бил спорен фактът, че търговското дружество е поело многогодишен ангажимент през кампания 2015 г. с направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС1) по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014-2020 г., и със заявление за подпомагане със 132.36 ха, като за процесната кампания 2016 г. размерът на площите, с които е кандидатствало е 119.45 ха. Така размерът на площите, с които е кандидатствало са намалени, като разликата, а именно площи в размер на 12.91 ха са такива, изключени от споразумението за създаване на масиви по реда на чл.37в от ЗСПЗЗ. Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" за периода 2014 -2020 г., агроекологичните дейности по направленията по чл.3 се прилагат за период от пет последователни години. Съгласно чл.8, ал.2 от същата наредба, срокът по ал.1 започва да тече от началото на годината на подаване и на одобрение на "Заявлението за подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и "Заявление за плащане". През всяка следваща година до изтичане на срока по ал.1 кандидатите за подпомагане подават "Заявление за плащане". От съществено значение е изискването, регламентирано в чл.20, ал.1 и ал.2 от Наредба 7 от 24.02.2015 г. - агроекологичните дейности по направленията по чл.3, т.т.1, 3 и 4 да се прилагат върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичния ангажимент. Нормативното условие е одобрената площ за прилагане на агроекологичните дейности по направленията по чл.3, т.т. 1, 3 и 4 да може да бъде намалена с не повече от 10 на сто, като всяка година поне 90 на сто от площта по съответното направление да се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент по реда на глава пета или в случаите по ал. 6 и ал. 7. В конкретния случай о заявените за подпомагане по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС1) от мярка 10 "Агроекология и климат" за кампания 2016 имоти не припокриват референтните (одобрените) през 2015 г. площи за участие по същата мярка и направление. Както беше посочено не оспорва факта, че процентът на припокриване на площите, заявени за подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" за 2016 г. е 84.11 %, т.е. е по-малък от 90 % спрямо одобрените през 2015 г. за подпомагане по същата мярка площи. Правилно административния съд е приел, че е доказано наличието на материалните предпоставки на чл.18, ал.3, т.3, във връзка с чл.20, ал.2 от Наредба 7 от 24.02.2015 г., представляващи основание за издателя на процесния административен акт да прекрати подпомагането на земеделския стопанин по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност " - мярка 10 "Агроекология и климат". Също така правилно съдът е обсъдил и приложението на §1, т. 8, б."е" от ДР на Наредба 7 от 24.02.2015 г., според която точка форсмажорно обстоятелство е налице, когато има "отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението". Административният съд правилно е счел, че отчуждаването съставлява принудително отнемане на вещ при спазване на определена процедура, за да бъде задоволена важна обществена нужда, което може да се извърши за задоволяване само на държавна или общинска нужда. В конкретната хипотеза липсва гореописаното отчуждаване, а твърдението на касационния жалбоподател е, че нормативната уредба не е изчерпателна и в случая се касае за изключително обстоятелство, независещо от неговата волята на заявител. Касационният съдебен състав не споделя това становище и го намира за неоснователно, защото нормата на § 1, т. 8 от ДР на Наредба 7от 24.02.2015 г. регламентира лимитативно "форсмажорни или извънредни обстоятелства" по смисъла на приложимата Наредба 7 от 24.02.2015 г. Доколкото визираните обстоятелства представляват изключение от общото правило, те не могат да се тълкуват и прилагат разширително или по аналогия. Следва да се има предвид, че дори и да са били налични изключителни обстоятелства, независещи от волята на земеделския производител по мярка 10 "Агроекология и климат", то при установяването на такъв вид обстоятелства, агроекологичният ангажимент по съответното направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" също задължително се прекратява по силата на императивната норма на чл.18, ал.5 от Наредба 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" за периода 2014 -2020 г. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна по касация следва да се присъдят съдебни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 100.00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.