Решение № 14591 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6699/2016 г.

Решение № 14591 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6699/2016 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производство по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Р. П. Б. - прокурор в Районна прокуратура гр. Б., срещу решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет по т. 6 от протокол № 1 от заседание, проведено на 26.04.2016 г., с което на Р. П. Б. - прокурор в Районна прокуратура гр. Б., на основание чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ, е наложено дисциплинарно наказание - "порицание", за извършени от нея дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1, т. 4 и т. 5 от ЗСВ. Образуваното по жалбата адм. д. № 6699/2017 г. по описа на ВАС, шесто отделение е било спряно и впоследствие възобновено след произнасяне с Тълкувателно решение № 7/2017 г. по искане на процесуалния представител на ПК на ВСС, с цел изясняване правомощията на съда при уважаване на жалбата. В жалбата се оспорва приетото решение като незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и материалноправни разпоредби. Не се доказва по безспорен начин извършеното нарушение. В решението си дисциплинарният състав е приел, че Б. е извършила съществени процесуални нарушения и абсолютно процесуално нарушение, но жалбоподателката оспорва, че дори да го е извършила, същото не може да се квалифицира като дисциплинарно нарушение, уронващо престижа на съдебната власт, водещо до ангажиране на дисциплинарната й отговорност. Моли да се отмени решението на ПК на ВСС. В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с процесуалния си представител адв. Грозданова. Поддържа жалбата. Ответникът по жалбата - Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, редовно уведомена, в съдебно заседание се представлява от юрк. Лишева. Изразява становище за неоснователност на жалбата. Представя писмено становище, в което излага съображения. Решението на ПК на ВСС е законосъобразно, правилно и мотивирано и не страда от пороците, описани в жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, срещу акт подлежащ на оспорване по реда на АПК във връзка с разпоредбата на чл. 323, ал. 1, в законоустановения срок. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения. С решение на ПК на ВСС по т. 6 от Протокол № 1 от заседание на 26.04.2016 г., ПК е ВСС е наложил на съдия Р. Б. за извършени от нея дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 4 и 5 от ЗСВ дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ - "порицание". Дисциплинарното производство е образувано по предложение на административния ръководител на Районна прокуратура Б. до ПК на ВСС, за нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 4 и т. 5 от ЗСВ - тъй като е осъществила действие, уронващо престижа на съдебната власт "като е предала на съд лице, което няма качеството на обвиняем", като впоследствие след връщане на делото от съда го е привлякла в качеството на обвиняем за същото деяние при същата фактическа обстановка, по отношение на която вече се е била произнесла горестоящата прокуратура, която е отменила предходното постановление за привличане на обвиняем поради липса на достатъчно доказателства за извършване на това процесуално действие. Други визирани в предложението нарушения, допуснати от Б., са: сключване на споразумение за условно осъждане на лице, което има две влезли в сила присъди за подобни престъпления и в изпитателния срок за наложено наказание "лишаване от свобода" за друго тежко умишлено престъпление; неизпълнение на служебни задължения, произтичащи от чл. 143, ал. 1 от ЗСВ и чл. 46, ал. 3 от НПК. Настоящият състав на Върховен административен съд, шесто отделение намира, че решението на ВСС е постановено от компетентен орган в предписаната от закона форма. При издаването му са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, опорочаващи го и водещи до неговата незаконосъобразност. Съдът намира, че в процесния случай е приложимо постановеното Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2017 г. по тълк. дело № 7/2015 г., на Общото събрание на съдиите на Върховен административен съд, I и II колегия. В случая е налице хипотезата по т. 2 от това решение, в която е постановено, че участието на членовете на Висшия съдебен съвет в дисциплинарния състав, когато същите са и вносители на предложение за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 312, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 311, т. 2, б. "в" и чл. 307, ал. 2 от Закона за съдебната власт за изборните членове на Висшия съдебен съвет, и по чл. 312, ал. 1, т. 4 от Закона за съдебната власт за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор, следовател, на административен ръководител или заместник на административния ръководител е съществено нарушение на административно производствените правила. В мотивите на тълкувателното решение по т. 2 е залегнало виждането, че дисциплинарният състав заема особено място в дисциплинарното производство. От една страна, той е помощен орган на Висшия съдебен съвет, определен измежду състава на изборните членове, а от друга - на него му е възложена функцията на арбитър, който следва да определи кръга на релевантните доказателства съобразно твърдяното дисциплинарно нарушение, да даде възможност на всяка от страните да изрази и развие своето становище по предмета на дисциплинарното производство и приложи, съответно изиска събирането на относимите за спора доказателства или служебно да събере същите с цел вярно изясняване на фактите по спора. След това, дисциплинарният състав предлага на Висшия съдебен съвет, респ. съответната колегия на ВСС, съобразно действащата редакция на закона - решение, с което установява подлежащите на доказване факти, изразява становище по тях и предлага вида и размера на дисциплинарното наказание, посочвайки правното основание за налагането му (чл. 319, ал. 1 ЗСВ). Тези функции на дисциплинарния състав показват необходимостта от гаранции за неговата независимост и безпристрастност. Според ОСС на ВАС, I и II колегия, последната би била накърнена, ако не бъдат изключени от случайния подбор по чл. 316 ЗСВ вносителите на предложението за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като въпросните вносители, от една страна, и членовете на дисциплинарния състав, от друга страна, упражняват несъвместими функции в една състезателна по своя характер процедура. Европейският съд по правата на човека квалифицира съвместяването на такива функции като нарушение на правото на справедлив процес по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Това произтича от измеренията на принципа за безпристрастност в рамките на административните производства: 1. придържане на водещия процеса орган към предоставената му компетентност и съобразяване на всички други органи с нея и 2. предотвратяване на всеки възможен конфликт на интереси, изразяващ се в евентуална заинтересованост на длъжностните лица от съответната администрация от съдържанието на крайния акт. По аргумент за противното, "пристрастен" орган е този, който участва в разглеждането на дисциплинарното производство, в нарушение на принципа на самостоятелност и безпристрастност, установен в чл. 10 АПК. Гореизложеното налага извода, че участието на едни и същи членове на Висшия съдебен съвет в подготвителния етап на дисциплинарното производство (проверка, проучване на информацията за извършено дисциплинарно нарушение и изготвяне на предложение за образуване на дисциплинарно производство) и в процеса по фактическо установяване на извършеното нарушение чрез събиране, анализиране и оценка на събраните доказателства в хода на производството пред дисциплинарния състав на ВСС, не издържа теста за безпристрастност при упражняване на компетентността за реализиране на дисциплинарната отговорност на магистрата. Висшият съдебен съвет е длъжен във всеки случай и на всяка фаза на дисциплинарната процедура да гарантира правото на справедлив процес на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, независимо от липсата на изрична законова забрана за формиране на дисциплинарния състав с участието на вносители на предложението за налагане на дисциплинарно наказание. Съобразявайки това становище залегнало в ТР № 7/2017 г., настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира за основателна подадената жалба срещу решението ПК на ВСС, тъй като видно от доказателствата по делото - извлечение от протокол № 42 от заседание на ВСС от 23.07.2015 г. - решение по т. 6.2 от протокола, членът на дисциплинарния състав - Я. Т., е и вносител на предложението за налагане на дисциплинарното наказание, като е взел и е гласувал за приемане на процесното решение. Изложеното обосновава наличието на съществено нарушение на административно производствените правила, което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на процесното решение на ВСС като незаконосъобразно. По отношение на въпросите за приложимост и задължителност на Тълкувателно решение № 7/2017 г., следва да се съобрази разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, която предвижда, че тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Предвид това и като е съобразил, че въпросът, на който следва да бъде даден отговор е предмет на разглеждане по посоченото висящо тълкувателно дело, с протоколно определение от 12.10.2016 г. по адм. д. № 6699/2016 г., ВАС, шесто отделение, е постановил спиране на производството по делото, до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 7/2015 г. от Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд. Предвид гореизложеното, следва да бъде постановена отмяната на решение на ПК на ВСС по т. 6 от протокол № 1 от заседание проведено на 26.04.2016 г. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, състав на шесто отделение,