Решение № 1720 от 4.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15413/2010 г.

Решение № 1720 от 4.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15413/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от Министерския съвет, от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и от Националната спортна академия "Васил Левски", против решение № 12776 от 1.11.2010 г. по адм. д. № 7350/2010 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, в частта, с която е отменено решение № 84 от 19.02.2010 г. на Министерския съвет на Република България за обявяване на територията на обект "Водна учебна спортна база на Национална спортна академия "Васил Левски" с площ 135,30 дка за обект с национално значение в частта относно поземлени имоти /ПИ/ с идентификатори, както следва: ПИ 51500.510.144, ПИ 51500.510.145, ПИ 51500.510.146 и ПИ 51500.510.147 по кадастралната карта на гр. Несебър. Изложените в трите касационни жалби пороци на съдебното решение релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК - недопустимост поради липса на правен интерес на физическите лица, необоснованост и неправилност поради нарушения на § 5, т. 62 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията и на чл. 47а, ал. 3 от Закона за физическото възпитание и спорта. Ответникът Министърът на образованието, младежта и науката не е взел становище. Ответниците Елена Димитрова Иванова, Василка Атанасова Минова, Стефан Николаев Стратиев, Стоян Иванов Тояджиев и Йовка Стоянова Ангелова, всички от гр. Несебър, обл. Бургас, са оспорили касационната жалба в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни. С обжалваното решение Върховният административен съд, тричленен състав, е отменил решение № 84 от 19.02.2010 г. на Министерския съвет на Република България, с което територията на обект "Водна учебна спортна база на Национална спортна академия "Васил Левски" с площ 135,30 дка е обявена за обект с национално значение, в частта относно поземлени имоти /ПИ/ с идентификатори, както следва: ПИ 51500.510.144, ПИ 51500.510.145, ПИ 51500.510.146 и ПИ 51500.510.147 по кадастралната карта на гр. Несебър. За да постанови решението си, Върховният административен съд, тричленен състав, законосъобразно е приел, че Елена Димитрова Иванова, Василка Атанасова Минова, Стефан Николаев Стратиев, Стоян Иванов Тояджиев и Йовка Стоянова Ангелова в качеството им на собственици на изброените поземлени имоти, попадащи в територията на обявения с оспорения акт обект с национално значение, разполагат с активна процесуална легитимация и право на оспорване съгласно чл. 147 от АПК. Съдът е тълкувал и приложил правилно материалноправната разпоредба на чл. 47а, ал. 3 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС), която изисква определянето на спортни обекти и съоръжения като обекти с национално значение да се извършва при наличието на две предпоставки - тези спортни съоръжения и обекти да са публична държавна собственост и да са предоставени за управление от Министерския съвет /МС/ на Националната спортна академия. Предвид представените доказателства за частна собственост върху поземлените имоти съдът е обосновал правилния извод за материална незаконосъобразност на оспореното административно решение поради издаването му в нарушение на чл. 47а от ЗФВС. Касационните доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Правото на физическите лица на собственост върху поземлените имоти обосновава техния правен интерес от оспорването по съдебен ред на административния акт, който засяга упражняването на субективните им права. С акт № 4744/17.09.2009 г. за публична държавна собственост са актувани само сградите, но не и поземлените имоти, а в доклада на вносителите на проекта за решение на МС са посочени "все още неуредените права на НСА върху земята на спортната база". Евентуално съществуващият спор за собственост върху поземлените имоти следва да бъде предварително разрешен по общия ред. Допълнителната разпоредба на § 5, т. 62 от Закона за устройство на територията, която определя понятието "обект с национално значение" като обект, определен като такъв със закон или с акт на МС, в конкретния случай следва да бъде тълкувана и приложена във връзка със специалната материалноправна разпоредба на чл. 47а, ал. 3 от ЗФВС. С оглед установените критерии от чл. 47, ал. 2, т. 1 от ЗФВС не може да се възприеме за правилно становището на касатора НСА "Васил Левски", че Водната учебна спортна база не е спортен обект. Съгласно чл. 47а, ал. 3 от ЗФВС обекти с национално значение са спортните обекти и съоръжения - публична държавна собственост, предоставени за управление на Националната спортна академия "Васил Левски". Следователно, качеството на един имот като обект с национално значение произтича пряко от закона при наличие на две кумулативни условия: обектът да е публична държавна собственост и да е бил предоставен на НСА за ползване от Министерския съвет по реда на чл. 6 и чл. 10 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС). В разглеждания случай са представени доказателства за частна собственост върху поземлените имоти без да е представен издаден акт по реда на ППЗДС, посредством който същите поземлени имоти да са били предоставени за управление на НСА "Васил Левски". При издаването на оспорения административния акт са допуснати нарушения на императивни материалноправни изисквания и като го е отменил по отношение на процесните имоти, Върховният административен съд, тричленен състав, е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК не са налице и обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,