Решение № 231 от 4.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1765/2018 г.
ВКСIV гражданско отделение04.07.2018 г.докладчик Стоил Сотиров
Диспозитив
ДОПЪЛВА определение № 522/08.6.2018 г. по гр. д. № 1765/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, IV г. о., като ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - Д., да заплати на Н. И. Г., ЕГН - [ЕГН ], от [населено място], [улица], деловодни разноски за касационното производство в размер а 720/седемстотин и двадесет/ лева. Определението е окончателно.
Мотиви
Решение № 231 от 4.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1765/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 250, във връзка с чл. 248 ГПК. Образувано е по молба, вх. № 5826/12.6.2018 г., подадена от адвокат Р. Ж. - процесуален представител на касационната жалбоподателка и ищцата Н. И. Г. от [населено място], за допълване на определение № 522/08.6.2018 г. по настоящото дело. С молбата се иска допълване на посоченото определение за разноски, които са поискани с отговора на касационната жалба. Ответникът в настоящото производство Областна дирекция на МВР - Д., е депозирал отговор по смисъла на чл. 250, ал. 2, изречение първо ГПК. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа молбата и взе предвид отговора на ответницата по нея, намира за установено следното: Молбата, вх. № 5826/12.6.2018 г., е подадена на 12.6.2018 г., поради което срокът по чл. 250, ал. 1 ГПК е спазен, и тя е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна по следните съображения: С постановеното по настоящото дело определение № 522/08.6.2018 г., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 25/14.02.2018 г. по гр. д. № 581/2017 г. по описа на Добричкия окръжен съд, г. о. С отговора на касационната жалба молителката в настоящото производство е поискала присъждане на разноски за касационното производство. С отговора е представен списък на разноските от 19.4.2018 г., фактура № 1088/09.3.2018 г. и операционната бележка за банков превод на сумата 720 лева по посочената фактура. Поради това на молителката следва да се присъдят разноски за касационното производство в посочения по-горе размер. Неоснователно е възражението на ответника в настоящото производство, че разпоредбата на чл. 250, във връзка с чл. 248 ГПК е неприложима за определенията. В случая се касае до опущение на съда, което се изразява в неприсъждане на своевременно поискани от ответницата по касационната жалба разноски. Константната практика на ВКС сочи, че визираните разпоредби са приложими и за определенията, с които с определението по чл. 288 ГПК съдът не се произнесъл по искането за присъждане на разноски. Водим от горните съображения и на основание чл. 250, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,