Решение № 472 от 12.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8398/2016 г.

Решение № 472 от 12.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8398/2016 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Ц. Т. от град П. против решение № 44/10.05.2016 г., постановено по адм. дело № 137/2016 г. по описа на Административен съд - Л.. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Допълнително са изложени съображения за ненадлежно конституиране на заинтересованата страна по спора. Ответната страна - С. Ю. А., младши полицейски инспектор при Районно управление на МВР - гр. Т. не е взел становище по касационната жалба. Ответникът - Областна дирекция на МВР - Л. не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Г. Ц. Т. срещу заповед за задържане на лице рег. № 356 зз - 78/12.04.2016 г., издадена от младши полицейски инспектор при РУ на МВР гр. Т., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наредено задържане на Тодоров за срок от 24 часа. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган и в съответствие с възложените му функции и в предписаната от закона форма, както и при спазване на приложимата материалноправна норма. Според първоинстанционния съд в обжалваната заповед и съпровождащите я документи от административната преписка се съдържат фактическите и правни основания за нейното издаване. Касационната инстанция намира така постановеното съдебно решение за правилно. Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗМВР включително. От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че в случая задържането е било извършено във връзка с наличие на данни за извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, като лицето Тодоров е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си - 0,52 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда на 12.08.2014 г. за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК. Задържането е било извършено за срок, посочен в закона, заповедта на полицейския орган е издадена в изискуемата форма. Налице са били фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон - чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характера на престъплението. Обсъдените по делото доказателства обосновават наличието на материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно - наличие на "данни", че задържаното лице е извършило престъпление. Понятието "данни" по смисъла ЗМВР и понятието "достатъчно данни" по смисъла на по чл. 207, ал. 1 от НПК, имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на ПАМ "задържане за 24 часа" по чл. 72 от ЗМВР, са необходими само данни за извършено престъпление, т. е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице е извършило престъпление. В хода на съдебното производство пред АС, административният орган е представил доказателства, които установяват по безспорен начин наличието на данни за извършено от Г. Т. престъпление, които обосноват необходимостта от задържането му. За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Такива данни по отношение на Г. Т. са били налице, поради което изводите на АС Л., че към момента на задържането полицейският орган е бил събрал данни за извършено престъпление от лицето са обосновани и в съответствие с представените по делото писмени доказателства. Направеното в касационната жалба възражение за допуснато от съда съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно конституиране на заинтересована страна по делото, също е неоснователно. Фактът, че Областна дирекция на МВР - Л. неправилно е конституирана като заинтересованана страна не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не се е отразило на правото на защита на жалбоподателя и оттам и на правилността на обжалвания съдебен акт. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Определението за разноските пред първоинстанционния съд следва да бъде отменено, предвид присъждането на разноски на ненадежна страна. Разноски от ответника не са претендирани, поради което такива не се присъждат от настоящата инстанция. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение