Решение № 531 от 9.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1966/2012 г.

Решение № 531 от 9.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1966/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия А. Н. Н. чрез служебен защитник адв. Д. Д. срещу въззивно решение № 157/11.05.2012 г. по внохд № 320/2012 г. по описа на Софийския апелативен съд нак. колегия, 3-ти състав, с което е потвърдена присъда № 43 от 16.02.2012 г. по нохд № 5337/2011 г. по описа на Софийския градски съд, нак. колегия, 25-ти състав. В жалбата се поддържат касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Служебният защитник на подсъдимия прави се искане да се измени решението и вместо наказание лишаване от свобода да се наложи наказание пробация. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Подсъдимият е осъждан два пъти за грабеж. Липсва основание за приложението на чл. 55 НК. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Софийският градски съд е признал жалбоподателя-подсъдим за ВИНОВЕН в това, че на 21.03.2011 г. около 19.30 ч. в гр. София, в близост до метростанция "Вардар", като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи-дамска чанта, мобилен апарат "С. Ерексон Wi 800", СИМ карта, диоптрични очила марка "BEVIL", слънчеви очила марка "ELLE", сумата 70/седемдесет/ лева -всичко на обща стойност 603,00 лева от владението на С. С. Л. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила-издърпал дамската чанта от ръката на Л. и й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на средната фаланга на четвъртия пръст на дясната ръка, довело до трайно затруднение в движението на десния горен крайник, за срок по-голям от 30 дни, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 пр. 2 врс чл. 198, ал. 1, предл. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 2 НК вр. с чл. 373, ал. 2 НПК вр. с чл. 58а, ал. 1 НК ГО ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изтърпяването на което ОТЛОЖИЛ на основание чл. 69, ал. 1 вр. с чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Видно е от материалите по делото, че производството срещу подсъдимия е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК. При условията на чл. 371, т. 2 и сл. НПК, подсъдимият е признал фактите изложени в обстоятелствената част на внесения обвинителен акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е разгледал делото в съответствие с чл. 372, ал. 4 НПК и в в хода на съкратеното съдебно следствие е обявил, че ще ползва събраните доказателства на досъдебното производство, относно фактите изложени в обвинителния акт. В съответствие с нормата на чл. 373, ал. 2 НПК, съдът е определил на подсъдимия наказание при условията на чл. 58а, ал. 1 НК съобразено с чл. 63, ал. 1, т. 2 НК в размер на три години лишаване от свобода. На основание чл. 58а, ал. 1 НК съдът е НАМАЛИЛ наказанието с една трета /в размер на една година/ и е постановил Н. да се изтърпи наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Доводът, че наказанието е явно несправедливо, е обсъден от въззивния съд, който по реда на чл. 339, ал. 2 е дал отговор защо не го приема. На л. 21-22 от възз. дело е изложил съображения, които се споделят от настоящия касационен състав. Правилно е отчетено, че основание за изменяване на присъдата и налагане наказание пробация вместо определеното наказание лишаване от свобода, не е налице Видно от справката за съдимост /л. 26-27 от дос. пр./, подсъдимият Н. е бил осъждан два пъти за престъпление по чл. 198, ал. 1 НК през 2009 г., като с влязла в сила присъда на 11.05.2010 г. по нохд № 14338/2009 г. съдът му е наложил наказание ПРОБАЦИЯ. Изложеното дава основание за извод, че определеното на подсъдимия по това дело по-леко наказание не е оказало поправително-възпиращото си въздействие, което означава, че за постигане на целите на чл. 36 НК следва да се определи друго съответно на тежестта на деянието и личната степен на обществена опасност на извършителя, каквото се явява наказанието лишаване от свобода. По изложените съображения, като е потвърдил присъдата в обжалваната част, въззивният съд не е допуснал явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Наказанието е правилно и законосъобразно определено по вид и размер, поради което не е налице основание за неговото намаляване или заменяване с наказанието пробация. С оглед на горните мотиви, решението на въззивния съд, като правилно, законосъобразно и справедливо следва да се остави в сила. Затова и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение