Решение № 537 от 8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 349/2009 г.

Решение № 537 от 8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 349/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 787/8.07.2009 г., постановено по делото в производство по чл. 288 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав № 140/1.08.2008 г., постановено по гр. д. № 656/2008 г., с което на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД е обявен за окончателен предварителния договор, сключен на 22.07.2001 г. между А. С. В. и П. А. К., по силата на който А. С. В. се е задължил да продаде на П. А. К. 1/2 идеална част от процесния апартамент при условие, че П. А. К. заплати на А. С. В. сумата 6 706 щ. д. в двуседмичен срок от влизане на решението в сила. Обжалването на въззивното решение е допуснато от ВКС по жалби и на двете страни по делото по следните въпроси: има ли право съдът с постановеното на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД съдебно решение да внася промени в съдържанието на сключения между страните предварителен договор; може ли да се обяви за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД сключен предварителен договор при положение, че едната страна по договора е неизправна по отношение на поето с предварителния договор задължение за заплащане на цена на имота, предмет на договора и неизправната страна може ли да иска обявяване на договора за окончателен; може ли да се уважи иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД при положение, че продавачът по предварителния договор не е доказал правото си на собственост върху имота, предмет на договора в нарушение на чл. 298, ал. 1 ГПК (отм.), чл. 482, ал. 1 и 2 ГПК (отм.); предпоставки на закона във връзка с допустимостта на извършено изменение на иска; относно задължението на съда по чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.). Прието е, че с изложенията към двете жалби по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК са посочени и обосновани въпроси от материалноправно и процесуалноправно естество, решаването на които е от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С касационната жалба от името на ищеца П. А. К. се поддържа оплакване срещу въззивното решение в частта, с която съдът му е поставил условие за придобиването на 1/2 идеална част от процесния апартамент да заплати на ответника А сумата 6 706 щ. д., в размер на която сума съдът е приел, че не е осъществено плащане от страна на ищеца-купувач по договора. В тази част счита, че решението е неправилно и необосновано, постановено в противоречие със събрания доказателствен материал по делото-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли съдът да отмени решението на апелативния съд в обжалваната част. С касационната жалба от името на ответника А. С. В. процесуалният му представител адвокат В поддържа, че решението е недопустимо и следва да се обезсили, а ако не се възприеме това-решението да се отмени като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост /касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК/ и вместо него да се постанови друго решение, с което искът да се отхвърли изцяло. С оглед точното приложение на закона по поставените с изложенията относно допустимостта на касационното обжалване въпроси Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното: Съдът има право да обяви за окончателен предварителния договор по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД само за част от уговорената с предварителния договор престация, която е собственост на обещателя към момента на вписването на исковата молба, както е процедирал съда в конкретния случай. В същия смисъл е Р. № 1* на ВКС, II г. о. по гр. д. № 57/2000 г. Неплащането на цената не е основание за отхвърляне на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Ищецът разполага с потестативното право да иска обявяване на предварителния договор за окончателен и ако не е заплатил цената-изцяло или отчасти. Самият закон предвижда, че е възможно да се обяви за окончателен предварителен договор, по който не е платена цялата цена и урежда условията, при които става това - чл. 297, ал. 1 ГПК (отм.), в който смисъл е Р. № 2696/6.11.1956 г. по гр. д. № 5478/56 г., ВС, IV г. о. Има ли право съдът с постановеното на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД решение да внася промени в съдържанието на сключения между страните предварителен договор? Съдът няма такова право. С Р. № 533/30.06.1999 г. по гр. д. № 125/99 г., ВКС, II г. о. е прието, че съдът е длъжен да възпроизведе клаузите на предварителния договор, така както страните са ги уговорили. С иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД се цели постигане на правните последици на несключения окончателен договор и с постановеното по иска съдебно решение се замества несключения извънсъдебно окончателен договор. Така, с Р. № 30/5.04.1973 г. по гр. д. № 13/73 г., ВС, ОСГК е посочено, че решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД замества несключения окончателен договор, поради което в диспозитива на решението съдът е длъжен да възпроизведе клаузите на предварителния договор. Може ли да се уважи иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД при положение, че продавачът по предварителния договор не е доказал правото си на собственост върху имота, предмет на договора в нарушение на чл. 298, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 482, ал. 1 и 2 ГПК (отм.)? Когато се касае за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот съдът проверява дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, вкл. дали продавачът е собственик на имота, тъй като решението на съда поражда последиците на окончателен договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот. Отчуждителят /продавач/ трябва да е собственик на имота не към момента на сключването на предварителния договор, а към момента на постановяване на съдебното решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. В този смисъл е Р. № 586/28.06.2002 г. по гр. д. № 154/2002 г., ВКС, II г. о. По принцип, за да се вземат предвид от съда фактите, които се отнасят към основанието на иска, настъпили след като той е бил предявен /чл. 188, ал. 2 ГПК (отм.) е необходимо тези факти да бъдат наведени от ищеца под формата на изменение на иска по реда на чл. 116 ГПК (отм.). Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбите на страните и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, приема, че жалбите са неоснователни по следните съображения: Въззивното решение е правилно, обосновано и постановено при спазване на изискванията на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.). Изводът на съда относно обстоятелството продавачът по предварителния договор собственик ли е на процесния имот е обоснован с липса на спор между страните относно това обстоятелство и косвени доказателства, които действително дават основание да се приеме за установено, че към момента на предявяване на иска ответникът А. В. е бил собственик на имота, а след сделката от 30.12.2004 г. той е притежавал 1/2 идеална част от имота, за която част от имота предявеният иск е уважен. Правилен е изводът на съда, че няма пречка да се обяви за окончателен предварителния договор за част от имота, предмет на предварителния договор, в случай, че купувачът изрази желание да придобие част от имота и не е прави волеизявление за цялостно разваляне на сключения предварителен договор. Изводите на съда относно изправността на ищеца-купувач по предварителния договор по отношение изплащането на уговорената между страните цена на имота, в т. ч. заплащането на капаро, съответстват на доказателствата по делото. При преценката на доказателствата съдът не е игнорирал доказателства и не е изменил съдържанието им. Фактическата обстановка е правилно възприета и не са допуснати нарушения при обсъждане на събраните по делото доказателства и направените въз основа на тях изводи. Изпълнени са изискванията на чл. 188, ал. 1 и 2 ГПК (отм.). В доказателствена тежест на ищеца е установяването чрез писмени доказателства, че извършените от него плащания са именно по сключения между страните предварителен договор. С представените към исковата молба и описани в касационната жалба РКО за извършени плащания не се доказва твърдението на ищеца, че сумите са изплатени на ответника като стойност на 1/2 идеална част от процесния имот. Видно от текста на РКО в нито един от тях не е посочено, че те се отнасят за процесния предварителен договор, както това е посочено изрично в приетите като писмени доказателства по делото разписки. При това положение, правилно въззивният съд е приел, че плащанията, извършени с 13-те РКО, така както са описани с касационната жалба на ищеца не могат да бъдат отнесени към процесния договор. В съответствие със законовата уредба /чл. 297, ал. 1 ГПК (отм.) съдът е приел, че неплащането на цената по предварителния договор не е пречка за уважаването на иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Не е основателен доводът от процесуалния представител на ответника, че съдът се е произнесъл по иск, чието изменение не е извършено по установения от ГПК, без да е допуснато от съда с определение изменение на иска, в резултат на което е постановено недопустимо решение, което подлежи на обезсилване. Заявеният с въззивната жалба на ищеца петитум на предявения иск от страна на купувача по договора: да се обяви за окончателен предварителния договор от 22.07.2001 г. по отношение на 1/2 идеална част от процесния апартамент, за който ответникът се е задължил да му продаде не представлява недопустимо изменение на иска пред въззивната инстанция, нито предявяване на нов иск по следните съображения: В противоречие с поетото с предварителния договор задължение ответникът-продавач по договора се е разпоредил с 1/2 идеална част от процесния апартамент, с което е нарушил сключения на 22.07.2001 г. с ищеца-купувач предварителен договор. При това положение и на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД с нотариална покана ищецът-купувач е развалил договора за прехвърлената 1/2 идеална част. Извършеното разваляне на предварителния договор не е оспорено от ответника-продавач. При положение, че договорът е останал в сила за останалата в собственост на продавача след извършената от него прехвърлителна сделка 1/2 идеална част от апартамента претенцията на ищеца-купувач е за обявяване за окончателен на договора за собствения на продавача имот, съставляващ 1/2 идеална част от процесния апартамент. По изложените съображения обжалваното решение следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение