Решение № 16011 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6697/2011 г.

ВАСVI отделение05.12.2011 г.докладчик Наталия Марчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 584 от 12.04.2011 г. по адм. дело № 2865/2010 г. по описа на Административния съд - гр. Пловдив, ХI състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 16011 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6697/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Раковски, срещу решение № 584 от 12.04.2011 г. по адм. дело № 2865/2010 г. по описа на Административния съд - гр. Пловдив, ХI състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответницата - Бонка Костадинова Атанасова, от с. Зелениково, Пловдивска област моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 584 от 12.04.2011 г. по адм. дело № 2865/2010 г., Административния съд - гр. Пловдив, ХI състав е отменил заповед № 10-63 от 13.12.2010 г. на ИД директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Раковски, с която е наредено временно настаняване на Величка Бонкова Атанасова в семейство Видеви от гр. Пловдив до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания. По първоначалното дело е било безспорно установено, че с решение № 1650 от 09.04.2010 г. по гр. дело № 1808/2010 г., Пловдивският районен съд, IХ граждански състав, е допуснал настаняването по съдебен ред на Величка Бонкова Атанасова, родена в гр. Пловдив, в специализирано детско заведение - Дом за деца лишени от родителски грижи "Роза", с. Зелениково, Пловдивска област за срок от една година. Това решение в влязло в сила на 15.06.2010 г.. Определеният от съда срок изтича на 15.06.2011 г., а временното настаняване на Величка Бонкова Атанасова в семейство Видеви от гр. Пловдив е извършено със заповед № 10-63 от 13.12.2010 г. на ИД директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Раковски, т. е. преди изтичане на този срок. Следователно издаването на нова заповед за настаняване по административен ред не е била необходима, тъй като временна мярка веднъж е била приложена, съдът се е произнесъл по нея и детето е било настанено в Дом за деца лишени от родителски грижи. Нещо повече, процесната заповед е в нарушение на чл. 297 ГПК, съгласно който текст влезлите в сила решения са задължителни за учрежденията в Република България. Не са спазени и изискванията на чл. 30а от ЗЗД, съгласно който при промяна на мярката за закрила на детето, когато тя е настаняване в специализирана институция се спазва редът по чл. 26 - 28 ЗЗД, а в конкретния случай органите по социално подпомагане не са сезирали районния съд с искане по чл. 28, ал. 1 ЗЗД във визирания в чл. 27, ал. 2 ЗЗД едномесечен срок. Ако са налице условията за промяна на мярката за настаняване с оглед поредността по чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето (ЗЗД), то това следва да стане с ново решение на съда по искане на лицата по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Цитираните нарушения обуславят незаконосъобразност на обжалвания административен акт, която налага отмяната му. Стигайки до същите фактически и правни изводи Административния съд - гр. Пловдив, правилно е приложил материалния закон. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките вследствие на нарушаване на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от посоченото естество в процесното решение липсват. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Разноски за тази съдебна инстанция в полза на ответницата не се присъждат, тъй като по касационното дело липсват данни за направени такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 30