Решение № 870 от 22.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12992/2016 г.

Решение № 870 от 22.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12992/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на полицейски орган при Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" /ГДБОП/ - МВР против решение № 6213/12.10.2016 г., постановено по адм. д. № 8119/2016 г. по описа на Административен съд С.-град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Ю. К. Я. от град С., чрез процес. представител - адв. Янев оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение е отменена заповед за задържане на лице рег. № 1266зз133/20.07.2016 г., издадена от полицейски орган при ГДБОП-МВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наредено задържане на Ю. К. Я. за срок от 24 часа. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган и в съответствие с възложените му функции и в предписаната от закона форма, но при допуснати нарушения на приложимата материалноправна норма. Според първоинстанционния съд в обжалваната заповед и съпровождащите я документи от административната преписка не се съдържат описани достатъчно фактически и правни основания за нейното издаване. Касационната инстанция намира така постановеното съдебно решение за неправилно. Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗМВР включително. От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че в случая задържането е било извършено във връзка с наличие на данни за извършване на престъпление по чл. 321 и 255 от НК, като на 20.07.2016 г. около 10,15 часа Ю. Я. е била задържана и е освободена на 21.07.2016 г. в 09,50 часа. Задържането е било извършено за срок, посочен в закона, заповедта на полицейския орган е издадена в изискуемата форма. Налице са фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон - чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характера на престъплението. За разлика от първоинстанционния съд, Върховния административен съд прима, че обсъдените по делото доказателства обосновават наличието на материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно - наличие на "данни", че задържаното лице е извършило престъпление. Както неведнъж Върховния административен съд приема в актовете си- понятието "данни" по смисъла ЗМВР и понятието "достатъчно данни" по смисъла на по чл. чл. 207, ал. 1 от НПК, имат различно съдържание и смисъл . За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо наличие на достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. Обратно, при налагането на ПАМ "задържане за 24 часа" по чл. 72 от ЗМВР, са необходими само данни за извършено престъпление, т.е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице е съпричастно към извършено престъпление. В хода на съдебното производство пред АССГ, са представени доказателства, че повече от четири месеца преди издаване на оспорената дата, а именно на 7.03.2016 г., е образувано досъдебно производство № 12316 ЗМ-19/2016 г. по описа на Специализираната прокуратура, срещу неизвестни извършители - за престъпления срещу данъчната и осигурителната система - чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 НК; както и за това, че за периода от 1.01.2003 г. до 31.01.2016 г., в условията на продължавано престъпление е избегнал плащането или установяването ня данъчни задължения в големи размери за "Унисърфейс", ЕООД- престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 2 и 7 НК. Също така, с определения постановени на 15 юли 2016 г. по НЧД № 1901/2016 и 1880/2016- съдия при Специализиран наказателен съд е разрешил на орган на соченото досъдебното производство да извърши обиск на лицето Ю. К. Я. и изземване на вещи от нея; разрешено е и извършване на претърсване и изземване в офис в гр. С., където е вписано седалището и адреса на управление на "Унисърфейс", ЕООД. Също така с определение от 18.07.2016 г. постановено по НЧД 1931/2016, съдия при Специализиран наказателен съд е разрешил, отново по същото досъдебно производство, извършване на процесуално следствени действия "претърсване и изземване"от жилище в гр. С., обитавано от две лица, едно от които именно - Ю. К. Я. За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Такива данни по отношение на Ю. Я. са били налице, поради което изводите на АССГ, че към момента на задържането полицейският орган не е бил събрал данни за извършено престъпление от лицето са необосновани и не Предвид на изложеното, оспореното решение като необосновано и постановено при в нарушение на разпоредбите на материалния закон, следва да бъде отменено и вместо него настоящият състав да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Ю. К. Я. срещу заповед рег. № 1266зз133/20.07.2016 г., издадена от полицейски орган при ГДБОП-МВР на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че касаторът е представляван от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. С оглед изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение