Решение № 2775 от 2.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6645/2009 г.

Решение № 2775 от 2.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6645/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 38, ал. 6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) във връзка с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила жалба на "Транскарт"АД гр. София подадена чрез изп. директор Владимир Ангелов, срещу Решение № 77/4.02.2009 г. постановено от КЗЛД. Изложени са твърдения, че решението е постановено при нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби и не е в съответствие със закона. КЗЛД е приела, че дружеството нарушава принципа на пропорционалност на обработените лични данни с целта за която те се обработват. Твърди се още, че не са обсъдени доводите им, че личните данни на физическите лица желаещи да ползват карта Транскарт се предоставят лично от тях, чрез вписването им в заявлението за получаване на такава кредитна карта, като се дава съгласие издателя да предостави личните му данни на трето лице. Освен това с решението е наложено наказание по чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД, без да е посочен вида му и размера на наказанието. Ответната страна Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния представител оспорва жалбата. В писмено становище поддържа, че в случая е налице незаконосъобразно обработване на лични данни от страна на жалбоподателя при издаването на кредитната карта Заинтересованата страна не е изразила становище. Върховният административен съд, III отделение, като обсъди представените по делото с административната преписка доказателства установи следната фактическа обстановка: Административното производство е започнало по жалбата на Атанас Христов Ботев вх. № Ж-77/25.11.2008 г. до КЗЛЗ, в която е посочил, че на 17.10.2008 г. в пощата находяща се до ж. п гара гр. Горна Оряховица е получил писмо, оформено неправилно, тъй като в горния край в прозорчето предназначено за име и адрес са били изписани личните му данни ЕГН и номер на лична карта. Със становище от 1.12.2008 г. на старши експерт в отдел "Жалби" към Дирекция "Правна и международна дейност" се посочва, че подадената жалба е допустима. Налице е констатирано нарушаване на принципа за пропорционалност на обработените лични данни с целта, за която се обработват, като не е било необходимо изписването на ЕГН и номер на лична карта, достатъчно е изписването на името и адреса на получателя на картата. С обжалваното решение КЗЛД е приела, че в случая "Транскарт " АД е администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗЗЛД, като предаването на пощенските пратки съдържащи кредитни карти на лицата ползващи такива се извършва по реда на Технология за услуги предоставяни от "Български пощи " ЕАД на клиентите на жалбоподателя. Съгласно тези изисквания жалбоподателя е задължен да подготви до всеки искател на такава карта пратка в плик с прозорче в което се съдържа информация за № по опис, трите имена на получателя, адрес, ЕГН, ПК и име на населеното място. В пощенския плик се слага друг такъв в който се съдържа картата, който плик не се отваря от пощенския служител, а се предава лично на получателя. Комисията е приела, че първоначално е налице законосъобразно събиране на личните данни на картополучателя, но в последствие при обработването на тези данни е нарушен принципа на пропорционалност и целта на обработването се надхвърля с изписването на номера на л. к. и ЕГН. С диспозитива на решението е прието, че КЗЛД " уважава жалбата на Атанас Ботев" и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД налага административно наказание на администратора на лични данни за извършено нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛРД, като административнонаказателната отговорност да се реализира по реда на чл. 43 от ЗЗЛД. Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Решението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено по следните съображения: От установената и безспорна фактическа обстановка, която не се оспорва от страните се налага изводът, че основния спорен въпрос е дали с изписването на ЕГН и номер на лк. се нарушава чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД и необходимо ли е КЗЛД да индивидуализира наказанието, което налага на "Транскарт" АД. Според определението на чл. 6, ал. 1 от ЗЗЛД Комисията за защита на личните данни, е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на този закон. Тази своя функция комисията осъществява упражнявайки предоставени от закона правомощия посочени в чл. 10, ал. 1 от ЗЗЛД. Комисията упражнява контрол като осъществява цялостен контрол за спазване на нормативните актове в областта на защита на личните данни - чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД. Този административен орган е оправомощен и да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон - чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД. С разпоредбата на чл. 12 от ЗЗЛД на председателя и членове на комисията или на упълномощени от тях лица от администрацията са възложени правомощия за осъществяване на контрол чрез предварителни, текущи и последващи проверки, които съгласно чл. 12, ал. 7 от ЗЗЛД завършват с констативен акт, като в случаите, когато е установено нарушение констативният акт е акт за установяване на административното нарушение по смисъла на ЗАНН. От анализа на посочените законови разпоредби се стига до извода, че органите които осъществяват контрол за спазване на ЗЗЛД са: 1/ комисията на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 по реда на чл. 38 и чл. 39 от ЗЗЛД и 2/ председателя на КЗЛД и членове на комисията или упълномощени от тях лица от администрацията на основание чл. 12 от ЗЗЛД. Редът обаче, по който се осъществяват двата вида контрол е различен. Когато комисията е сезирана с жалба от физическо лице, което твърди, че са му нарушени правата по ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни се произнася, съгласно чл. 38, ал. 2 с решение. Съгласно дадените от закона в този случай правомощия комисията постановява решение, с което може да се произнесе в следния смисъл: а/ да даде задължителни предписания, б/. да определи срок за отстраняване на нарушението и в/ да наложи административно наказание. Административните наказания, които могат да бъдат наложени по ЗЗЛД от компетентните органи, съгласно чл. 42 от ЗЗЛД са два вида: имуществена санкция или глоба. Видът и размерът на наказанието зависи от това дали администратора е юридическо или физическо лице /чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД/ и какво е извършеното нарушение. Така е, защото на юридическите лица, съгласно чл. 83 от ЗАНН се налагат имуществени санкции, а на физическите лица по чл. 13, б. "б" от ЗАНН се налага "глоба". Видът и размерите на наказанията са определени общо и не са диференцирани в зависимост от реда на налагането им. Съгласно чл. 83, ал. 2 от ЗАНН имуществената санкция на юридическите лица се налага по реда на този закон, доколкото в съответния нормативен акт не е предвиден друг ред. Когато по реда на чл. 38, ал. 2, предл. 3 от ЗЗЛД комисията постанови налагане на административно наказание, решението подлежи на обжалване по реда на чл. 38, ал. 6 от ЗЗЛД пред Върховния административен съд. Редът на защита срещу решение на КЗЛД не зависи от това в какъв смисъл се е произнесла комисията при упражняване на предоставените й правомощия, като с отхвърляне на жалбата решението на административния орган, с което се налага наказанието, влиза в сила и става изпълняемо. От граматическото тълкуване на правната норма е видно, че комисията в този случай не определя принципно вида на наказанието, а го налага, т. е. трябва да посочи вида и размера. Неправилно е прието от комисията, че административнонаказателната отговорност следва да се реализира по реда чл. 43 от ЗЗЛД от председателя на КЗЛД с издаване на наказателно постановление, поради което решението в тази част не е в компетентността на комисията. Предвид систематичното място на тази разпоредба в глава VIII "Административнонаказателни разпоредби", при тълкуване се налага изводът, че чл. 43 от ЗЗЛД и правомощията на членове на комисията и упълномощени от тях лица да съставят констативни актове и съответно правомощието на председателя на КЗЛД да издаде наказателно постановление, за което е приложим ЗАНН, предвид чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, се отнасят за случаите на предварителни, текущи и последващи проверки по чл. 12 от ЗЗЛД. Но не се отнасят за случаите, в които комисията е сезирана с жалба на физическо лице по чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД. Ако това беше така, законодателят не би предоставил на комисията в качеството й на контролиращ орган сезиран с жалба по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД да налага наказание с решение на основание чл. 38, ал. 2, предл. 3 от ЗЗЛД. Тезата, че всички наказания, които се налагат по този закон трябва да се осъществяват само по реда на чл. 43 от ЗЗЛД вр. със ЗАНН, не отговаря на въпроса каква е правната стойност на решението на комисията по чл. 38, ал. 2, предл. 3 от ЗЗЛД/ което иначе подлежи на оспорване пред Върховния административен съд/ по отношение производството по ЗАНН, в което нарушението се установява с констативен акт от чл. на КЗЛД или упълномощено длъжностно лице и се налага с издаване на наказателно постановление от председателя на КЗЛД. В случая обжалваното на КЗЛД е постановено от компетентен административен орган. Но в административния акт само е посочено, че на основание чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД на администратора за допуснато нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД, се "налага на администратора наказание, което да се реализира по чл. 43 от ЗЗЛД". По този начин КЗЛД не е индивидуализирала административното наказание като вид и размер. Неправилно административният орган е прехвърлил правомощията на посочените в чл. 43 от ЗЗЛД органи, които могат да констатират нарушение и съответно да наложат наказание по реда на ЗАНН, но в други хипотези на контрол, както е посочено по-горе в мотивите на решението. Безспорно непосочването на вида на административното наказание и размера на същото в оспореното пред съда решение представлява нарушение на материалноправната норма на чл. 38, ал. 2 и чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД и е основание за отмяна по чл. 145, т. 4 от АПК. В този смисъл е и съдебната практика (адм. д. № 4502/2009 г. на III отд. на ВАС и адм. д. № 15955/2009 г. на V-чл. състав на ВАС ). Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение