Решение № 2618 от 25.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9489/2020 г.
ВАСI отделение25.02.2021 г.докладчик Мария Радева
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 2173 от 23.04.2020 г., постановено по адм. дело № 6104/2017 г. по описа на Административен съд София-град. ВРЪЩА делото на Административен съд София - град за ново разглеждане от друг съдебен състав и при изпълнение указанията, дадени в настоящето решение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2618 от 25.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9489/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Юни Проджект" ЕООД, подадена чрез пълномощника адв. Балкански, срещу Решение № 2173 от 23.04.2020 г., постановено по адм. дело № 6104/2017 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № Р-22221316000743-091-001/7.12.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, в частта в която е потвърден и изменен с Решение № 663/2.05.2017 г. на директора на Дирекция на "ОДОП" – София при ЦУ на НАП. Касаторът оспорва първоинстанционното съдебно решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е извършил обективен анализ на събраните по делото доказателства, което се е отразило и върху постановения от него съдебен акт. Твърди също, че не е доказана компетентността на органите участвали в ревизионното производство, както и че не е спазена изискуемата от закона форма на процесния РА. По подробно изложени съображения в писмено становище се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт или прогласяване на нищожността му. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ чрез юрк. Зарева оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е бил РА № 22221316000743-091-001/7.12.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, в частта в която е потвърден и изменен с Решение № 663/2.05.2017 г. на директора на Дирекция на "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени допълнителни данъчни задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди м. 03.2011 г., м. 07.2011 г., м. 08.2011 г., м. 01.2012 г., м. 07.2012 г., м. 01.2013 г., м. 03.2013 г., м. 07.2013 г., от м. 11.2013 г. до м. 01.2014 г. /вкл. /, от м. 07.2014 г. до м. 09.2014 г. /вкл. /, м. 04.2015 г. и м. 11.2015 г. в общ размер на 231214 лв. главница и лихва за забава общо в размер на 80140, 38 лв.; както и задължения за ДДС за д. п. м. 09. 2015 г. в размер на 37292, 48 лв. и лихва за забава в размер на 4354, 29 лв. и за д. п. м. 10. 2015 г. в размер на 63528, 53 лв. главница и лихва за забава в размер на 6869, 48 лв. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че дружеството не е опровергало констатациите на органите по приходите. Спорът между страните е формиран по въпроса извършени ли са реални доставки на услуги - консултантски услуги от доставчиците и издатели на фактурите "Би Си Груп" ЕООД, "БМ Билд" ЕООД, "Гардън Транс 71" ЕООД, "КБГ" ЕООД, "Агромашина" ЕООД, "НИК 68" ЕООД, "Интелект Груп" ЕООД, "К. Смирнова 91" ЕООД, "Дирозала 09" ЕООД, "Сънфлауър Соларни паркове и системи" ЕООД и "Миленков Комерс" ЕООД, респективно възникнало ли е за жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Според съда в хода на ревизията е установено, че е налице фактуриране на услуги към "Юни Проджект" ЕООД, без да са налице представени доказателства за наличие на материален и трудов ресурс от преките доставчици, които са предпоставка за реалното осъществяване на въпросните доставки на услуги. Представените документи в хода както на ревизионното, така и на съдебното производство са частни такива, без достоверна дата, поради което доказателствената им сила, следва да се преценява в съвкупност с останалите доказателства по делото. Изводите на органа по приходите, че не са налице реално извършени доставки по процесните фактури не се опровергават и от приетата по делото ССЕ, допълнението към нея, както и от СТЕ. Обжалваното решение е неправилно постановено. Няма спор между страните по делото, че през ревизираните периоди "Юни Проджект" ЕООД е извършвало консултантски услуги по изготвяне на документация и управление на проекти. Притежава Сертификат № BАSQMSV/443-2 на система за управление съгласно БДС EN ISO 0001: 2008, валиден до 13.09.2018 г. и е кадрово обезпечено за извършване на дейността си. Основни клиенти и възложители на ревизираното лице са местни и регионални структури и сдружения като общините Кочериново, Якоруда Перник, Чупрене, Елин Пелин, ДЗЗД "Консорциум Радомир ТП 2012", [фирма] и др. За да откаже правото на приспадане на данъчен кредит по издадените от "Би Си Груп" ЕООД, "БМ Билд" ЕООД, "Гардън Транс 71" ЕООД, "КБГ" ЕООД, "Агромашина" ЕООД, "НИК 68" ЕООД, "Интелект Груп" ЕООД, "К. Смирнова 91" ЕООД, "Дирозала 09" ЕООД, "Сънфлауър Соларни паркове и системи" ЕООД и "Миленков Комерс" ЕООД фактури, данъчните органи са приели, че по фактурите не са налице реално извършени доставки, не са възникнали данъчни събития, и данъкът по тези доставки е начислен неправомерно. С оглед на което на основание чл. чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 70, ал. 5, вр. с чл. 9 от ЗДДС е отказал право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. До този извод органът по приходите е достигнал след анализ на представените документи от жалбоподателя и поради факта, че при извършените насрещни проверки на доставчиците същите не са представили исканите документи, обосноваващи реалността на доставките по фактурите. Приел е, че представените документи от жалбоподателя са частни такива, без доказателствена сила и не удостоверяват действително доставяне на стоките и услугите към дружеството жалбоподател, че липсват доказателства за материалната, кадровата и техническата обезпеченост на доставчиците за извършването на процесните доставки. За това е посочено, че в случая е налице формално документиране на сделки и оформяне на счетоводни документи, без да е налице фактическо изпълнение на доставки. Досежно оплакването в касационната жалба за нищожност на обжалвания РА, поради липса на изискуема форма, настоящия съдебен състав намира същото за неоснователно. В съдебно заседание от 17.07.2017 г. първоинстанционния съд е задължил ответника да представи доказателства за наличието на квалифицирани електронни подписи на лицата подписали ЗВР и РА, към момента на тяхното издаване и съгласно изискванията на ЗЕДЕП. Същите са представени в срок. Съдът е изложил подробни мотиви относно валидността на поставените електронни подписи които не следва да бъдат преповтаряни. При постановяването на решението си, първоинстанционният съд не е направил фактически установявания относно доставките на посочените по-горе издатели на процесните фактури. Не е обсъдена конкретно всяка доставка, а е направен обобщаващ извод, че не е налице реалност на доставките, като този извод не е мотивиран. Видно от административната преписка по делото са представени конкретни доказателства. За извършените консултантски услуги са представени договори, като всяка фактура е придружена от приемо- предавателен протокол и договор. Така представените документи също са оставени без обсъждане в съдебното решение. Задължение на съда по чл. 160, ал. 1 ДОПК е да реши спора по същество, поради което е длъжен да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства. Вместо това в обжалваното решение са изложени общи, а не конкретни мотиви, което е пречка настоящата съдебна инстанция да извърши проверка за законосъобразност. Решението на Административен съд София - град не съдържа преценка на доказателствата, констатации по фактите и правни изводи по спора за съществуването на установените с РА публични задължения. Предвид изложеното, атакуваното решение като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизвоствените правила, изразяващи се в липса на анализ на доказателствата и липса на обосновани изводи за досежно законосъобразността на РА, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на спора, съдът следва да направи анализ на събраните доказателства, като изложи собствени фактически констатации относно спорните по делото факти за получаването на услугите по различните фактури като разгледа представените доказателства поотделно относно всеки от доставчиците и всяка реализирана от съответния доставчик доставка към "Юни Проджект" ЕООД, след което с оглед всички събрани доказателства да извърши обоснована преценка дали са налице предпоставките за упражняване на данъчен кредит по отношение на същите доставки. Единствено в такава хипотеза би могло да се приеме, че съдът е извършил необходимия анализ на доказателствата в тяхната съвкупност и цялостна взаимовръзка, съответно само тогава би могъл да формира вътрешно убеждение досежно спорните въпроси в производството пред него. Предвид направеното възражение за нищожност на оспорвания РА, касаеща компетентността на органите участвали в ревизионното производство, съдът следва да събере доказателства за заеманата от П. Горанчева и М. Братанов длъжност в периода на ревизията и да се произнесе относно компетентността на органите участвали в ревизионното производство предвид изискването на чл. 112, ал. 2 от ДОПК и чл. 7, ал. 1 от Закона за НАП. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неправилно и следва да бъде отменено на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. Делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който съгласно изложените по-горе мотиви да постанови решение по същество, след обсъждане на всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на анализ да извърши обоснована преценка дали са налице предпоставките за упражняване на данъчен кредит по отношение на спорните доставки. Разноски: На основание чл. 226, ал. 3 АПК първоинстанционният съд ще следва да се произнесе и по направените разноски пред настоящата касационна инстанция. Водим от горното Върховният административен съд, състав на първо отделение