Решение № 13359 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 493/2011 г.

Решение № 13359 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 493/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на началника на сектор "Охрана на мини Марица - изток" ЕАД към РУ "Полиция" - Раднево против решение от 4.11.2010 г., постановено по адм. дело № 381/2010 г. на Административен съд град Стара Загора. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата - Желязко Пенев Желязков от град Стара Загора не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С оспореното решение АС Стара Загора е отменил заповед № 79/15.07.2010 г. на началника на сектор "Охрана ММИ" гр. Раднево към РУ "Полиция" - Раднево, с която на основание чл. 228, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, на инспектор III степен Желязко Пенев Желязков - полицейски инспектор в сектор "Охрана ММИ" при РУ "Полиция" - Раднево, за нарушение на чл. 224, ал. 2, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение за срок от три месеца" считано от датата на връчване на заповедта, за следните нарушения на служебната дисциплина: на 22.06.2010 г. в 13.00 часа инспектор Желязков без разрешение преждевременно напуска работното си място за изпълнение на служебните си задължения - сградата на РУ "Полиция" - Раднево, като отива в ОД на МВР Стара Загора с цел подаване на заявление за назначение на друга длъжност, както и не се е явил на работното си място в група клон рудник "Трояново - север" - с. Ковачево. В заповедта е посочено, че с тези си действия инспектор Желязков е е извършил нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в преждевременно напускане на работа, което деяние е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР. Описаното нарушение, което служителя е извършил е установено с докладна записка от 29.06.2010 г. на началника на сектор "Охрана ММИ" ЕАД Раднево към РУ "Полиция" Раднево. Съгласно протокол от 15.07.2010 г. Желязков е изслушан от началника на сектор "Охрана" към РУП - Раднево, както и е дал писмени обяснения от 29.06.2010 г. Първоинстанционният съд е обсъдил така приетите по делото доказателства, като е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Изложени са мотиви, че е налице вътрешно противоречие в обстоятелствената част на заповедта, което не позволява на съда да разбере фактическите обстоятелства и правилната квалификация на дисциплинарното нарушение, тъй като нарушението "преждевременно напускане на работа" следва да бъде квалифицирано като такова по третото предложение на чл. 226, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР, а "неявяването на работа за един работен ден без уважителни причини" е нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР. Нарушението по чл. 227, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР се санкционира с наказание "порицание", а не с "писмено предупреждение", както е приел административния орган. Прието е също така, че в заповедта дисциплинарното нарушение е описано като такова по чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, която норма съдържа две хипотези: неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, а втората - неизпълнение на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министъра и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Административнонаказващият орган не е изложил мотиви коя от двете хипотези е налице съгласно императивното изискване на чл. 224, ал. 1 от ЗМВР. По тези съображения заповедта е приета за незаконосъобразна и е отменена от първоинстанционния съд. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Не се спори по делото относно фактите, които в заповедта за дисциплинарно наказание са приети като дисциплинарни нарушения от страна на Желязков, който без разрешение е напуснал работното си място на 22.06.2010 г. в 13.00 часа без разрешение. За това нарушение е предвидено налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" - аргумент от разпоредбата на чл. 226, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР, която е посочена изрично като правно основание за издаване на заповедта. В Глава шестнадесета на ЗМВР - Дисциплинарна отговорност, в чл. 226 са изчерпателно изброени дисциплинарните наказания, които се налагат за служителите от МВР при извършени от тях дисциплинарни нарушения. Наложеното наказание в конкретния случай е "писмено предупреждение" - чл. 226, т. 2 от ЗМВР . Поради това са неправилни изводите на АС, че обстоятелствената част на заповедта съдържа два различни фактически състава на дисциплинарни нарушения, предвиждащи различни по тежест дисциплинарни наказания. Касае се нарушение по чл. 226, ал. 1, т. 6, а не такова по чл. 227, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР, като е посочено изрично извършеното нарушение - "преждевременно напускане на работа", за което са налага дисциплинарно наказание "писмено предупреждение". Неправилни са и изводите, че административният орган се е позовал на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, но не е посочил конкретно осъществената от дееца хипотеза, предвид изискването на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Напротив, безспорно е от доказателствата по делото, че преждевременното напускане на работа представлява неизпълнение на задълженията на служителите от МВР по ЗМВР и подзаконовите нормативни актове, касаещи явяването на работа и напускането й, както и задължението на служителя да спазва заповедите на преките си началници. С оглед на това неправилно е прието от съда, че процесната заповед е издадена и в нарушение на материалния закон, доколкото дисциплинарното нарушение по чл. 226, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР - "преждевременно напускане на работа" попада в легалното определение за дисциплинарно нарушение на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Спазени са и изискванията на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, която задължава административнонаказващият орган при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание да вземе предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, както и вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Административнонаказващият орган е наложил второто по тежест наказание по чл. 226, ал. 1 от ЗМВР и то за срок от 3 месеца, което обосновава съразмерност между дисциплинарното нарушение "преждевременното напускане на работа" на служителя, свързано с неосъществяване на охрана на обект "ММИ", и липсата на настъпили последици, което обуславя краткия срок на наказанието. По изложените съображения касационната инстанция намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при наличието на посочените в него фактически и правни основания и спазване на административнопроизводствените правила, поради което жалбата като неоснователна жалбата следва да бъде отхвърлена, а решението на АС като неправилно - отменено. Касаторът не е претендирал разноски пред настоящата инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъдени в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,