Решение № 16614 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9117/2013 г.

ВАСVII отделение12.12.2013 г.докладчик т Таня Вачева

Диспозитив

ОТМЕНЯ, по жалбата на "Българска роза" АД, гр. Карлово, решение № 408-ПД/5.06.2013 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор и ръководител на управление "Надзор на инвестиционната дейност". Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Мотиви

Решение № 16614 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9117/2013 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по жалбата на "Българска роза" АД със седалище и адрес на управление в гр. Карлово, представлявана от изпълнителния директор Спас Видев, срещу решение № 408-ПД/ 5.06.2013 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор и ръководител на управление "Надзор на инвестиционната дейност", с което дружеството е задължено да не подлага на гласуване т. 2 от обявения дневен ред на редовно годишно общо събрание на акционерите, насрочено за 6.06.2013 г., съответно за 20.06.2013 г. в хипотезата на чл. 227, ал. 3 от Търговския закон, касаеща приемане на решение за разпределение на печалба, освен ако не са налице условията по чл. 231 от Търговския закон. Жалбоподателят твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, тъй като Комисията не осъществява държавен надзор по Търговския закон; приложената принудителна административна мярка изисква бездействие от страна на дружеството и не е обвързана със срок. Сочи, че проектодневният ред на общото събрание на акционерите е съобразен с изискванията на чл. 251, ал. 2 от Търговския закон. С конкретни доводи за постановяване на решението в противоречие с материалноправните разпоредби, дружеството иска неговата отмяна. Ответникът оспорва жалбата с твърдение за законосъобразност на административния акт, тъй като предложението по т. 2 от поканата за свикване на редовно годишно общо събрание на акционерите не отговаря на изискването на чл. 115, ал. 2 от ЗППЦК, изрично препращащ към чл. 223 от ТЗ. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Върховният административен съд, като обсъди отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема следното от фактическа и правна страна: "Българска роза" АД е търговско дружество, вписано в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа към Комисията за финансов надзор под № РГ-05-0577. С уведомление чрез единната система за предоставяне на информация на КФН по електронен път - е-Регистър, с вх. № 10-05-7457 от 2.04.2013 г. дружеството е предоставило покана за свикване на редовно годишно общо събрание на акционерите за 2012 г., насрочено за 6.06.2013 г., съответно за 20.06.2013 г. при условията на чл. 227, ал. 3 от ТЗ. Поканата е обявена в Търговския регистър на Агенцията по вписванията с дата 8.04.2013 г. и на интернет-страницата на дружеството. Точка 2 от предварително обявения дневен ред гласи: "Предложение за разпределение на печалбата за 2012 г. Проект за решение: Съветът на директорите предлага дружеството да разпредели печалбата съгласно предложенията на акционерите на общото събрание." След запознаване със съдържанието на поканата, регулаторът е счел, че така формулираното предложение по т. 2 от дневния ред е в нарушение на чл. 115, ал. 2 от ЗППЦК във вр. с чл. 223, ал. 4, т. 5 от ТЗ, тъй като липсвало конкретно предложение за решение от страна на съвета на директорите. Образувал е административно производство за прилагане на принудителна административна мярка, за което "Българска роза" АД е уведомена надлежно. Дружеството е изпратило своето становище и възражения на 3.05.2013 г. С оспореното решение № 408-ПД/5.06.2013 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор и ръководител на управление "Надзор на инвестиционната дейност" дружеството е задължено да не подлага на гласуване т. 2 от обявения дневен ред на редовното годишно общо събрание на акционерите, насрочено за 6.06.2013 г., съответно за 20.06.2013 г. в хипотезата на чл. 227, ал. 3 от Търговския закон, касаеща приемане на решение за разпределение на печалба, освен ако не са налице условията по чл. 231 от Търговския закон. Административният орган е приел, че провеждането на общото събрание на акционерите при предварително обявения дневен ред в частта му по т. 2 накърнява правото на сведение на акционерите и не гарантира прозрачността, пълнотата и своевременното предоставяне на информация във връзка със заложените в дневния ред въпроси. Според издателя на акта, с така включената точка 2 от предварително оповестения дневен ред е нарушена разпоредбата на чл. 223, ал. 3, т. 4 от ТЗ. При установените релевантни за спора факти и обстоятелства, по които страните не спорят, съдът приема, че атакуваното решение е издадено от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗКФН. При издаване на административния акт са спазени административнопроизводствените правила. Събрана е информация, която е дала основание на регулаторния орган да започне производство за налагане на принудителна административна мярка. За започналото административно производство е уведомено поднадзорното публично дружество и му е дадена възможност да представи писмено възражение. Но решението за прилагане на принудителна административна мярка е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъобразяване с целта на закона. Формалният мотив за постановената принудителната административна мярка по чл. 212, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК е нарушение на разпоредбите на чл. 115, ал. 2, т. 1 и чл. 118, ал. 2, т. 4 от ЗППЦК, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 4 от ТЗ. Заместник-председателя на Комисията за финансов надзор и ръководител на управление "Надзор на инвестиционната дейност" е с очертана в закона компетентност във връзка с възложената му регулаторна функция и правомощието му да прилага принудителни административни мерки. В случая, спорният въпрос е дали със сочените от органа действия на дружеството е нарушено правото на сведение на акционерите, което да води до накърняване на техния интерес. Настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон - не е налице нито една от хипотезите, предвидени с разпоредбата на чл. 212, ал. 1 от ЗППЦК. Съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ЗППЦК, поканата за общо годишно събрание на акционерите включва както информацията по чл. 223, ал. 4 от ТЗ, така и информация относно общия брой на акциите и правата на глас в общото събрание към датата на свикване на общото събрание, включително общия брой за всеки клас акции, ако капиталът е разделен на класове акции, както и правото на акционерите да участват в събранието. Видно от т. 2 на предоставения проект на дневен ред, тя съдържа предложение за решение - дружеството да разпределя печалбите съгласно предложенията на акционерите на общото събрание. Изпълнено е и изискването на чл. 115, ал. 2, т. 1 от ЗППЦК, като в поканата изрично е вписан общия брой на акциите към датата на решението за свикване - 267 549, всяка една от тях - с право на глас. От съдържанието на поканата е видно, че изрично е вписана възможността на акционерите да участват в общото събрание, да правят предложения и да предлагат решения, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 118, ал. 2, т. 4 от ЗППЦК. Реална заплаха за нарушаване правото на сведение на акционерите би била, ако някой от изискуемите се от специалния закон реквизити не бяха изрично вписани или акционерите изрично биха ограничени от упражняване на предоставените им от закона права. Предложението на съвета на акционерите е конкретно - да се разпредели печалба, която да се предложи и гласува от акционерите на общото събрание. Оспореното решение не е съобразено и с целта на закона. Във всички случаи административният орган следва да упражни предоставеното му публично право за осъществяване на интерес, установен в закона. Но от данните по делото се налага несъмнен извод, че не е осъществена дори допустима възможност за засягане на интереса на акционерите, което е мотивирало регулатора да издаде оспореното решение. Формулираната цел на цитираната от органа Директива 2007/36/ЕО е акционерите да имат възможност да бъдат добре осведомени при гласуването по време, на или преди общото събрание, която в случая е изпълнена. Разпоредбата на чл. 5, т. 4, б. "б" от тази Директива е транспонирана в чл. 115, ал. 2, т. 1 от ЗППЦК. Предвид изложеното, оспореното решение е издадено в нарушение на разпоредбите на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК и следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Воден от горното, Върховният административен съд,

Цитирани разпоредби

3