Решение № 9695 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8830/2018 г.

Решение № 9695 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8830/2018 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадени две касационни жалби срещу решение № 139/2.05.2018 г. по адм. дело № 673/2017 г. на Административен съд - Стара Загора, с което е осъдена Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София при Министерство на правосъдието (ГДИН при МП) да заплати на П. Иванов сумата в размер на 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от лоши жилищни и хигиенни условия за периода от 10.12.2014 г. до 08.04.2015 г. по време на задържането му в Следствения арест гр. Казанлък, като е отхвърлил иска за разликата над 1 000 лв. до пълния предявен размер за сумата от 15 000 лв. Първата касационна жалба е подадена от П. Иванов, към настоящия момент изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора – [населено място]. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение в частта, касаеща отхвърления иск за причинени неимуществени вреди на Иванов за разликата над присъдения размер от 1 000 лв. до пълния предявен размер за сумата от 15 000 лв. срещу ГДИН. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател Иванов не се явява и не изпраща представител. Втората касационна жалба е подадена от Главна дирекция " Изпълнение на наказанията" – гр. София, чрез процесуалния си представител, юрк. Стоянова която обжалва решението в осъдителната част, с която ГД "Изпълнение на наказанията" е осъдена да заплати на П. Иванов сумата от 1 000 лв. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие бездействия на длъжностни лица от администрацията на Следствения арест гр. Казанлък. В жалбата са релевирани доводи, че в обжалваните части решението е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, поради което моли да бъде отменено, като бъде отхвърлен предявения от Иванов иск. В съдебно заседание, касационният жалбоподател ГДИН не се явява и не се представлява. От ответника по касационната жалба на Иванов – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуалния му представител ст. юрк. Николова е постъпило становище, в което изразява мнение за нейната неоснователност и моли решението в оспорената му част като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби, както и за правилност на обжалваното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваните части, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд Стара Загора се е развило по исковата молба на П. Иванов против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), гр. София, с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в посочения в исковата молба период, в които изтърпявал наказание в следствения арест на гр. Казанлък, със сума в размер на 15 000 лева. Претърпените неимуществени вреди е основавал на поставянето му в неблагоприятни условия (липса на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел, течаща вода, свеж въздух, достъп до открито пространство, естествено осветление, лоша хигиена) при изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" в този затвор. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е уважил частично предявения от Иванов против ГД "ИН" иск за сума в размер на 1000 лева и го е отхвърлил в останалата му част до претендирания размер от 15 000 лева като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в периода на изтърпяване на наказание в следствен арест гр. Казанлък от 10.12.2014 г. до 08.04.2015 г. ищецът е претърпял неимуществени вреди, в резултат на преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, произтичащо от условията за изтърпяване на наказание, като при съобразяване изискването на чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС за определяне на кумулативния ефект върху лицето на установените в случая условия, е определил размера на дължимото се обезщетение при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Правилен е изводът на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" от ищеца в периодите предмет на исковата молба. Неоснователно е твърдяното в отговора по касационна жалба на ГД "ИН", че решението е необосновано, изцяло не са доказани вредите и причинно-следствената връзка. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за частична доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава твърдяната необоснованост на обжалваното решение. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието е приел за доказани твърдени в исковата молба факти. Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга – начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета – като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения – липса на течаща вода и тоалетна в помещенията, в които ищецът е изтърпявал наказание, свеж въздух и достъп до открито пространство, достатъчно проветряване, в следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Неоснователни са доводите в отговора по касационната жалба на ГД "ИН" за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в следствения арест на гр. Казанлък, където е бил задържан ищеца. Тези условия са несъответни на каквито и да е, дори минимални критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по делото умишлени действия и бездействия на служители на ответника не водят до неоснователност на предявения иск, при установените условия на живот, които не покриват минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство. Установената от доказателствата по делото липса на хигиенно-битови условия несъмнено предпоставят унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение. Не основава неправилност на обжалваното решение с практиката на съдилищата в Република България и Европейският съд по правата на човека. Настоящият състав намира определения от АС -Стара Загора размер на обезщетение от 1000 лв за завишен. От съда не е отчетено, че администрацията е била осигурила, както санитарен възел, така и течаща вода, които са за общо ползване, където лишения от свобода е имал възможност да поддържа личната си хигиена. Обстоятелството, че и в стаята му не е осигурен санитарен възел и течаща вода сочи на липса на удобство, но не и до третиране водещо до унизително и недостойно отношение. Освен това не е взето предвид, че в Следствения арест гр. Казанлък няма регистрирани епидемии от какъвто и да е характер и масови заболявания, което сочи че администрацията е осигурявала и необходимите санитарно-хигиенни условия на лишените от свобода. Следва да се има предвид, и че задържания следва да поддържа хигиената в стаята си лично, а след като не сторил това държавата не носи отговорност за неговото бездействие. Констатацията, че площта на стаята в ареста, в която е пребивавал ищеца с още едно задържано лице е 7. 7 кв. м., и същата е почти до предвидения минимален стандарт от 4 кв. м. за лишен от свобода. Определеният от съда размер на обезщетението не съответства на установените в съдебната практика критерии по подобни дела. Ето защо същият следва да се намали на 500 лв., като при определяне на този размер съдът взема предвид продължителността на пребиваване в установените условия, последиците за здравословното и психологическо състояние на същия и обстоятелството, че макар и налице, нарушението не е довело съществено изменение в здравословното състояние на ищеца по делото. Предвид изложеното касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София е частично основателна. По отношение на касационна жалба подадена от П. Иванов, настоящият касационен състав на Върховния административен съд счита същата за неоснователна. При този изход на спора не следва да бъдат присъждани разноски на страните по делото. По изложените съображения решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение