Решение № 5784 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6039/2016 г.

Решение № 5784 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6039/2016 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - гр. П. срещу решение № 509 от 06.04.2016 г., постановено по административно дело № 844/2015 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отменена заповед № 40/07.10.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - гр. П. Преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по молбата - декларация вх. № -40 от 24.09.2015 г. на Н. О., съобразно мотивите на съдебния акт и е оставено без уважение искането на Н. О. за присъждане на направените по делото разноски. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново, по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Ответникът - Н. С. О. от с. К., община П. в писмено становище оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира процесното съдебно решение за правилно и законосъобразно, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Пред административния съд е установено от данните по приложената преписка, че с молба декларация вх. № 40/24.09.2015 г. Н. О. е поискал от Дирекция "Социално подпомагане" - гр. П. отпускане на еднократна помощ по чл. 48 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗД) за настаненото в семейството му дете С. О. Целта на исканата помощ е закупуване на дрехи, учебници и чанти. Въз основа на искането е изготвен социален доклад, в който е прието, че молителят е със 73 % трудова неработоспособност (ТНР), удостоверено с експертно решение на ТЕЛК, а детето е в добро здравословно състояние, без данни за минали или настоящи хронични заболявания. С. О. е изоставено от родителите си дете, което се отглежда от 3 годишна възраст от своите баба и дядо - настоящия жалбоподател. Баща му е починал, а майката живее в друго населено място и има друго семейство. За учебната 2015/2016 г. е записан в самостоятелна форма на обучение в VIII клас на СОУ "А. П." - гр. П. В социалния доклад е предложено исканата помощ да бъде отказана, по съображения, че не е налице извънредно възникнала нужда, която да не е обвързана с получаваната от детето месечна помощ, която покрива нуждата от закупуване на храна, дрехи и учебни помагала. Предвид изготвения социален доклад директорът на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - гр. П. издава обжалваната заповед, с която отказва отпускане на помощта, тъй като не са налице основанията по чл. 48, ал. 2 ППЗЗД - не е налице инцидентно възникнала нужда, а лицето получава месечна помощ по чл. 49 ППЗЗД в размер на 120,00 лв. Недоволен от отказа ответникът по касация обжалва Заповед № 40/07.10.2015 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - П. пред съда с жалба Вх. № 1793/09.11.2015 г. по описа на Административен съд - Б. С определение № 1818 от 25.11.2015 г., постановено по адм. дело № 844/2015 г. по описа на Административен съд - Б. е оставена без разглеждане жалбата на Н. О. срещу Заповед № 40/07.10.2015 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - П., потвърдена с решение № РД -15-29 от 29.10.2015 г. на директора на РДСП - Б. и е прекратено производството по делото. С частна жалба е обжалвано постановеното определение, тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение отменя определение № 1818 от 25.11.2015 г., постановено по адм. дело № 844/2015 г. по описа на Административен съд - Б. и връща делото на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената жалба. За да уважи сезиралата го жалба на Н. О. срещу процесната заповед Административен съд - Б. приема, че заповедта е издадена от териториално и материално компетентен орган - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - гр. П., при условията на заместване съгласно Заповед № РД- 09-53/05.10.2015 г., на основание чл. 13, ал. 3, във вр. с ал. 2 от ЗСП и чл. 8 от ППЗСП, доколкото постоянния адрес на молителя е на територията на община П., но при издаването й са допуснати нарушения на материалния закон и административнопроизводствените правила, водещи до нейната незаконосъобразност. Заповедта е издадена при неизяснени релевантни за спора факти, поради което същата е немотивирана. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Направените правни изводи напълно се подкрепят от събраните доказателства и следва да бъдат споделени. Първоинстанционният съд правилно приема, че съгласно разпоредбата на чл. 48 ППЗЗД като превенция на изоставянето и реинтеграция на детето в семейна среда се предвижда предоставянето на еднократна помощ до четири пъти в годината в пари или натура, за да се посрещне определена нужда, възникнала извънредно и необвързана с издръжката на детето. Еднократната помощ е различна от месечната и се отпуска, за да се посрещне определена нужда, възникнала извънредно и необвързана с издръжката на детето. Целта на исканата помощ е само с оглед превенцията от изоставяне и реинтеграция, а не каквато и да е друга помощ, макар необходимостта от нея да е извънредно възникнала. Съгласно чл. 2 от Закона за закрила на детето (ЗЗД), дете по смисъла на закона е всяко физическо лице до навършването на 18 години. В социалния доклад е прието, че С. О., към момента на подаване на искането, е навършил 19 години и е физически и психически здрав, без данни за минали и настоящи хронични заболявания, но липсва обсъждане как този факт на навършване на пълнолетие от лице без увреждания се отразява на основателността на искането във връзка с целта му. Не са налице данни последното да е недееспособно или да е приложило пълномощно. Липсват съображения от фактическа страна в хипотезата на правната норма по чл. 48 ППЗЗД, а именно налице ли е опасност от изоставяне и реинтеграция на дете, като изложените както в социалния доклад, така и в заповедта съображения сочат на приложимост на чл. 16, ал. 1 ППЗСП, каквото не е заявеното искане. Административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК, да постанови акта след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Според чл. 13, ал. 3 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) отказът за отпускане на социални помощи задължително се мотивира. Мотивите на административния акт са изложение на фактическите и правни основания за неговото издаване (арг. чл. 59, ал. 2 от АПК). В случая оспорената заповед не съдържа изчерпателно посочване на фактическите и правни основания, обосновали издаването й. Постановена е при непълнота на събраните доказателства и неизяснени обстоятелства и факти относно допустимостта на искането, доколкото е заявено от дядото на дееспособното лице, за което се иска отпускане на помощта и дали същият може да го представлява. Предвид гореизложеното, първоинстанционният съд обосновано приема, че оспореният пред него административен акт е незаконосъобразен, като издаден в противоречие с материалния закон и допуснати нарушения на административно-производствените правила. При издаване на процесния административен акт са нарушени нормите на чл. 35 и чл. 36 от АПК, т. к. не са изяснени факти и обстоятелствата по случая. При издаване на административен акт в условията на оперативна самостоятелност административният орган е длъжен да изложи приетите за установени от него правно относими факти и да обоснове избора на решението си в обхвата на действие на приложимия материален закон. Неизлагането на фактически и правни съображения съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото възпрепятства съдебния контрол върху правилното упражняване на представените властнически правомощия и издаването на акт в съответствие с целта на закона. Оспорената заповед е незаконосъобразна и като я е отменил и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата -декларация вх. № -40 от 24.09.2015 г. на Н. С. О., първоинстанционният съд е постановил правилно решение. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,