Решение № 6852 от 26.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16208/2009 г.

ВАСV отделение26.05.2010 г.докладчик т Андрей Икономов

Диспозитив

Отхвърля като неоснователна жалбата на И. Д. Д. от гр. София, против Решение № 45/30.09.2009 г. на Комисията за защита на личните данни. Решението може да се обжалва пред 5-членен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Мотиви

Решение № 6852 от 26.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16208/2009 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 38, ал. 6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Образувано е по жалба на И. Д. Д. от гр. София, против Решение № 45/30.09.2009 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията). Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение КЗЛД е оставила без уважение жалба на Д., с рег. № Ж-45/21.05.2009 г. срещу "Райфайзенбанк България" ЕАД (Райфайзенбанк). Недоволен от решението, Д. го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснати от Комисията съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Моли отмяна на решението, постановяване на друго - по същество, с което да се приеме, че Райфайзенбанк е извършила нарушения на ЗЗЛД, като й се наложат съответните санкции. Ответната страна - КЗЛД, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли отхвърлянето й. Заинтересованата страна - "Райфайзенбанк", чрез процесуалния си представител, също счита жалбата за неоснователна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по жалбата, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят И. Д. е подал жалба до КЗЛД вх. № Ж-45/21.05.2009 г. против действия на Райфайзенбанк като администратор на лични данни. Твърдял е, че на 15.04.2009 г., при посещението му в клон на банката на ул. Жолио Кюри, неправомерно му е било поискано да се извърши повторно сканиране на личната му карта, като условие за извършване на необходимата му транзакция. След отказът на Д., банковата операция е била извършена. Същото искане са отправили към жалбоподателя в същия клон на банката и на 16.04.2009 г. Едва след намесата на управителя на клона и предвид факта, че Д. е дългогодишен клиент на банката, необходимите му операции са били извършени, без повторно сканиране на документа за самоличност. След случая, жалбоподателят сезирал ръководството на банката. Получил е отговор, който не го задоволява, поради което е потърсил съдействието и помощта на БНБ, Комисията за защита от дискриминация и КЗЛД. Всички негови жалби са препратени в КЗЛД и присъединени към преписката за общо разглеждане. КЗЛД е образувала преписка по жалбата на Д.. Изискала е двукратно становище от Райфайзенбанк, провела е заседания на 29.07.2009 г. и 10.06.2009 г. и е постановила обжалваното решение. За заседанията са били редовно уведомявани участниците в спора, явилите се са били съответно изслушвани, което сочи на спазване на административнопроизводствените правила от страна на КЗЛД. Видно от доказателствата по делото, Райфайзенбанк е регистриран в нарочния регистър към КЗЛД, администратор на лични данни по смисъла на чл. 3 от ЗЗЛД, притежаващ Удостоверение за регистрация № 49388. През 2004 г., по повод обстоятелството, че Д. е станал клиент на банката, е била сканирана личната му карта в изпълнение на изискването на чл. 6, ал. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари. Отношенията между Д. и Райфайзенбанк, развили се на 15 и 16.04.2009 г. са приключили без извършване на повторно сканиране на личната му карта. При така установеното от фактическа страна, жалбата се явява неоснователна. За да е налице нарушение на ЗЗЛД, то трябва да е свързано и извършено при обработка на личните данни на лицето. На 15 и 16.04.2009 г. подобна обработка не е извършвана, въпреки намерението и изразеното желание за такава. В тази насока е било и искането на съответните служители на банката, но то е останало неудовлетворено. т. е. налице е опит за обработка на лични данни по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД, като липсва започнало изпълнително деяние. Съгласно чл. 9, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания, опитът към административно нарушение не се наказва, освен в посочените там изключения. Случаят не е от тези категории. Казусът правилно е възприет и решен с обжалваното решение на КЗЛД. Доводите на жалбоподателя, че нарушения са извършени от регистратора не само на 15 и 16.04.2009 г., а и чрез поведението му в последствие, при разменената между тях кореспонденция, са неоснователни. Видно от чл. 42 от ЗЗЛД, за административни нарушения са прогласени, като за тях са предвидени съответни административни наказания само деяния, извършени при обработка на лични данни. Единствено изключение са нарушенията по чл. 22, ал. 1 и 2 от ЗЗЛД, който текст е неприложим за случая. Цитираните от Д. като нарушени норми на чл. 28, чл. 4, чл. 19 и чл. 23 от с. з. не са обявени за административни нарушения и за тях не могат да се налагат санкции. В голяма част от твърдяните от жалбоподателя нарушения се касае за лична оценъчна дейност от страна на лицето, което не може да бъде предмет на административен или съдебен контрол. По изложените съображения жалбата на Д. се явява неоснователна. Тя следва да се отхвърли, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение

Цитирани разпоредби

3