Решение № 103 от 4.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 762/2009 г.

Решение № 103 от 4.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 762/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по жалбите на подсъдимите Б. Л. К. и Х. Б. С. против нова присъда № 96 от 23.11.2009 г. по внохд № 176/09 г. на Разградски окръжен съд. Жалбите на двамата подсъдими са бланкетни с идентично съдържание. В тях са въведени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Оспорва са авторството на деянието поради недоказаност, без да се излагат конкретни доводи. Намират наложените им наказания за завишени, защото не са съобразени с обществената опасност на деянието и с оглед материалното, социално и семейното им положение. Прави се искане за оправдаване на подсъдимите по повдигнато им обвинение, или присъдата се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Подсъдимите К. и С. и упълномощеният от тях защитник адв. Е редовно призовани не се явяват в съдебно заседание. От защитата е представено допълнение към жалбата с която заявява, че не е уведомена за изготвянето на мотивите към присъдата, поради което не е изложила допълнителни съображения по касационните основания изложени в нея. Това намира на съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Не е постъпила писмена защита в срока определен от съда при разглеждане на делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбите за неоснователни. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 67 от 04.06.2009 г. по нохд № 283/08 г., Районен съд-гр. Исперих е признал подсъдимите Б. Л. К. и Х. Б. С. в извършено престъпление по чл. 197, т. 3, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 20, ал. 2 НК и са осъдени на наказание "пробация" с задължителните пробационни мерки за срок от една година, както и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа за срок от по две години. Признати са за невинни и оправдани по повдигнатото обвинение по чл. 195, ал. 1, т. т. 5 и 7 НК. С обжалваната нова присъда посочената е отменена, като подсъдимите Б. К. и Х. С. са признати за виновни в извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. т. 4, 5 и 7, вр. с чл. 194, ал. 1 НК и на основание чл. 54 НК са осъдени по на една година лишаване от свобода, които наказания да бъдат изтърпени в затворническо общежитие от закрит тип. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на присъдата в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК намира, че жалбите е неоснователни. В тях по принцип се поддържа, че направените от въззивната инстанция нови фактически изводи за обективната и субективна страна на престъплението, не са подкрепени от доказателствата по делото. Липсват обаче конкретни обективни възражения и оплаквания против присъдата, които да бъдат обсъждани и намерят отговор при касационната проверка. В разглеждания случай при проверката на присъдата, не се установи да е нарушен процесуалният ред за събирането, проверката и оценката на доказателствената съвкупност и правилата на формалната логика. След задълбочен и обективен анализ на годните доказателствени средства в съответствие с правомощията се по чл. 316 НПК, въззивният съд е установил нови фактически положения, като в мотивите на постановената нова присъда са изложени и правните съображения за взетото решение. Приложен е закон за по-тежко наказуемо престъпление (каквото е било повдигнато на подсъдимите), като с пълно основание е прието, че процесното деяние не представлява маловажен случай и е неприложим привилегирования състав на чл. 197 НК, след като подсъдимите не са оказали съдействие за връщане на откраднатите вещи на собственика. Изложените в тази връзка съображения са подробни, последователни и подкрепени изцяло от доказателствата по делото и съобразени със съдебната практика. По делото няма противоречия в доказателствените материали. Фактическия състав на кражбата е доказан по несъмнен начин от самопризнанията на подсъдимите на досъдебното производство, от разпита на полицейския служител и собственика на "вторични суровини" протокола за оглед и доброволно предаване, както и от оценителната експертиза, за времето и начина на нейното извършване и размера на предмета на посегателството. Неоснователно е оплакването в допълнението към касационната жалба за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, след като въззивната инстанция не е уведомила писмено подсъдимите и защитата за изготвянето на мотивите към присъдата. Такова задължение на съда по закон не е предвидено. То се отнася за изготвяне на мотивите съм решение на въззивния съд по чл. 340, ал. 2 НПК. Съгласно чл. 317 НК доколкото в главата за въззивното производство няма особени правила, се прилагат правилата за производството пред първата инстанция. В това производство, когато изготвянето на мотивите е отложено, председателят обявява само диспозитива на присъдата (чл. 310, ал. 2 НПК). В чл. 308 НК са посочени сроковете за изготвянето на мотивите. Очевидно този срок е спазен, след като диспозитива на присъдата е обявен на 23.11.2009 г., а делото по подадените от подсъдимите жалби е изпратено по компетентност на ВКС на 18.12.2009 г. Само процесуалното бездействие на подсъдимите и защитата е причина да не са запознати с мотивите към присъдата. Това са могли да сторят и в адвокатската стая на ВКС, след като подс. К. е бил уведомен за датата на съдебното заседание на 12.01.2010 г., а защитата на двамата подсъдими-адв. С. на 7.01.2010 г. Определените наказание при условията на чл. 54 НК, в предвидения от закона минимум не са явно несправедливи, защото съответстват на тежестта на конкретното посегателство и данните за личността на подсъдимите. При проверката не се установи да са налице абсолютни основания за отмяна на присъдата, които допускат служебна намеса на касационната инстанция. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при нейното постановяване, а при установените фактически положения от предходната инстанция, материалния закон е приложен правилно. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, III н. о.,