Решение № 12774 от 19.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11195/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на сектор "Незаконна миграция" СДВР, представлявано от процесуален представител юрисконсулт Панайотова срещу решение 5661 от 25.09.2023г., постановено по административно дело 8664 по описа за 2023 г. на Административен съд София град, с което е отменена заповед УРИ-5392ПАМ-6483 от 22.08.2023г.на началник сектор " Незаконна миграция" при отдел "Миграция"-Столична дирекция на вътрешните работи, с която на Р. Лебди, гражданин на Тунис, настанен в СДВНЧ при Дирекция "Миграция" в кв. Бусманци и наложена принудителна административна мярка - "принудително настаняване на чужденец в специален дом за временно настаняване на чужденци при дирекция "Миграция" за срок не повече от шест месеца от датата на фактическото настаняване. Твърди се в касационната жалба неправилност на решението на първата инстанция поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209 т.3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ за отмяна. Развива доводи в касационната жалба и ги поддържа в съдебното заседание. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата на чужденеца. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Подаден е писмен отговор от 7.11.2023г., чрез процесуалния представител на чужденеца адвокат Девенска, в който се поддържа правилност на решението на първата инстанция и искане да бъде оставено в сила. Поддържа становището си и в съдебно заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава писмено становище. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбата на чл.218 от Административнопроцесуалния кодекс , преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е била заповед УРИ-5392ПАМ-6483 от 22.08.2023г.на началник сектор " Незаконна миграция" при отдел "Миграция"-Столична дирекция на вътрешните работи, с която на Р. Лебди, гражданин на Тунис, настанен в СДВНЧ при Дирекция "Миграция" в кв. Бусманци и наложена принудителна административна мярка - "принудително настаняване на чужденец в специален дом за временно настаняване на чужденци при дирекция "Миграция" за срок не повече от шест месеца от датата на фактическото настаняване, на основание чл.44 ал.6 ал.8 и ал.10 от Закона за чужденците в Република България, чл.10 ал.1 т.1 от Наредба 1-з-1201 от 1.6.2010г. за реда за временно настаняване на чужденци в специални домове. Съдът, по жалба на чужденеца е разгледал подробно фактите, които при наличните данни не се оспорват от страните и е приел, че е следвало органът да направи по-обстойно подробно обследване на обстоятелствата и да приложи принципа на съразмерност по чл.6 от АПК като от една страна гарантира правото на семейно общуване на чужденеца, от друга страна - да осигури безпрепятствено разглеждане на други спорни въпроси, свързани с образувани наказателни производства. Решението е правилно, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават съдебния акт. Решението на първата инстанция е подробно обосновано. В касационната жалба и пред настоящата инстанция в съдебно заседание не се изнасят или поддържат различни факти и обстоятелства или други правни норми, които са различни от тези, изложени вече в административния акт и пред първата инстанция. Следва изцяло да бъдат споделени мотивите относно задължението на административния орган да подхожда към всеки отделен случай на преценка за принудително настаняване с оглед изцяло наличните данни за чужденеца като не се унифицират фактическите предпоставки, без да има в случая спор за приложимите правни норми. Към всяко поведение следва да се пристъпи към изясняване на фактически данни, както в случая - това е наличие на семейство, малолетно дете, адрес на пребиваване и кореспонденция и т.н. Поради което правилен е извода, че е следвало да се приложи принципа на съразмерност на предприетата принудителна административна мярка, който принцип в случая не е бил спазен. Следва да бъде направено препращане към подробните мотиви на първата инстанция на основание чл.221 ал.2 пр.2 от Административнопроцесуалния кодекс. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение