Решение № 11510 от 29.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4000/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу решение 306 от 09.02.2024г., постановено по административно дело 104/2023. г. от Административен съд Кюстендил, с което е отменено негово Уведомително писмо за неизпълнен ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014 -2020 г. за кампания 2022 г. с изх. 01-2600/876/20.02.2023 г. (УП). По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата против посоченото УП бъде отхвърлена като неоснователна и претендира присъждане на деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Ина Никол ЕООД в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но в нарушение на предвидените административнопроизводствени правила и на материалния закон. Решението е законосъобразно. Предмет на проверка за законосъобразност пред АС Кюстендил е било посоченото по-горе УП, с което на дружеството земеделски производител е отказано финансово подпомагане за кампания 2022 по направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство на основание чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредба 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г.(Наредбата), тъй като са заявени по-малък брой животни за вид говеда от одобрените с писмо изх. 02-100-2600/36/13.02.2019 г. и не са предоставени документи в ДФЗ, съгласно чл. 41, ал. 1 от посочената Наредба, които да удостоверяват причината за загубата на липсващите животни, макар резултатите от извършените автоматични проверки, извършени въз основа на въведените данни в СРКЗПЗП, СИЗП и СИРЖ, да са му били връчени и съответно е информиран, че е заявил по-малък брой животни от типа говеда в сравнение с одобрения. За да отмени процесното УП първоинстанционният съд приема, че макар по делото да е установено, че формално е изпълнено материално правното основание, посочено като от органа като основание за отказ да бъде изплатена финансова помощ, тъй като за кампания 2022 са декларирани по малък брой животни от одобрените, при поемане на ангажимента през 2019 г. и не са представени доказателства за установяване на загуба на животни, за която да е налице някоя от хипотезите по чл. 43, ал.1 от Наредбата същото е незаконосъобразно поради постановяването му в нарушение на приложимата в случая разпоредба на чл. 77, § 2, б. в от Регламент(ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета (Регламент 1306/2013). Последната предвижда, че не се налагат санкции в случаите, когато неспазване на критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, произтичащи от прилагането на правилата относно подпомагането по член 67, § 2 от посочения Регламент се дължи на грешка на компетентния орган или друг орган и ако няма основания да се счита, че грешката е могла да бъде открита от лицето, засегнато от административната санкция. Правилно въз основа на доказателствата съдът приема, че случая актът е постановен при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила предвидени за издаването му, което е довело и до постановяването му в противоречие с цитираната разпоредба на Регламент 1306/2013 г. По делото няма спор относно установената в хода на съдебното производство фактическа обстановка, която настоящият състав намира за правилна, като базирана изцяло върху събраните писмени и гласни доказателства. При това обосновано и законосъобразно в обжалваното решение е прието, че актът е базиран единствено върху данните от извършени административни проверки въз основа на данните, въведени в регистъра на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) след извършени административни проверки. Въпреки даденото от Управителя на дружеството обяснение от 31.05.2022 г. до Областна дирекция на ДФЗ Благоевград, в което са изложени твърдения за наличност на животните и неотразяването им в регистъра на БАБХ поради неизвършване на проверка от негови служители, за наличие на животните в електропастир по това време, не е извършена проверка на място от ДФЗ за установяване на действителното фактическо положение, а същевременно не е отчетен и факта, че профилът на ЖО в ИИС ВЕтИС е бил преустановен на 21.04.2022 г., но е възстановен на 11.05.2022 г. При тези факти правилно и обосновано в решението е прието, че актът е постановен при допуснато съществено нарушение на предвидените в чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата процедурни правила за издаването му, което е довело и до постановяване на акта в нарушение на чл. 77, § 2, б. в от Регламент 1306/2013 г. и същият е отменен като незаконосъобразен. При постановяване на акта си съдът не е съобразил, че в случая е налице хипотезата на чл. 173, ал.2 АПК и не е постановил връщане на преписката на органа, който е компетентен да се произнесе по спорния въпрос, при което следва това да бъде постановен от настоящата инстанция, като настоящият състав намира, че изложените в мотивите на първоинстанционния съд съображения по съществото си представляват указания, които следва да бъдат изпълнени от органа при постановяване на новия акт. Решението е обосновано. Съдът е установил релевантните за спора факти, като въз основа на тях е изложил обосновано и аргументирано правните си изводи. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК администрацията при касационни жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 800 лв., представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат, който размер е съобразен с фактическата и правна сложност а делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение