Решение № 15531 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2901/2012 г.

Решение № 15531 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2901/2012 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Цвете Йорданова Божкова срещу Решение № 1059/30.12.2011 г. по адм. д. 1059/2011 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт (РА) № 111100462/4.07.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 491/3.10.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и РА. Касаторът излага съображения в подкрепа на становището си за незаконосъобразност на РА в касационната жалба. Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител. В писмен отговор е взел становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Цвете Йорданова Божкова против Ревизионен акт № 111100462/4.07.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 491/3.10.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който е установен дължим данък за довнасяне по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 81,30 лева и са начислени лихви за просрочие в размер на 9,89 лева. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства както в хода на административното, така и в съдебното производство, от които е приел за правилни и законосъобразни изводите на органа по приходите, че жалбоподателката няма право на данъчно облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ. Нормата на чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ предвижда годишната данъчна основа да бъде намалена с 7 920,00 лева за лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, вкл. за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението. Според § 49 от ПЗР на ЗИД на ЗДДФЛ предвидените в закона облекчения за трайно намалена работоспособност се ползват пожизнено, когато срокът в експертното решение не е изтекъл към 31 декември 2004 г. и лицето е е навършило 65-годишна възраст преди тази дата или в срока на експертното решение. Административен съд е приел, че в процесния случай представеното от лицето експертно решение /което е и последно/, с което е определена неработоспособност 60 % за срок до 1.09.2007 г. не е било валидно към 2009 г. и не обхваща данъчния период, през който се претендира намаление. Доколкото жалбоподателката не е навършила 65 години преди 31.12.2004 г. или до 1.09.2007 г. в срока на експертното решение, за нея не са настъпили предпоставките, кумулативно регламентирани в § 49 от ЗДДФЛ. Тя не попада и в първата категория лица по смисъла на § 10а, ал. 2 от ПЗР на ЗДДФЛ, тъй като не е в категорията лица, на които до 31.12.2009 г. пожизнено е определена степен на трайно намалена работоспособност. Неприложима в случая е и разпоредбата на чл. 101, ал. 5 от ЗЗ в сила от 31.07.2010 г. доколкото нормата е с материалноправен характер и не притежава т. нар. обратна сила, а се прилага занапред, след влизане на закона в сила. Законодателят също не и е придал обратно действие, предвиждайки изрично, че ще се прилага и за заварени правоотношения. Жалбоподателката не попада и в хипотезата на § 66 от ПЗР към ЗИД на ЗЗ в сила от 1.07.2009 г. според който на лицата, на които пожизнено е определена степен на трайно намалена работоспособност по силата на § 3 се смятат с пожизнено определен вид и степен на увреждане. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Касационната жалба е подробна, но на практика в нея се излагат отново фактическите и правни доводи на Цвете Йорданова Божкова от жалбата против ревизионния акт, на които решаващият съд много обстойно и задълбочено е дал отговор. Всички твърдения са разгледани от административният съд и въз основа на събраните по делото доказателства са направени обосновани изводи за законосъобразност на РА. Правилно Административен съд Велико Търново е обосновал извод за законосъобразно проведено ревизионно производство. Правилни и законосъобразни са изводите, че разпоредбата на чл. 18 и § 49 от ЗДДФЛ се отнасят като обща към специална. В общия случай лице, което представи валиден документ на компетентен орган, удостоверяващ настъпила неработоспособност от 50 % и над 50 %, ползва предвиденото в чл. 18 от ЗДДФЛ данъчно облекчение. Когато представеният документ обаче не обхваща данъчния период, през който се претендира намаление на данъчната основа, на преценка подлежи дали за лицето е възникнало право на пожизнено ползване на данъчно облекчение. В процесния случай е представено Експертно решение на ТЕЛК № 2171, с което на жалбоподателката е определена неработоспособност 60 % за срок до 1.09.2007 г. и за което не се спори, че към 2009 г. не е валидно, т. е не обхваща данъчния период, през който се претендира намаление на данъчната основа. Съдът е разгледал обстойно доказателствата и правилно е приел, че доколкото Божкова не е навършила 65 години преди 31.12.2004 г. или до 1.09.2007 г. в срока на експертното решение, за нея не са настъпили предпоставките, предвидени в § 49 от ЗДДФЛ, съобразявайки при тези изводи и разпоредбата на § 10а, ал. 2 от ПЗР от ЗДДФЛ. Неприложима в случая е и разпоредбата на § 3 от ПЗР на ЗЗ, доколкото годината на навършване на 65- годишна възраст от страна на жалбоподателката е 2013 г. Всички останали доводи в касационната жалба относно приложимото законодателство са взети предвид при постановяване на обжалваното пред настоящия съдебен състав съдебно решение. При формиране на фактическите и правните си изводи административният не е допуснал нарушения на материалния закон или необоснованост, поради което касационната инстанция не следва да възпроизвежда правилните констатации и мотиви от първоинстанционното съдебно решение. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, осмо отделение намира, че обжалваното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение,