Решение № 11555 от 14.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11489/2019 г.

Решение № 11555 от 14.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11489/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез процесуалния му представител юрк. Механджиева, срещу Решение № 5150 от 23.07.2019 г. по адм. дело № 335/2018 г. на Административен съд – София–град, отменящо Заповед № РА50-557 от 18.08.2017 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 134, ал. 1, т. 1, чл. 134, ал. 2, т. 2, чл. 103, ал. 4 във връзка с чл. 104, ал. 1 ЗУТ и § 2, ал. 3 от ПЗР на ЗУЗСО са изменени Заповед № РА50–593 от 28.09.2016 г. и Заповед № РА50–594 от 28.09.2016 г. на главния архитект на СО в частта им по т. 1, които следва да се считат с териториален обхват съгласно представения опорен план (концепция за ПУП и паркоустройствен проект на територията на парк "Въртопо" I, II и III част, райони "Студентски" и "Младост"), относно недвижим имот УПИ XIII–1544, кв. 3 по плана на [населено място], [ж. к. ], имот с идентификатор № 68134.4082.5910. С атакуваното решение Столична община е осъдена да заплати разноските по делото, като се оспорва решението и в тази му част с твърдение, че присъденото адвокатско възнаграждение предвид фактическата и правна сложност на делото е прекомерно. Касаторът претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение за тази инстанция. Ответникът М. Гатева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. Касационната жалба е допустима и основателна. Обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорената пред първата инстанция заповед е с посочени правни основания за издаването й чл. 134, ал. 1, т. 1, чл. 134, ал. 2, т. 2, чл. 103, ал. 4 във връзка с чл. 104, ал. 1 ЗУТ и § 2, ал. 3 от ПЗР на ЗУЗСО. Неин предмет е изменението на заповеди №№ РА50–593 от 28.09.2016 г. и РА50–594 от 28.09.2016 г. на главния архитект на СО в частта им по т. 1 относно обхвата на територията, за която е разрешено изработване на изменение на плана за застрояване и регулация. Двете заповеди са издадени на основание чл. 135, ал. 5 ЗУТ във връзка с чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 ЗУТ, като с тях се разрешава изработването на проект за изменение на ПУП – ПРЗ за определена територия. Съответно и Заповед № РА50–557 от 18.08.2017 г. също е такава по чл. 135, ал. 5 ЗУТ. Към момента на издаването й чл. 135 не съдържа специална уредба относно реда за съобщаване на заповедите, издадени на това основание, поради което се прилагат общите правила за съобщаване по чл. 128 ЗУТ – чрез Държавен вестник или лично на заинтересованите лица, съобразно вида на плана. Промяна на чл. 135 ЗУТ е осъществена с приемането на нова ал. 7, която е обнародвана в ДВ, бр. 1/2019 г., в сила от 01.01.2019 г., и едва с нея заповедите по ал. 5 на чл. 135 се съобщават на заинтересованите по чл. 131 лица по реда на чл. 124б, ал. 2 ЗУТ. Т. е. към момента на издаване на заповедта е бил приложим редът преди допълнението, респ. съобщаването е следвало, предвид характера на акта, да бъде направено по отношение на заинтересованите лица по чл. 131 ЗУТ, без да е приложим редът за съобщаване чрез Държавен вестник. При липсата на предпоставки за приложимост на чл. 218 ЗУТ, страни в производството съобразно чл. 153 АПК са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица, които по специалните правила на чл. 131, ал. 1 вр. ал. 2 ЗУТ са собствениците и носителите на ограничени вещни права върху недвижимите имоти, непосредствено засегнати от предвижданията на плана, в случая на заповедта в оспорената й част, а именно собствениците и носителите на ограничени вещни права в УПИ XIII–1544, идентификатор № 68134.4082.5910. При разглеждането на делото съдът не е издирил и в производството не са взели участие всички заинтересовани лица, тъй като видно най–малкото от представения нотариален акт за собственост на жалбоподателката пред първата инстанция, тя не е единствен собственик на имота, а притежава собственост върху идеална част от него и е съсобственик с И. Гатева, която не е участвала в производството. Освен това, приетата първа съдебно-техническа експертиза е констатирала, че в имот пл. № 1544 по кадастралния план, предхождащ одобряването на кадастралната карта, но по данни от ГИС, като собственици са отразени и други лица – физически и юридически, чието евентуално участие по делото не е изследвано. Към доказателствения материал не е приобщена извадка от кадастралния план (карта) и в частност – от кадастралния регистър, за установяването на лицата с право на собственост или ограничени вещни права в имота, по който би трябвало да се идентифицират и заинтересованите по делото страни. Това е нарушение от категорията на съществените, тъй като се ограничава правото на участие в процеса на лица, за които законодателят е приел качеството на заинтересовани и които задължително е следвало да участват. Въпреки назначените две СТЕ – основна и повторна, по делото не е установено дали имотът на жалбоподателката попада в частта на допуснатото разширение на територията, за което е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП по Заповед № РА50–557 от 18.08.2017 г., включително с представяне на графичен материал (скица), от която да е видно в кои части е допуснато разширение и ситуира ли се в обхвата му въпросният имот. По изложените съображения, оспореното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – София–град, при което да бъдат издирени и конституирани като страни по делото всички заинтересовани лица и изяснени, вкл. с използването на специални знания, изтъкнатите по-горе факти и обстоятелства, релевантни за спора. По претенциите на страните за разноски, в т. ч. и за настоящата инстанция, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение