Решение № 3618 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7280/2011 г.

Решение № 3618 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7280/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Севън Хилс Дивелпмънтс" ООД гр. П. против решение № 456/17.03.2011 г., постановено по адм. дело № 267/2009 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 160801374/24.10.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърдена с решение № 870/18.12.2008 г. на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - П. при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ").

Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и на РА. Претендира разноски.

Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - П. при ЦУ на НАП, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, не е изразил становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Счита, че съдът е допуснал необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не е обсъдил и съобразил събраните пред него относими доказателства.

Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

С обжалваното решение № 456/17.03.2011 г., постановено по адм. дело № 267/2009 г. по описа на АС П. е отхвърлена жалбата на "Севън Хилс Дивелпмънтс" ООД против РА № 160801374/24.10.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърдена с решение № 870/18.12.2008 г. на ДД "ОУИ" П. - 1. относно непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Проджест България" ООД, "Фад Дивелъпмънтс" ООД, "Катека" ООД и "Мартрейд" ООД, 2. относно преобразуван финансов резултат за 2004, 2005 г. и 2006 г., 3. относно корекция на декларирано в ГДД за 2006 г. намаление на финансовия резултат, допълнително начислен корпоративен данък и начислени лихви и 4. относно начислени лихви за невнесен в срок данък по ЗКПО за 2004 г.

Административният съд е приел, че обжалваният РА е действителен и законосъобразен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения. Обсъдил е приложимите в случая правни норми и е приел, че данъчните органи законосъобразно са отказали да признаят право на данъчен кредит на касатора, правилно е преобразуван финансовият резултат за 2004 г. и 2005 г., правилно са начислени допълнителен корпоративен данък за 2006 г. и лихви върху невнесен данък за 2004 г. и 2005 г.

Така постановеното решение е частично неправилно.

1.1. Предмет на фактурите, издадени от доставчика "Проджест България" ООД през м. 01-12 вкл., без м. 10 2006 г., е административно обслужване по договор и наем на превозни средства и машини. Стойността на отказания данъчен кредит е 26 584,11 лв. Съдът е приел за обосновани изводите на приходните органи за невъзможност да се установи характера на извършените услуги, вкл. и съобразно данните от проведените две насрещни проверки на доставчика, предвид липсата на данни в какво се състои услугата, липса на данни за наети лица по трудови или граждански договори, за наличие на активи, вкл. и на МПС, на пътни листи, както и предвид непредставянето на оборотни ведомости и извлечение от сметки от група 20 на доставчика за заведени МПС. И. на съда като краен резултат са правилни. Установено е безспорно, вкл. и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че счетоводството на доставчика е водено редовно, хронологично и систематично, процесните фактури са включени в дневници за продажба, справки-декларации, отразени са като приход по кредита на съответната сметка. Правилно е отчетено, че спорният за делото въпрос е наличието или липсата на реалност на доставките за услуги по процесните фактури, правилно е разпределена доказателствената тежест като е прието, че в тежест на лицето, което претендира в негова полза да е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит, е да установи предпоставките за това, вкл. и реалността на доставките, в случая - извършването на услугите от съответния доставчик.

Съдът необосновано е приел, че доставчикът не разполага с кадрова и материална обезпеченост за извършване на уговорените административни услуги по договор от за управление на проекти и административно обслужване. Във възражението срещу ревизионния доклад са представени трудови договори на наети лица при доставчика, имащи възможност да изпълнят уговорените дейности - юрист, счетоводители, секретар, компютърен и строителен инженер и др. Този процесуален пропуск на съда обаче не е съществен, тъй като не е довел до незаконосъобразност на извода му за липса на достатъчно и категорични доказателства за реалност на извършените доставки на услуги. Това, което е останало недоказано е вида и конкретното съдържание на услугите. Налице е уговорка за извършването им, както фактуриране. Не е изяснено в какво се състоят конкретните действия на изпълнителя като дейност и резултати. Липсват данни за приемане на конкретно свършена работа. В протоколи към фактурите са отчетени разходите, но не и извършеното. Не е налице информация за изпълнението, включително и по смисъла на уговорката по р. II, т. 3 и раздел III, т. 4.2. от договора. Неоснователно е възражението на касатора, че в договора е посочен подробно предмета на изпълнението. Задълженията на изпълнителя в договора са формулирани общо и абстрактно, не визират определен конкретен проект. Въз основа на свидетелските показания също не се установява в какво точно се състои извършената дейност, конкретно за всеки данъчен период, така както са издавани фактурите и е уговорено заплащане на възнаграждението. Св. Палкова, служител на доставчика, установява, че е извършвала в полза на касатора услуги във връзка с инвестиционно проучване, проучване оферти на подизпълнители, комуникация с инвеститори и др. във връзка с проекта на касатора "Родопска перла" в П.. Правилно е прието от съда, че така направените твърдения са общи, не внасят конкретика. Установения обем на дейността на секретарката е несъпоставим с обема на фактурирания, вкл. и като стойност на извършеното.

Относно наетите МПС липсват данни за реално предоставяне на автомобилите, използването им, вкл. и издадени пътни листи, направени разходи за гориво, за мястото им на съхраняване и др. При наличие само на договори за наем и на фактури за заплащане на наемна цена не може да се направи категоричен извод, че автомобилите са отдадени реално под наем и използвани за нуждите на икономическата дейност на наемателя. Основателно съмнение относно наличието на реалност на доставката и действия по т. нар "префактуриране на стоки" е налице с оглед обстоятелството, че двете дружества - наемодател и наемател, както и предходният наемодател на същите МПС /"Фад Дивелъпмънтс" ООД/ са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "д" ДОПК предвид участието в управлението им на едно и също лице - Н. К.. Регистрацията на дружествата е на един и същ адрес на управление, обслужвани са от един и същ счетоводител.

По изложените съображения касационният съд намира за правилни крайните изводи на първоинстанционния съд за недоказана реалност на доставките от "Проджест България" ООД. При липса на реалност не е налице данъчно събитие, данъкът се явява начислен неправомерно, поради което не е налице право на приспадане на данъчен кредит - на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС.

1.2. Предмет на фактурата, издадена от доставчика "Фад Дивелъпмънтс" ООД, по която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 17 600 лв. за д. п. м. 12.2006 г. е доставка - покупка на проект и икономическа консултация. Касаторът твърди, че услугите са реално извършени като се позовава на договор за управление на проекти и административно обслужване от 10.06.2005 г., на издадената фактура и редовно воденото счетоводство на доставчика. Наличието на съглашение за административно обслужване, както и редовността на счетоводството на доставчика, вкл. и относно включване на процесната фактура в СД и дневник за продажби, не са спорни и са установени от писмените доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Както се посочи вече по-горе така установените обстоятелства са релевантни, но недостатъчни за пълно обосноваване на извода за наличие на реалност на услугите, предмет на фактурата. В тази връзка други доказателства не са събрани, не е поискано събирането на такива от жалбоподателя, в чиято доказателствена тежест е установяване на фактите по извършване на доставката. Съдът правилно е посочил на първо място, че не е конкретизиран вида на доставката, в какво се състоят действията по извършването й, няма данни да е отчетен и приет конкретен резултат. В този случай съдът обосновано е приел, че доставчикът няма кадрова и материална обезпеченост да извърши каквито и да е било дейност, представляваща "икономическа консултация". Неоснователно е касационното оплакване и относно извършването на услуга по закупуване на проект, предвид данни за наличие на такъв архитектурен проект. Във фактурата не е конкретизиран проекта. Дори и да се приеме, че това е представяният по делото инвестиционен проект, част архитектурна, не са опровергани данните, че при касатора са налице установени в хода ревизията счетоводни данни за закупуване на проект от същите автори като архитекти още през 2004 г. и 2005 г. Изводът е, че по отношение на доставката и от този доставчик, който също е свързано лице с касатора, по съображенията изложени по-горе, не е установено при условията на пълно доказване в какво се състоят като дейност фактурираните услуги, както и извършването им. Правилно съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 70, ал. 5 ЗДДС за отказ на право на приспадане на данъчен кредит.

1.3. Предмет на фактурите, издадени през м. май 2007 г. от доставчиците "Катека" ООД и "Мартрейд" ЕООД са услуги за СМР - "обща работа по апартамент и ресторант "Родопска перла". По отношение на тези фактури не са представени каквито и да било доказателства нито в хода на ревизионното, нито в хода на съдебното производство, за извършване на услугите - количествено-стойностни сметки, актове за вложени материали и труд, актове за приемане и др. В тази част е отхвърлена жалбата срещу РА, за което не са изложени и наведени касационни оплаквания. При служебна проверка законосъобразността на обжалваното решение в тази му част, не се констатираха пороци на същото.

По изложените съображения касационният съд намира, че първоинстанционното решение е правилно в частта си по ЗДДС на РА и като такова следва да се остави в сила.

1. Относно решението на АС П. в частта относно РА в частта му за преобразуване финансовия резултат на касатора за 2004, 2005 г. и 2006 г, се приема следното:

2.1. Относно наличието на основание за увеличаване на финансовия резултат за 2004 г., със сума в размер на 581,05 лв., в хипотезата на чл. 23, ал. 2, т. 3 от ЗКПО /отм./. Спорът е дали разходите за командировка - дневни пари - на служителя Г. Т. до Лондон, Великобритания са свързани с дейността на дружеството. Съдът е приел, че не са представени убедителни доказателства за командироване на служителя в Лондон, за изложение на недвижими имоти - Home Overseas Show, а дори и това да е така не е доказано, че командироването е свързано с дейността на дружеството. Тези изводи на съда са необосновани. Събрани са достатъчно доказателства, въз основа на които може да се направи извод, че Г. Т. в качеството му на служител на касатора е командирован в Лондон на изложение на недвижими имоти. Налице са данни, че служителят е пътувал до Лондон през м. септември 2004 г., за което е налице самолетен билет и заповед за командироване. Размерът на командировъчните за осем дни е в рамките на нормативно установения. Налице са също данни за провеждане на изложението, на което касаторът е участвал с нает щанд. Въз основа на установеното от свидетеля Т. /погрешно вписан в протокола като К./ е видно, че изложението е в рамките на 4 дни, но подготовката и закриването на щанда са предполагали присъствие за повече. Налице е отчет на командировката и данни за извършена дейност от служителя предвид публикации на реклами за оферирания обект на дружеството "Родопска перла" в списания /л. 1446 - 1451, том 4 от делото/. При тези данни съдът необосновано за законосъобразни изводите на приходните органи, че дейността на служителя не е била свързана с дейността на дружеството. Налице са множество непротиворечащи данни, налагащи обратния извод, а именно че служителят е действал от името и за сметка на дружеството, за дейност, явяваща се основна на същото за периода 2004, свързана с обекта "Родопска перла" в П., с продажбата на отделни апартаменти от този обект, както и с други морски обекти на дружеството. Нелогично е също така да се признае, че разходите за самолетни билети и хотел са свързани с дейността на дружеството, а тези за дневни пари /командировъчни/ - не са. Ето защо в тази си част решението следва да се отмени като вместо него се постанови друго, с което да се отмени РА в частта му, в която е извършено преобразуван на финансовия резултат за 2004 г. със сумата 581,05 лв.

2.2. Относно наличието на основание за увеличаване на финансовия резултат за 2004 г., със суми в размер на 13029,91 лв., 16106,26 лв. и 3840,22 лв., и за 2005 г. със сумата 6389,70 лв., в хипотезата на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО /отм./ - липса на документална обоснованост. Касае се за разходи по фактури, издадени от доставчиците Homebyer Events Limited - относно аванс по договор за щанд 627 на ЕксСел Лондон 17 - 19 септември 2004 г., SDL Exibitions Ltd - относно включване на касатора и обекта му "Родопска перла" в международен каталог за недвижими имоти и за рекламни публикации и Blendon Communications - Лондон - за реклама в списание.

Поради непредставяне на доказателства за действителното извършване на услугите - участие на изложението, в международни договаряния, или за публикации в международни списания, органите по приходите са приели, че процесните суми представляват разходи, довели до намаляване на финансовия резултат, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство /на принципа на вярно и честно представяне/ и на принципа на документална обоснованост по смисъла на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) и са преобразували финансовия резултат за данъчни цели с тези суми за посочените по-горе отчетни периоди. В решението на ДД "ОУИ" П. е прието, че установените при ревизията факти обосновават извод и за наличие на хипотезата на чл. 23, ал. 2, т. 3 от ЗКПО (отм.), доколкото ревизираното лице не е доказало, че процесните разходи са свързани с дейността на дружеството. Съдът е приел, че липсват доказателства за действително извършване на услугите, приел е, че отчетените разходи по процесните фактури не са документално обосновани, тъй като първичните счетоводни документи обективират данни за осъществени стопански операции, които не отговарят на обективната действителност, тъй като не е установено действителното им извършване.

Съдът е изяснил спора от фактическа страна, направил е обосновани фактически изводи. Крайният извод на съда за липса на документална обоснованост е правилен, но при корекция на изложените мотиви.

Обосновано е прието за безспорно по делото, въз основа на констатациите в ревизионния доклад и заключението съдебно-счетоводната експертиза, че фактурите са редовно издадени първични счетоводни документи, намерили са вярно отражение в счетоводството на жалбоподателя. Вярно е, че не е установено при условията на пълно доказване действителното извършване на услугите от страна на доставчиците.

Изводите на съда, че липсата на доказана реалност на фактурираните услуги, на действително извършване на услугата, е основание да се приеме наличие на документална необоснованост или за нарушение на счетоводното законодателство, е незаконосъобразен. От значение за формиране на финансовия резултат е извършването на разхода като такъв. Доставката на услугата, т. е. реалното й извършване не е предпоставка за формиране на този резултат, а оттам и за неговата корекция по реда на чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО, когато не е установена такава реалност. Достатъчно условие за признаване на разходите за счетоводни цели, вкл. и за намаляване на финансовия резултат на лицето за съответния данъчен период е данъчно задълженото лице да ги докаже документално по реда, определен в съответните нормативни актове, с първични документи, включително придружени с фискален бон или касова бележка. В процесния случай са налице такива първични документи, които не са придружени с фискален бон или касова бележка. Липсват данни и твърдения за плащане на уговорените стойности на разходите и по банков път. Видно е от представените в превод фактури, че в тях самите не е отразено заплащане на услугите. Обратното - отразено е, че уговорената сума не е изплатена. При тези данни изводът е, че липсва документална обоснованост по смисъла на чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.). Ето защо решението в тази част следва да се остави в сила.

2.3. Относно наличието на основание за увеличаване на финансовия резултат за 2004 г., със сума в размер на 2400 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) - липса на документална обоснованост. Касае се за фактура, издадена на 02.11.2004 г. от "Пловдивинвест" АД за извършена услуга - контрол на количествените цени на обект КК "П.", във връзка със строителството на обекта "Родопска перла".

Съдът е приел тезата на приходните органи за неправилно осчетоводяване на разходите относно строителството на обекта като текущи разходи за 2004 г., тъй като строителството на обекта не е завършило през този данъчен период, не са извършвани продажби на апартаменти, съответно предприятието не е получило икономическа изгода, като разходите са свързани с получаване на приход през следващ отчетен период. Съдът е приел, че в случая разходите са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство по смисъла на чл. 23, ал. 1, т. 10 ЗКПО (отм.) във вр. с чл. 4, ал. 2, т. 2 ЗСч и принципа за съпоставимост между приходи и разходи, тъй като разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност не са отразени във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, не са отразени и като разходи за бъдещи периоди по реда на чл. 17, ал. 5 ЗСч.

Изводите на съда са обосновани и законосъобразни. Разходите, направени във връзка с придобиване на обект като ДМА не са текущи, поради което следва да се отчитат като такива в годината, в която е придобит обекта, с оглед спазване на счетоводния принцип за съпоставимост между приходи и разходи. По смисъла на т. 16.20 от СС 1 "представяне на финансови отчети" процесните разходи за СМР е следвало да бъдат отчетени като разходи за бъдещи периоди или да останат като натрупан дебитен оборот по сметката с оглед данните, че ДМА не е приет, съответно въведен в експлоатация през 2004 г. и предвид, че изгодата за дружеството е настъпила през следващ данъчен период.

Решението в тази си част е правилно и следва да се остави в сила.

2.4. Относно наличието на основание за увеличаване на финансовия резултат за 2004 г., със суми в размер на 53 051,89 лв. и на 14 112 лв.; за 2005 г. в размер на 87 972, 60 лв. и на 3911,67 лв., и за 2006 г. в размер на 35 297,95 лв. и на 138 315,58 лв., на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.), във вр. с чл. 13, ал. 1 и чл. 15, ал. 3, т. 2, във вр. с ал. 2 от ЗКПО (отм.). Касае се за отчетени разходи по фактури, издадени от доставчиците "Проджест България" /през 2004, 2005 г. и 2006 г./, "Марико" ЕООД /през м. октомври 2004 г./, "НМК Консулт" ЕООД /през м. декември 2005 г. и 2006 г./ и "Фад Дивелъпмънтс" ООД /през 2006 г./.

Приходните органи, а впоследствие и съда са приели, че разходите по тези фактури са произтичащи от сделки по глава първа, раздел IV ЗКПО (отм.), а именно - свързани лица са осъществили търговски и финансови взаимоотношения при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и предвид намалението на резултата за отчетния период на данъчно задължените лица, при определяне на дължимия данък се увеличава финансовият резултат преди данъчното преобразуване със сумите, произтичащи от тези сделки, представляващи заплащане на възнаграждения за услуги, които не са реално осъществени.

Установено е, че касаторът е свързано лице с всеки от доставчиците "Проджест България", "Марико" ЕООД, "НМК Консулт" ЕООД и "Фад Дивелъпмънтс" ООД, по смисъла на § 1, т. 3, б. "в" ДР ЗКПО, тъй като управителят му Н. К. участва в управлението на всички тези дружества. По смисъла на цитираните по-горе текстове на ЗКПО, раздела "Предотвратяване на отклонението от данъчно облагане", липсата на реално осъществени услуги при сделки между свързани лица, водещи до намаление на финансовия резултат предполага, че са налице условия, водещи до отклонение от данъчно облагане, поради което при определяне на дължимия данък се увеличава финансовият резултат преди данъчното преобразуване със сумите, произтичащи от сделките, по които не е доказано реално осъществяване на услугите.

Спорният момент по делото е бил дали реално са осъществени услугите по сделките, обективирани в издадените фактури, като за последните не е спорно, че са редовно осчетоводени. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест като е възложил тежестта за установяване на обстоятелствата, имащи значение към извършването на услугите - върху касатора като получател по доставките за "административно обслужване по договор"; "консултантски услуги"; "комисионни по продажби и икономическа консултация". Обоснован са фактическите изводи на съда, че услугите са извършени от страна на посочените доставчици, които са престирали уговорените трудови резултати. Правилно съдът е счел, че не е доказано наличието на материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършването им от доставчиците. Представените договори и фактури, обективират единствено постигнатото съглашение между страните, но не и осъществяването му, т. е. наличието на доставка по смисъла на данъчното законодателство.

В касационната жалба не се правят оплаквания, различни от развитите доводи пред първоинстанционния съд. Не е състоятелна тезата на касатора за неправилно тълкуване на събраните доказателства, както и за наличие на безспорни данни за реалност на извършените доставки, които не били съобразени от съда. Касаторът отново се позовава на издадените първични и вторични счетоводни документи, обосноваващи според него реален предмет на сделките. Оплакването за необоснованост, както се посочи по-горе е неоснователно. Съдът правилно е счел, че наличието на редовна счетоводна отчетност не е равнозначно и на фактическо наличие на извършена доставка.

Решението в тази си част е правилно и следва да се остави в сила.

2.5. Относно наличието на основание за увеличаване на финансовия резултат за 2005 г., със суми в размер на 2 978,98 лв. и 174,57 лв. и за 2006 г. - в размер на 8354,25 лв., на основание чл. 23, ал. 2, т. 3 ЗКПО (отм.). Спорът е дали разходите за компютърни компоненти и за ремонт на автомобили по фактури, издадени от "Антико" ООД, "Анелс" ЕООД, "Еурокатена" ООД, "Корморан" ООД, "Римекс инженеринг" АД, "Ролдекс" ЕООД и "Ресет компютърс" ЕООД, са свързани с дейността на дружеството. Съдът е приел, че не са представени доказателства, съдържащи данни за наличието на собствени или наети активи на дружеството - компютри и МПС, с които да бъдат обвързани въпросните разходи. Не е спорно, че касаторът не притежава собствени автомобили, за които да е извършил разходите по фактурите. Не са представени доказателства за притежаване и на компютри като активи на дружеството.. Останало е недоказано и твърдението на ревизираното лице, че притежава или е закупило компютри, които не са заведени като ДМА в баланса на дружеството, тъй като при закупуването им стойността им била под прага на същественост от 500 лв. Съгласно приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, не са налице счетоводни данни компютри да са заведени като активи в баланса на дружеството.

Правилно съдът не е кредитирал доказателствената сила на представените с жалбата срещу РА договори за наем на МПС, тъй като същите като частни документи нямат достоверна дата, при оспорване на последната. Многократно са изисквани в хода на ревизионното производство, но не са представени до приключването му. Изводът на съда, че тези документи са съставени по-късно за целите на обжалването на РА се подкрепя и от даденото обяснение в хода на ревизията от управителя на дружеството, че "разходите за автомобили не са свързани с дейността на дружеството, и с тях следва да се увеличи финансовия резултат".

Изводът е, че касаторът не е доказал при условията на пълно доказване, че направените разходи са свързани с дейността на дружеството. Ето защо съдът е процедирал законосъобразно като е отхвърли жалбата му срещу РА в тази му част. Решението на АС П. е правилно в тази си част и следва да се остави в сила.

1. Касаторът обжалва и решението в частта му в която е отхвърлена жалбата му срещу РА в частта, в която е извършена на декларираното в ГДД по чл. 51, ал. 1 от ЗКПО за 2006 г. намаление на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 3, т. 10 а от ЗКПО (отм.) - частта от загубите, пренесена от минали години по реда на глава четвърта, в размер на 241 930.44 лв., е намалена на 33 900,15 лв. и е начислен допълнително корпоративен данък и лихви. Корекцията на декларираното намаление на финансовия резултат в ГДД за 2006 г. по реда на чл. 23, ал. 3, т. 10 а от ЗКПО (отм.), е с оглед извършените корекции на основание чл. 23, ал. 2 от ЗКПО (отм.), чрез увеличение на декларираните финансови резултати за 2004 г. и 2005 г., всички обсъдени по-горе. Пак там е прието от касационния съд за една от направените корекции от приходните органи, възприети от съда /по т. 2.1 от настоящото решение/, че направената корекция е незаконосъобразна.

Прието е за 2004 г., че като загуба за следващи данъчни периоди следва да се пренася сума в размер на 13 082,67 лв. Като се съобрази изложеното в т. 2.1 от настоящото решение се приема, че неправилно е увеличен финансовият резултат за тази година със сума в общ размер от 581,05 лв., при което размерът на пренасяната загуба за 2004 г. се променя на 13 663,72 лв.

Или, през 2006 г. подлежащата на приспадане загуба за двете предходни години, по реда на чл. 23, ал. 3, т. 10 а от ЗКПО (отм.) е в общ размер от 34 481,20 лв.

Ето защо допълнително начисленият корпоративен данък за 2006 г. следва да се измени от 65 540.70 лв. на 65 453,54 лв., а лихвата върху него от 15 173,33 лв. на 15 153,60 лв. В този смисъл следва да се отмени решението в тази му част и вместо него да се постанови друго, с което да се измени РА в частта относно размера на корпоративния данък и лихви върху него за 2006 г.

1. Относно касационната жалба в частта на решението, в която е отхвърлена жалбата срещу РА, в частта, в която са начислени лихви за забава за невнесен в законоустановения срок данък по чл. 34, ал. 4 от ЗКПО (отм.) и данък по чл. 35 от ЗКПО (отм.) за 2004 г., съответно в размер на 367,19 лв. и на 2,21 лв., касационният съд намира същата за неоснователна. Не са изложени конкретни касационни оплаквания. При служебна проверка на материалната законосъобразност на решението в тази му част, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, не се констатираха пороци на същото.

В частта за разноските решението не търпи корекция с оглед минималния размер на коригирания от касационния съд засегнат материален интерес.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение