Решение № 16649 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9192/2013 г.

Решение № 16649 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9192/2013 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Димитър Крумов Павлов срещу решение № 3707 от 31.05.2013 г., постановено от Административен съд София-град, второ отделение, 41 състав по адм. д. № 8535/2012 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - кметът на СО - район Банкя, с представена по делото писмена защита, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е по чл. 257 от АПК срещу бездействие на кмета на СО - район Банкя да извърши фактически действия по връчване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ, поискани със заявление вх. № АГ 9400-13 от 4.01.2012 г. Предметът на спора е определен със съдебен акт на касационна инстанция - определение № 4218 от 26.03.2013 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - първо отделение по адм. д. № 3471/2013 г. По така определения предмет, съдът е приел, че в случая не е налице хипотезата на чл. 257, ал. 1 от АПК, а именно бездействие във връзка със задължение, произтичащо от нормативен акт. Съдът е приел, че в процедурата по възстановяване на земеделски земи, включени в урбанизирана територия, скицата и удостоверението се издават на основание влязла в сила заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, т. е. извършването на фактическото действие не произтича пряко от закона, поради което защита не може да се търси по реда на чл. 257 от АПК. Съдът е приел, че в случая няма основание за връчване на скицата и удостоверението, тъй като е установено, че заповедта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е оспорена пред съд и не е влязла в сила. Едва след влизане в сила на тази заповед е налице основание за издаване на скица и удостоверение, които обективиран разпоредителното действие на заповедта, с която се определя застроената, респ. свободната от застрояване площ от имота, който ще се възстановява по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. По тези доводи, съдът е отхвърлил жалбата, подадена на правното основание по чл. 257 от АПК. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилното конституиране на ответника в производството. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно решаващият съд е конституирал като ответник в производството кмета на СО - район Банкя, тъй като според неговите твърдения като ответник в производството по направеното искане за извършване на фактически действия е следвало да бъде конституиран кметът на Столична община. Тези доводи са неоснователни. С определение № 4218 от 26.03.2013 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - първо отделение по адм. д. № 3471/2013 г., постановено в частно касационно производство, съдът е определил както предмета на оспорване, така и надлежния ответник - органа който следва да извърши фактическите действия, които се претендират от жалбоподателя. Изрично в определението се посочва, че фактическите действия следва да се извършат от кмета на СО - район Банкя, който е органът, задължен да издаде скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ и съответно да връчи издадените документи на поискалата ги страна. При разглеждане на правния спор по същество първоинстанционния съд е задължен да изпълни указанията, дадени в отменителното определение и именно това е сторил решаващият съд като е конституирал в производството кмета на СО - район Банкя. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за материална незаконосъобразност на обжалваното решение. Правилна е преценката на съда по отношение на характера на производството за възстановяване на земеделски земи, включени в урбанизирана територия. За правилното протичане на това производство, законодателят е предвидил междинна процедура, с която се определя застроената част от имота, който ще се възстановява. На основание влязлата в сила заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се издават скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ, които се представят в съответната общинска служба по земеделие и са основание за издаване на решение по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Правилно решаващият съд е приел, че основание за извършване на фактически действия по връчване на скицата и удостоверението, е влязлата в сила заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, която определя застроената част от имота, подлежащ на възстановяване. По делото е установено, че заповедта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е оспорена пред Софийски районен съд, който е компетентен да се произнесе както по основателността, така и по допустимостта на оспорването. По изложените доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правила и на приложимия материален закон, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,