Решение № 10991 от 1.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Комисията) против решение 3393/19.05.2022 г. постановено по адм. д. 6467/2021 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменено Решение 2-1964/08.06.2021 г. на Комисията за установяване и обявяване на принадлежност към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА на Р. Спасова и Комисията е осъдена да заплати разноските по делото. Излагат се доводи за необоснованост и неправилност на оспореното решение, поради което по подробно изложените съображения се иска отмяна на решението и решаване на спора по същество. В съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт, който поддържа доводите изложени в касационната жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Р. Спасова, чрез адв. Д. Хитова, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд - София-град е образувано по жалба на Р. Спасова против Решение 2-1964/08.06.2021 г. на Комисията за установяване и обявяване на принадлежност към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Комисията е установила и обявила принадлежността на Р. Спасова към органите по чл.1 от закона, въз основа на документи: регистрационен дневник; картон обр. 6; писмо вх. 1675/28.03.1990 г. за унищожаване с протокол 1084/1990 г. материалните на Я/К [наименование], в качеството ѝ на управител на ДКЦ XXIV София ЕООД, гр. София от 04.05.2000 г. до 16.03.2006 г. Административният съд приел, че оспореното решение не отговаря на изискванията на закона относно съдържанието му, защото задължение на Комисията е не само да издири и събере документи, съдържащи информация за дейността на органите по чл. 1, но и да проучи, анализира и оцени същите. Изложено е, че липсват документи, подписани или съставени от Р. Спасова, липсват и данни, от които да се установи наличие на дадено от лицето съгласие за сътрудничество. С тези мотиви съдът отменил оспореното Решение 2-1964/08.06.2021 г. на Комисията. След извършена касационната проверка по реда на чл. 218 от АПК на съдебното решение на основанията по чл. 209 АПК, настоящият съдебен състав, намира, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо, но неправилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил необосновани изводи в противоречие с материалния закон. Административното производство по установяване и обявяване на определени от закона категории лица за принадлежност към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА, съответно, решението на Комисията, с което завършва това производство, по своята правна природа е регистрационно, с оглед изпълняваните констативно-охранителни функции в обществен интерес. По същността си атакуваният административен акт няма конститутивен ефект, а само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт, въз основа на документи, изчерпателно посочени в чл. 25 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Следва да се посочи, че принадлежност към органите по чл. 1 от закона се установява въз основа на документи, съдържащи се в съответните информационни фондове. Законодателят е определил вида и характера на документите, които следва да се вземат предвид при вземане на решение за обявяване на принадлежността на едно лице към структурите на ДС и разузнавателните служби на БНА, като част от тях са и документите от ръководилия лицето щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви и други информационни носители. Комисията не притежава правомощие да признава или отрича принадлежност към органите на ДС, а само да обяви регистрирана такава в архива на специалните служи. Правомощията й, визирани в закона, се свеждат само до констатиране на факта за принадлежност към органите по чл. 1 от закона, и то въз основа на конкретни документи, посочени в чл. 25 от същия. Анализът на чл. 25 от закона сочи, че изброяването на посочените в него документи е алтернативно, а не кумулативно. Наличието на който и да е от тях е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Достатъчно е документите, съгласно които Комисията постановява своето решение, да са от кръга на изброените в чл. 25 и да отговарят на легалното определение на понятието "документ" съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА, а такива са налице в конкретния случай. Принадлежността на касатора към органите по чл. 1 от Закона, в качеството ѝ на секретен сътрудник - съдържател на явочна квартира (§. 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗДРДОПБГДСРСБНА), е установена при наличието на документи, посочени в чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Посочените писмени доказателства представляват документи по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДРДОПБГДСРСБНА и са сред изброените в чл. 25, т. 3 от Закона. Наличието на който и да е от тях е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Съобразно дадените от закона правомощия Комисията единствено и само констатира и обявява факта на принадлежност на определено лице към органите по чл. 1 от закона въз основа на документите, посочени в ЗДРДОПБГДСРСБНА. Не е в правомощията й да изследва и дава становище или да обявява обстоятелства, свързани с реално извършена дейност от едно лице или за липсата на такава. В този смисъл наведените в жалбата до първоинстанционния съд доводи за липса на доказателства свързани с недаване на съгласие или с извършване на конкретна дейност от Р. Спасова са били несъстоятелни. Не е налице допуснато нарушение на процесуалните правила, свързано с липсата на мотиви към издадения и касаещ конкретния жалбоподател акт. От представените по делото доказателства, а именно Протокол 20 от 08.06.2021 г. е видно, че на проведеното на същата дата, съобразно изискванията на закона заседание на Комисията, са изнесени и описани достатъчно данни, свързани с установените факти и обстоятелства, касаещи връзка на конкретното лице със структурите на ДС. Въз основа на този протокол е издаден и оспореният пред първоинстанционния съд административен акт Решение 2-1964/08.06.2021 г. на Комисията, в който е изрично и конкретно посочено, че актът се издава след като са обсъдени наличните материали, касаещи конкретното производство, както и тяхната значимост за крайния акт. В таблицата, обективирана в самото решение, са описани всички важни за вземането на становище от административния орган факти и обстоятелства, както и доказателствата въз основа на които са установени, което от своя страна води до извод за мотивираност на оспорения административен акт и липса на допуснати в тази насока процесуални нарушения. В случая не е оборена доказателствената сила на представените документи. Приобщените към административната преписка писмени доказателства съдържат непротиворечива информация. В тях липсват външни недостатъци, които да създават съмнения относно удостоверените данни. Решението на Комисията е постановено от компетентен административен орган КРДОПБГДСРСБНА, чл. 29, ал. 1 от закона, прието е в предписаната от закона писмена форма, като с него се обявява формата на сътрудничество, съгласно § 1, т.4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА.Съдът е правоприлагащ орган и като такъв прилага закона, какъвто е - при наличие на доказателства, чиято неистинност не е установена, отхвърля жалбата срещу решението на Комисията. Съдът в конкретния случай не може по съображения за евентуална несправедливост да откаже да приложи закона. В това отношение е налице константна и безпротиворечива практика на Върховния административен съд. Изложеното основава законосъобразността на обжалваното пред съда решение на Комисията. Като го е приел за незаконосъобразно и го е отменил, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като вместо него следва да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на лицето срещу решението на Комисията като неоснователна. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на Комисията за присъждане на разноски за юрисконсултско представителство за двете съдебни инстанции. Предвид фактическата и правна сложност на делото, и на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя разноските в размер на общо 200 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ и чл.222, ал.1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение