Решение № 10894 от 29.11.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Р. Маринова-Василева от гр. Ботевград против решение 3202 от 11.05.2022 г., постановено по административно дело 6755/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е: 1) отхвърлена жалбата на Р. Маринова-Василева срещу решение 1040-21-573 от 08.06.2021 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане РВ-3-21-00878977 от 12.02.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО (Държавното обществено осигуряване) при ТП на НОИ София-град; 2) осъдена Р. Маринова-Василева да заплати на ТП на НОИ София-град сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторката моли оспорения съдебен акт да се отмени и да се постанови друг, с който да се отмени и решението на директора на ТП на НОИ София-град като незаконосъобразно. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касация директорът на ТП на НОИ София-град, действащ чрез пълномощника юрисконсулт Велкова, в писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на АССГ. Моли обжалваното съдебно решение да се остави в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и валидност, допустимост и правилност на атакуваното с нея решение на АССГ, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесното разпореждане от 12.02.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е разпоредено на лицето да възстанови добросъвестно получените парични обезщетения за временна неработоспособност за периода от 22.08.2017 г. до 03.11.2017 г. вкл. в общ размер на 2642.78 лв. Органът е извел решаващ извод, че Р. Маринова-Василева не е била осигурено лице, защото не е упражнявала труд в полза на работодателя си Матина машина ЕООД, поради което изплатените й обезщетения са неоснователно получени. За да не уважи жалбата на Маринова-Василева срещу разпореждането, с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 08.06.2021 г. директорът на ТП на НОИ София-град е възприел и доразвил аргументите на долустоящия орган. За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд София-град е обосновал теза, че оспореният пред него акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган в рамките на правомощията му, при спазване на предвидената в закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. По основният спорен между страните въпрос съдът е приел, че през процесния период, в който е имала трудово правоотношение с Матина машина ЕООД, като заемаща длъжността търговски представител , Р. Маринова-Василева не е осъществявала трудова дейност в полза на дружеството, поради което към датата на настъпване на осигурителния риск не е имала статут на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР (допълнителните разпоредби) на КСО, и съответно получените обезщетения от фонд ДОО следва да ги върне, както законосъобразно са преценили административните органи. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касаторката пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи от жалбоподателката за неговата незаконосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Касаторовите възражения за противното са неоснователни. В случая жалбоподателката реално не е упражнявала трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и поради това не може да се счита за осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО към момента на настъпване на осигурителния риск. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО. В чл. 10, ал. 1 от КСО е уредено, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. Следователно лицето трябва не само да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение, които би обусловило дължимост на осигурителни вноски, а оттам и правото на получаване на обезщетения при наличието на останалите предпоставки за целта. От събраните по делото доказателства в производството пред първата инстанция безспорно е установено, че Р. Маринова-Василева въобще не е полагала труд като търговски представител в полза на Матина машина ЕООД, а самото дружество също не е функционирало през процесния период, съответно осигурително правоотношение между Маринова-Василева и този работодател не е възникнало, защото дружеството не е извършвало реална търговска дейност в този период и Маринова-Василева не е работила по трудовото правоотношение между тях, възникнало съгласно сключения трудов договор. Поради това жалбоподателката не може да се счита за осигурено лице при осигурител Матина машина ЕООД и данните, подадени за нея по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, правилно са заличени служебно след извършена проверка, издадено в резултат на нея предписание по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО (влязло в сила) и липса на доброволното му изпълнение от страна на неговия адресат. Именно по тази причина административният орган е наредил на Маринова-Василева да възстанови в бюджета на Държавното обществено осигуряване получените суми като обезщетения за периода от 22.08.2017 г. до 03.11.2017 г. вкл. в общ размер на 2642.78 лв. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Настоящият съдебен състав също намира, че липсата на упражнявана от жалбоподателката трудова дейност в полза на дружеството през процесния период я дисквалифицира като осигурено лице по смисъла на чл. 10 ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО към релевантния момент (деня на настъпване на осигурителния риск), съответно за нея не е възникнало право на обезщетение за временна неработоспособност, като изплатените й такива са били недължими и са получени без основание, което е установено при извършен последващ контрол по разходите на ДОО на Матина машина ЕООД и е предпоставка по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на получените суми като обезщетения. От обсъденото по-горе явства, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже касаторката, за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. В случая ръководителят на контрола по разходите на ДОО правилно е приложил относимите норми на КСО. Като е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ София-град също е издал законосъобразен акт. Отхвърляйки жалбата срещу последния, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при установената липса на твърдяните от касаторката негови пороци, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора съдебни разноски на касаторката не се дължат, а претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение трябва да се удовлетвори. На основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК, и в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, Р. Маринова-Василева следва да бъде осъдена да заплати на ТП на НОИ София-град разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция, в размер на 100 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение