Решение № 13865 от 6.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12793/2011 г.

Решение № 13865 от 6.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12793/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на българската народна армия /КРДОПБГДСРСБНА/, наричана за краткост "комисията" чрез председателя и Евтим Костадинов против решение № 3787/28.07.2011 г. по адм. д. № 5962/10 г на Административния съд - София-град, с което е отменено като незаконосъобразно негово решение № 152/20.07.2010 г., с искане да се отмени като неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от процесуален представител юрисконсулт Симеонова, която от негово име поддържа жалбата на изложените в нея основания. Ответникът - редовно призован, се явява в съдебно заседание лично и иска от съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 218 от АПК като обсъди посочените в жалбата пороци на обжалваното решение, анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок и против съдебен акт, който подлежи на обжалване, и разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че комисията незаконосъобразно е разкрила принадлежността на жалбоподателя към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, тъй като на заеманата от него длъжност "ВНД заместник-директор в МВР" той е бил назначен на 4.03.2009 г., т.е. след влизане на закона в сила и поради това не попада в кръга на лицата по чл. 26, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 14 от закона, за които е задължително да се извърши проверка за такава принадлежност. Този извод на съда е обоснован и законосъобразен. ЗДРДОПБГДСРСБНА в чл. 3 изброява изчерпателно публичните длъжности, за които е задължително да се разкрие принадлежността им към ДС или разузнавателните служби на БНА, като в т. 14 от този чл. също изчерпателно изброява кои са тези длъжности в Министерството на вътрешните работи, а именно - главния секретар, генералните директори, заместник генералните директори, главните директори, заместник главните директори, директорите, заместник директорите, началниците на районни полицейски управления, началниците на отдели и началниците на сектори в Министерството на вътрешните работи. В настоящият случай, макар и жалбоподателят да е изпълнявал длъжност "ВНД заместник-директор в МВР", то за него не е имало задължение да бъде извършена проверка за принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на Българската народна армия, тъй като той е бил назначен на тази длъжност след влизането на закона в сила. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 2 и т. 3 от закона е категорична, че на задължителна проверка за принадлежност към ДС принадлежат само лицата, заемали или заемащи публични длъжности към датата на влизане на закона в сила - 23.12.2006 г. Това, което е извършила комисията, би било допустимо само при хипотезата на чл. 27, ал. 1, т. 2 от закона, и то при положение, че има направено специално искане от органа по назначаване, каквото в случая няма. Само обстоятелството, че жалбоподателя е бил посочен в списъка, изготвен от министъра на вътрешните работи, за лицата от системата на това министерство, за които да се извърши такава проверка, не задължава комисията да извърши такава проверка, без да установи дали действително за това лице съществува законово задължение да бъде проверено или не. Да се приеме обратното, както е приела комисията, означава да се даде възможност на оторизираните органи безконтролно и самоцелно да разширяват кръга на лицата, за които се извършва проверка за принадлежност към ДС, без за тях да има законово задължение, а комисията да бъде само един сляп изпълнител на чужда воля. Следователно административния орган неправилно и в противоречие със ЗДРДОПБГДСРСБНА е разкрил принадлежността на жалбоподателя към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, след като по отношение на него не е имало законово задължение да бъде извършвана такава проверка, поради което и съдът правилно е отменил този административен акт. От изложеното до тук следва, че касационната жалба е неоснователна за посочените в нея касационни основания и обжалваното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,