Решение № 84 от 5.1.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9899/2008 г.

Решение № 84 от 5.1.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9899/2008 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на кмета на община гр. Хасково, срещу решение № 107/18.06.2008 г., по адм. д. № 119/2008 г. на Административен съд - гр. Хасково, като в нея се развиват оплаквания за допуснато съществено процесуално нарушение, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. Ответникът "Беттран" АД със седалище и адрес в гр. Хасково, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на административния съд да се остави в сила. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е основателна. С обжалваното решение Административният съд - гр. Хасково, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на "Беттран" АД, Заповед № 496/25.04.2008 г. на кмета на община гр. Хасково, с която на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ е наредено на дружеството да премахне обект "леко ограждение" находящо се в поземлен имот 77195.707.102 по кадастралната карта на гр. Хасково. За да постанови решението си съдът приел, че заповедта не е мотивирана съгласно изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 АПК, което води до незаконосъобразността й. Решението е неправилно. От мотивите към решението става ясно, че съдът приема, че заповедта не е мотивирана с излагане в нея на фактически основания за издаването й. Изводите са необосновани. Видно от заповедта, същата е мотивирана, като в нея са посочени две фактически основания за издаването й, а именно, че процесният обект, представляващ "леко ограждение" е разположен в общински имот, както и че не е по източната регулационна линия на УПИ V, кв. 4, поради което е неподходяща по местоположение и разположение. В случая не се установява първото фактическо основание за разполагането на обекта с общински имот, с оглед спорът за материално право между страните относно местоположение на кадастралната граница на поземлен имот с идентификационен № 77195.707.102, установен с влязлото в сила решение на Административен съд - гр. Хасково по адм. д. № 173/2007 г. Съдът обаче, не е изяснил факта къде е разположен процесния обект, с оглед второто изложено фактическо основание в заповедта. Съгласно чл. 48, ал. 1 ЗУТ урегулираните поземлени имоти (УПИ) могат да се ограждат, от което следва, че огради, независимо дали представляват строежи или не, могат да се разполагат само по регулационните граници на УПИ. Съдът е следвало да изясни налице ли е влязъл в сила ПУП - план за регулация за района с писмени доказателства или със заключение на вещо лице, както и процесния обект, представляващ "леко ограждение", къде е разположен, т. е. съвпада ли с регулационна граница по действуващия регулационен план или е разположен на друго място. След изясняването на това обстоятелство може да се произнесе дали процесният обект е неподходящ по местоположение и разположение и дали процесната заповед е законосъобразна, като спорът за материално право би имал значение само ако за района не е налице действувал регулационен план. Като се има предвид гореизложеното решението е необосновано, поради което са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, след изясняване и установяване на посочените по-горе факти. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК