Решение № 13515 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2188/2012 г.

Решение № 13515 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2188/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", против решение № 404 от 29.12.2011 г. постановено по адм. дело№ 285/2011 г. по описа на Административен съд - Ямбол. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че в конкретния случай неправилно съдът е приел, че в акта липсват мотиви, без да вземе предвид утвърдената практика, че те може да се съдържат в приложените към преписката други документи, като в случая това е Таблицата за разликите в установените за допустими за подпомагане площи, спрямо кръстосаните проверки, извършени към ноември 2009 г. и декември 2010 г. и др. Счита, че в случая издаването на обжалвания акт е свързано с изменението на обхвата на СЕПП - допустима за подпомагане площ, което е наложило допълнителното преизчисляване. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата като неоснователна. Ответната страна - Петя Димитрова Петрова от с. Голям Манастир, общ. Тунджа, обл. Ямбол, не се представлява и не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура също дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 146 и сл. от АПК, чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по жалба на Петя Димитрова Петрова, първоинстанционният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ)№ 01-6500/23891 от 13.04.2011 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена за 2009 г. сума в размер на 10134.07 лв, във вр. с подадено общо заявление за единно плащане на площ с УИН 28/080609/25206 за подпомагане на по схемите и мерките за директни плащания, като незаконосъобразен. Мотивите на административния орган са свързани с анализи и констатирана впоследствие чрез последващи проверки по-малка допустима площ въз основа на официална информация от СИЗП на ДФЗ, въз основа на която е намалена помощта по Схема за единно плащане на площ (СЕПП). Административният орган е посочил, че при извършените проверки в ИСАК на земеделските земи, посочени в заявленията са установени недопустими заявени площи. Съдът е развил много подробни съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Счел е, че е нарушен Регламент (ЕО) № 796/2004 г. - чл. 73, като съдът е приел, че земеделският производител е бил добросъвестен в конкретния случай и не дължи връщане на сумата. Решението е правилно и следва да се остави в сила. То е обосновано от доказателствата по делото и е постановено в съответствие с материалния и процесуален закон. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, съобразил се е с всички искания и доводи на страните, и е приложил правилно нормативната уредба. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Няма спор по делото, че по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК процесният акт за установяване на публично държавно вземане е индивидуален административен акт, издаден в кръга на материалната компетентност на зам.- изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, София, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. С оглед събраните по делото многобройно доказателства, съдът правилно е направил извода, че същият е постановен в противоречие с материално правните норми и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които го правят и немотивиран. Оспореният акт е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като в неговото съдържание липсват фактически и правни основания за издаване на акта, както и противоречие с материалноправни разпоредби. Отделно е било констатирано и нарушение на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК, доколкото жалбоподателят не е бил уведомен за започнатото спрямо него административно производство, правото да участва в него, да прави бележки и възражения и да представя доказателства. От друга страна е установено, че не са налице данни за неправомерно поведение от страна на жалбоподателя. Този факт води до извода, че спрямо него не може да се приеме, че е налице недължимо плащане. В съдебното решение е направено обстойно изложение относно фактическото и нормативно осъществяване на подпомагането на земеделските производители по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), Национално доплащане за площ (НДП) и НР2 - Други, което е довело до издаване на процесния акт и допуснатите в този процес нарушения. Органът не е посочил въз основа на какви факти е бил определен размерът на площта, негодна за директно субсидиране, определяне на нейното местоположение и характеристики. Липсват данни за извършени последващи проверки, с изключение на посочената новопостъпила официална информация в ИСАК. Така изложените мотиви се споделят напълно и от настоящата съдебна инстанция. По делото безспорно е установено също, че от страна на органа не е била осъществена проверка на декларираните от лицето площи, както и, че само, въз основа на данни от общинската служба "Земеделие" е дадено одобрение за субсидия, в нарушение на чл. 26 от ЗПЗП. Изплащането на суми за площи, които не подлежат на подпомагане, е в резултат на действия на органите на Разплащателната агенция, за които земеделския производител не може да бъде отговорен. В тази насока не е основателно основното касационно възражение, в което се твърди, че за земеделски земи, които са изключени от подпомагане, не е следвало въобще да се изплащат средства за подпомагане на земеделските производители. Съгласно чл. 73, § 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията задължението за възстановяване на недължимо изплатени субсидии не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган, и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,