Решение № 382 от 14.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 948/2008 г.

Решение № 382 от 14.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 948/2008 г., I г. о., ГК, докладчик председателя Бранислава Павлова Производството е по чл. 218а ал. 1 ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 ПЗР ГПК обн. ДВ, бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г. К. И. Ф. и Й. Н. Ф. са обжалвали въззивното решение на В окръжен съд № 1* от 18.12.2007 г. по гр. д. № 1216/2007 г. Касационната жалба е подадена в срок и съдържа мотивирано изложение на отменителните основания, поради което е процесуално допустима. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното: С обжалваното решение В. окръжен съд е оставил в сила решението на В. районен съд, ХIV състав № 826 от 20.03.2007 г. по гр. д. № 6670/2005 г., с което е уважен предявеният от Д. И. Д. ревандикационен иск и са осъдени К. И. Ф. и Й. Н. Ф. да предадат владението на реална част от поземлен имот 2840 по ПНИ на м. "Б" - гр. В. В. съд е приел от фактическа страна, че ищецът се е легитимирал като собственик на спорния имот с позитивно решение на ОСЗ за възстановяване правото на собствеността, което е противопоставимо на ответниците, упражняващи фактическа власт без правно основание. По възраженията им за неоснователност на иска съдът е изложил съображения, че те не могат да се легитимират като ползуватели по смисъла на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ с право на изкупуване на собствеността върху земята поради отсъствие на предпоставките на закона затова, отрекъл е и основателността на възражението за придобивна давност като се е позовал на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. Решението е валидно и допустимо, а по същество е постановено при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон. Основният спорен въпрос, който съдът е следвало да разреши е дали са основателни възраженията на ответниците, с които противопоставят свое вещно право върху имота, заявено на две основания - изкупуване по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ и придобивна давност. Възприемайки заключението на техническата експертиза, съдът правилно е приел, че не може да се установи идентичност на имота, върху който е предоставеното право на ползване и възстановения на ищците имот. Освен това решаващите изводи на съда не се изчерпват само с констатацията за липсата на идентичност между имотите. С оглед на събраните доказателства за съществуващите в имота основи на сграда, избен етаж и железобетонна плоча съдът законосъобразно е преценил, че са налице законни пречки за изкупуване на собствеността върху земята по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, защото имотът не е застроен със сграда, отговаряща на изискванията на закона. Съобразно разпоредбата на § 1в ал. 3, т. 4 ДР ППЗСПЗЗ, която има тълкувателен характер, не са сгради по смисъла на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ незавършени строежи до покрива включително, каквато е характеристиката на строежа, построен в процесния имот и затова ползувателите не са могли да придобият собствеността чрез изкупуване на земята. Невъзможно е било и изкупуването по § 4б ПЗР ЗСПЗЗ, както правилно е приел въззивният съд поради отстоянието на имота от бреговата ивица по-малко от 10 км., и по-малко от 30 км. от центъра на гр. В. На последно място е неоснователен доводът за незаконосъобразност на изводите на съда по направеното от ответниците, сега касатори правоизключващо възражение за придобивна давност. Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила. Разпоредбата е приета през 1997 г., следователно десетгодишният срок от влизането й в сила изтича праз 2007 г., а с предявяването на иска за ревандикация през 2005 г. давността е прекъсната, следователно не е изтекъл минималният десетгодишен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС за оригинерно придобиване на собствеността. В случая не може да се приложи петгодишния срок по чл. 79, ал. 2 ЗС, защото не са налице предпоставките на добросъвестното владение - липсва придобиване на собствеността от гледна точка на изискването на § 4а и 4б ПЗР ЗСПЗЗ на основание, годно да направи ответниците собственици по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС. С оглед на изложеното не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение