Решение № 5776 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3777/2016 г.

Решение № 5776 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3777/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Висшия съдебен съвет, чрез юрк. Николина Георгиева като процесуален представител, срещу решение № 14133 от 22.12.2015 г., постановено по адм. дело № 8219/2015 г. по описа на Върховния административен съд. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон и необоснованост. Поддържа незаконосъобразност на изводите на съда, че преценката на степента на натовареност на Апелативен специализиран наказателен съд е извършена само по количествени показатели и че не е спазено изискването на чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) за съкращаване на незаетата една щатна бройка за съдия след съгласуване с административния ръководител на органа на съдебната власт. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което оспорването да се отхвърли. Ответникът - Апелативен специализиран наказателен съд, представляван от административния ръководител Даниела Росенова, в писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. При извършената съгласно чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка настоящият състав намира обжалваното съдебно решение за недопустимо поради следните съображения: С оспореното пред Върховния административен съд решение на Висшия съдебен съвет (ВСС), взето по т. 2.1 от протокол № 34 на проведеното на 17.06.2015 г. заседание, на основание чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗСВ е съкратена една щатна длъжност "съдия" в Апелативен специализиран наказателен съд, считано от датата на вземането му. С обжалваното съдебно решение тричленният състав е приел, че оспорването на Апелативен специализиран наказателен съд е допустимо, като подадено в срока по чл. 36, ал. 1 ЗСВ и от лице с правен интерес, а по същество е основателно поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на приложимия материален закон, в резултат на което е отменил решението на ВСС за съкращаване на една щатна съдийска длъжност. Настоящият състав приема, че съдът се е произнесъл по недопустимо оспорване. Според нормата на чл. 130, ал. 6, т. 1 от Конституцията на Република България (отм., действаща към датата на вземане на решението) Висшият съдебен съвет назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите. Съгласно чл. 133 от Конституцията организацията на дейността на Висшия съдебен съвет, на прокурорските и следствените органи, статутът на съдиите, прокурорите и следователите, условията и редът за назначаване и освобождаване от длъжност на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите, както и осъществяване на тяхната отговорност се уреждат със закон. Приетият в изпълнение на тази конституционна норма Закон за съдебната власт урежда устройството и принципите на дейността на органите на съдебната система и взаимодействието помежду им, както и взаимодействието между тях и органите на законодателната и на изпълнителната власт (чл. 1). Разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗСВ (в редакцията му към датата на вземане на решението - ДВ, бр. 1/2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) предвижда за осъществяване на правомощията, определени в Конституцията, ВСС да определя броя на съдиите съобразно степента на натовареност - по предложение на или след съгласуване с административните ръководители на органите на съдебната власт, а за прокурорите и следователите - и с главния прокурор, като може да разкрива нови и да съкращава незаети длъжности. Съгласно чл. 160 ЗСВ (в относимата редакция) съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, се назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност с решение на Висшия съдебен съвет. От регламентираните в ЗСВ правомощия на Висшия съдебен съвет следва, че в неговата изключителна компетентност е решаването на кадровите въпроси на съдебната власт. За да направи извод за допустимост на жалбата на Апелативен специализиран наказателен съд, тричленният състав се е позовал на разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗСВ, съгласно която заинтересованите лица могат да оспорват решенията на Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от съобщаването им. Настоящият петчленен състав приема, че на съдебен контрол за законосъобразност подлежат само тези решения на ВСС, които имат характеристиките на административен акт по смисъла на АПК. Решението на Висшия съдебен съвет в оспорената част по т. 2.1 няма белезите на административен акт, засягащ пряко и непосредствено права или създаващ задължения за органа на съдебната дейност. Този акт е вътрешно-организационен по своя характер, с който се осъществява общото ръководство в съдебната система в съответствие с правомощията на ВСС съгласно чл. 16, ал. 1 ЗСВ да определя състава и организацията на работа на съдебната власт и да осъществява управление на дейността й. По силата на чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК гражданите и юридическите лица могат да обжалват пред съдилищата всички административни актове, включително вътрешнослужебните, щом тези актове нарушават или застрашават техни права или законни интереси и не са изключени със закон от съдебно обжалване. В конкретния случай решението на ВСС, с което се съкращава незаета щатна длъжност "съдия" в Апелативен специализиран наказателен съд, не създава задължения за този орган на съдебната власт и не засяга негови законни интереси. Промяната в броя на съдиите чрез увеличаването или намаляването им в съответния съд не се отразява на функционирането му като структура. Единствено ВСС е компетентният орган, който независимо от предложението/ съгласуването с административния ръководител на съответния орган на съдебната власт, чрез гласуване взема решения за съкращаване на незаети или разкриване на нови длъжности. Съкращаването на незаетата съдийска длъжност в състава на Апелативен специализиран наказателен съд не засяга права и не създава задължения за този правен субект, свързани с осъществяване на дейността му. Ето защо, оспореното решение на ВСС не представлява индивидуален административен акт съгласно правилото на чл. 21, ал. 1 АПК и не подлежи на съдебен контрол. Липсата на годен за обжалване акт съставлява процесуална пречка за провеждане на производство по обжалване. Изводът на тричленния състав относно характера на решението на ВСС е незаконосъобразен. Като е приел оспорването за допустимо и е разгледал спора по същество, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено на основание чл. 221, ал. 3 АПК, а производството по делото - да се прекрати. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав