Решение № 112 от 8.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3716/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Диагностично консултативен център Свети Пантелеймон ООД със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, [жк], [улица] чрез пълномощника си адв. Галева против решение 589 от 21.12.2022 г., постановено по административно дело 14/2022 г. по описа на Административен съд Плевен, с което е изменено по жалба на ДКЦ СВЕТИ ПАНТАЛЕЙМОН ООД, Заповед за налагане на санкции РД-08-2280/13.12.2021 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса Плевен, като е намален размера на наложената в т.1.1.1 от заповедта санкция финансова неустойка от 100 лв. до минималния установен от закона размер от 50 лева и отхвърлена жалбата против Заповед за налагане на санкции РД-08-2280/13.12.2021 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса Плевен, в останалата й част. Заповедта е издадена на основание във връзка с чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 408, ал. 1, т. 1 и чл.422, ал.1 от Националния рамков договор за медицинските дейности (НРДМД) за 2020-2022 г. Решението се обжалва в частта , с която е отхвърлена жалбата и потвърдена наложената санкция. Изложени са съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, АПК, твърди се съществено нарушение а съдопроизводствените правила, предвид заличената от съда допусната СМЕ и необоснованост поради неизясняване на спора. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът по касация РЗОК Плевен, действащ чрез процесуалния представител гл.юрисконсулт, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението да се потвърди, като се присъдят сторените разноски пред настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и валидност, допустимост и правилност на оспорения с нея съдебен акт, като предлага съдебното решение да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. В мотивите на оспореното решение първоинстанционният съд е аргументирал теза, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената форма и без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. За да потвърди административния акт в частта на първото констатирано нарушение, съдът приел нарушени указанията за попълване на амбулаторния лист, т.к. са попълнени данни, които не отговарят на действителното положение- данни за пациента , датата и часа на прегледа; кодираната дейност в част Код на извършени специализирани и високоспециализирани дейности /код на назначени/ изпълнени процедури за физикална и рехабилитационна медицина с код 89.02 и вторичен преглед, както и описаните изследвания, медицински дейности и положения подпис на ЗОЛ. Пред съда е установено по категоричен начин чрез свидетелските показания на пациента, че вторичен преглед не е бил извършен. Свидетелката е установила пред съда, че поставения на амбулаторен лист от 11.05.2021 г. подпис за пациент не е неин, като нейни са подписите на анкетната карта и обяснението. Съдът е изложил правни изводи за установено нарушаване на установените изисквания за работа с медицинска документация, но поради липсва на мотиви в административния акт относно размера на наложена санкция от 100 лева, намалил санкцията съгласно предвидения в чл. 416 от НРД минимум от 50лв. Обоснован е правен довод с предвиденото в разпоредбата на чл. 413 от НРД за МД за 2020 2022 г. , и липсата на преценка от административния орган в приложение на разпоредбата. По отношение на второто констатирано нарушение от административния орган, съдът обосновал правните си изводи с приложението на разпоредбата на чл.59, ал.11, и ал.13 от ЗЗО и приел за правилно прекратяването на договора за оказване на СИМП само по отношение на лекаря, който е отчел дейността, която не е извършена, а не по отношение на лечебното заведение. Отхвърлено е като неоснователно твърдението, че лекарят не може да работи като лекар въобще, като е посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от НРД МД 2020-2022 г., съгласно която този лекар запазва възможността да работи в друго лечебно заведение, сключило договор с НЗОК. По възраженията на жалбоподателя, съдът констатирал смесване на правните норми, под които се подвеждат двете отделни нарушения, установени при проверката. Изложил мотиви за извършени в случая две отделни нарушения, за които са наложени две отделни наказания. Решението е законосъобразно постановено. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд и изложените съображения, че процесната заповед е издадена от компетентен орган в изискуемата форма при спазване на дължимата процедура, и е материално незаконосъобразна, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща в това отношение към мотивите на проверяваното решение. Пред първоинстанционния съд са събрани достатъчно доказателства, които са в потвърждение на констатациите на административния орган. Установени са нарушения, извършени при упражняване на медицинските дейности от лечебното заведение изразяващи се в неспазване на указания за попълване на амбулаторен лист, като описаните реквизити в документа не отговарят на обективната истина и нарушение изразяващо се в отчитане на дейност, която не е извършена. Нарушенията са правилно квалифицирани, като за всяко от тях е наложено съответното наказание. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд обосновано е приел, че административният орган е постановил законосъобразен акт. Законосъобразно по първото констатирано нарушение е намален размера на финансовата санкция за лечебното заведение, поради липса на мотиви в административния акт за прилагане на максимално предвидения размер на санкция, поради което правилно е приложена минималната такава по чл.416 от НРД, а по отношение на второто констатирано нарушение правилно е приложена разпоредбата на чл.59, ал.11 от ЗЗО, съгласно която Директорът на съответната районна здравноосигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова санкция, определена в действащия НРД в случай на отчитане на дейност, която не е извършена . Възражението в касационната жалба, че съдът не е събрал доказателства чрез назначената съдебно-медицинска експертиза, която заличил, настоящата инстанция приема неоснователно. Фактите по делото са установени със свидетелски показания и събиране на доказателства чрез СМЕ не би променило установеното. Допуснатите нарушения касаят изготвянето на документацията при упражняване медицинската дейност на лечебното заведение, които не могат да се опровергаят с медицинска експертиза. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на сторените деловодни разноски в настоящото производство се явява основателно за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в минималния предвиден размер от 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,