Решение № 72 от 25.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 199/2013 г.

Решение № 72 от 25.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 199/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова С присъда № 42/17.10.12 г., постановена от ОС-Русе /РОС/ по Н. Д. 611/12 г., подсъдимият Е. М. В. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК и вр. чл. 54, ал. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест години, редуцирано до четири години на основание чл. 58 А, ал. 1 НК. Постановено е изтърпяване при строг режим в затворническо заведение от закрит тип. С решение № 288/14.12.12 г. на АС-Велико Търново /ВтАС/ по В. Н. Д. 301/12 г. цитираната присъда е потвърдена изцяло. Недоволен от така постановения съдебен акт е останал подсъдимият, който го атакува чрез своя служебен защитник, оплаквайки се от явна несправедливост на наложеното наказание. Моли върховната съдебна инстанция по наказателни дела да намали наказанието на пет години и го редуцира финално до три години и четири месеца. В съдебно заседание пред ВКС, подсъдимият, редовно призован, не се явява. Защитникът му поддържа жалбата с отразените в нея доводи. Представителят на ВКП моли същата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изложените в нея аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на компетенциите си по чл. 347 НПК, намира за установено следното: Пред въззивната инстанция са били отправени възражения, свързани само с явна несправедливост на наложеното наказание. Производството пред първоинстанционния съдебен състав е протекло по реда на чл. 371, т. 2 и сл. НПК, основният проблем, поставен на разглеждане пред съдилищата по същество, е касаел размера на наложеното наказание и по този повод- съотношението между приетите за налични отегчаващи и смекчаващи обстоятелства. Видно от мотивировката на втората съдебна инстанция, задълбочено и забележително словно изразително е илюстрирано упоритото манифестиране на незачитане на личната собственост и личния интегритет от страна на подсъдимия, в контекста на неговото съдебно минало. Оттук насетне са счетени за несъществени и несериозни доводите, свързани с извършване на престъплението поради необходимост от набавяне на средства за елементарно съществуване и липса на предварителен план за осъществяване на грабежа. Настоящият съд поначало се солидаризира с казаното. Би желал да допълни единствено обстоятелството, че разбира трудностите пред ресоциализиране на осъдени лица след изтърпяване на наказание лишаване от свобода и напускане на пенитенциарно заведение, предвид затруднения при намиране на работа и нужда от средства най-малко с оглед физическо оцеляване. Въпреки това не може да приеме, че насилствено посягане върху една беззащитна жена, за да й бъде отнет дамски ланец с кръст, може да е фактор, извиним на плоскостта на теорията за физическо оцеляване. Взето е отношение по въпроса за недовършеността на престъплението, отчетен при квалификацията на стореното, на фона на обстоятелството, че касаторът е бил задържан от странични лица и предаден на съответните органи. В тази връзка са обсъдени декларативността на неговите признания и липсата на съжаление, съпоставени с предявено искане за точно фиксиране на дължимото наказание, обосноваващо желанието делото да бъде разгледано в процедура по съкратено съдебно следствие. ВтАС е отразил аргументи за своето становище, а в жалбата не са изтъкнати доводи, които съществено да се противопоставят на казаното. Претенцията за определяне на наказание от пет години лишаване от свобода, което при необходимата по силата на чл. 58 А НК редукция да бъде три години и четири месеца, се поддържа и пред ВКС. Няма никакво основание на В. да се наложи най-ниското, предвидено в санкционната част на материалноправната норма наказание, предвид отчетените отегчаващи обстоятелства. Това от своя страна стои в основата на тезата, че отмереното наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 вр. ал. 1, т. 3 НПК. Водим от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение