Решение № 149 от 14.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2399/2014 г.

Решение № 149 от 14.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2399/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова Производството е по реда на чл. 247 ГПК. Съделителят Н. Д. Б. иска да бъде поправена очевидна фактическа грешка, допусната с решение № 205/06.10.2014 г. по настоящото дело. Молителят твърди, че решавайки спора по същество, касационната инстанция погрешно е определила квотите на съделителите в съсобствената сграда, допусната до делба. Доколкото това е последица от грешка във времевото действие на приложим закон, молителят счита порокът изправим по реда на настоящото производство. Съделителят М. А. И., ответник по молбата, квалифицира оплакването като такова за неправилност на касационното решение и възразява, че молбата е недопустима. Третият съделител, А. М. М., ответник по молбата, също квалифицира оплакването като такова за неправилност на окончателното решение, но намира молбата за неоснователна. Настоящият състав на Върховния касационен съд приема молбата допустима. Тя изхожда от легитимирана страна - съделител, обвързан от силата на пресъдено нещо на решението. Поради спецификата на порока искането за поправка на очевидна фактическа не е обвързано със срок. Когато се иска поправка на очевидна фактическа грешка на окончателно съдебно решение и в молбата се обосновава оплакване за неправилност, молбата по чл. 247 ГПК е допустима. В тази хипотеза квалификацията на порока е въпрос по същество и е в компетентност на съда, постановил окончателното решение. Когато се иска поправка на очевидна фактическа грешка на невлязло в сила решение и то се обосновава с оплакване за неправилност, молбата следва да се квалифицира като въззивна или касационна жалба. В тази хипотеза съдът, постановил невлязлото в сила решение, е длъжен да администрира жалбата. Отводът на съделителя М. И. за недопустимост на молбата е неоснователен, защото случаят попада в първата хипотеза. Молбата е неоснователна. Твърденията, с които е обоснована, представляват оплакване за неправилност на решението. Очевидна фактическа грешка при определяне квотите на страните има, когато тя е по причина на неправилно проведени изчисления. Очевидна фактическа грешка при определяне квотите на страните няма, когато това е последица от погрешно приложение на материалния закон. В първата хипотеза порокът е изправим по реда на чл. 247 ГПК - налице е несъответствие между действително формираната и изразената воля на съда. Във втората хипотеза порокът е непоправим по реда на чл. 247 ГПК - липсва несъответствие между действително формираната и изразената воля на съда. Случаят попада във втората хипотеза. При тези мотиви, съдът