Решение № 264 от 9.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4112/2014 г.

Решение № 264 от 9.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4112/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново моли да бъде отменено решение № 462/13.01.2014 г. по адм. д. № 545/2011 г. на АС - Велико Търново в частта, с която е отменен РА № 061003537/16.02.2011 г. на ТД на НАП - Велико Търново и в частта за разноските като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и в тази част като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. По съображения в писмен отговор моли жалбата против решението на другата страна да бъде отхвърлена. Втора касационна жалба е подадена от "Надежда 2002" АД против решението като неправилно в частта, с която жалбата против РА е отхвърлена, а също и в частта за разноските. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок, а разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 061003537/16.02.2011 г. на ТД на НАП - Велико Търново в частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 58 180 лв. за периода м. 9 - 10 и 11.2008 г., м. 4 - 6 и 9 - 11.2009 г., м. 1 - 2, 4 - 5.2010 г. по фактури на "БДФ билд" ЕООД, "Фис ин" ЕООД и "ВХ комерс" ЕООД и в частта за определен допълнително корпоративен данък за 2008 г. 6 592,80 лв. и 10 640 лв за 2009 г., и в частта за начислени лихви за забава по посочените вземания. Жалбата против РА в останалата й част за определени задължения по ЗДДС (отм.) и ЗДДС за периода м. 9.2005 г. - м. 6.2010 г. и по ЗКПО (отм.) и ЗКПО за 2005 г. - 2009 г. е отхвърлена. В диспозитива на решението два пъти са описани фактурите на "ВХ комерс" ЕООД, за които РА се отменя. Допусната е очевидна фактическа грешка, която съдът може да поправи допълнително. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне задълженията на ревизираното лице в РА за периодите от 2005 г. и 2006 г. по ЗДДС (отм.) и ЗКПО (отм.). Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателите, които се повтарят и в касационните жалби и е достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност, които се възприемат напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. За тези периоди не е признат данъчен кредит по фактури на "Катерини груп" ЕООД, "Места 2002" ЕООД, СД "СЕТ-101-Костов и сие" ЕООД, "Енерго ремонт груп" ЕООД, "Атанасов строй комерс" ЕООД, Фондация "Афис" и "Крос игзаминейшън" ЕООД на основание чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) за някои от тях и чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). След обстоен анализ на събраните доказателства обосновано съдът е приел, че доставките по фактурите на тези фирми не е доказано да са осъществени, по някои от фактурите липсва начисляване на данъка от доставчика, не са представени доказателства за предаване на стоките и извършване на фактурираните услуги. Правилен е изводът на съда за законосъобразно увеличение на финансовия резултат с разходите по фактурите за доставка на стоки и услуги, които не са осъществени на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 във връзка с чл. 14, ал. 1 ЗКПО (отм.). Неоснователен е доводът на втория касатор, че съдът неправилно е изследвал данните за произход на фактурираните стоки. В мотивите си съдът правилно е посочил, че произходът на стоките не е основание да не се признае правото на данъчен кредит по доставката им, но обсъждането на доказателства в тази връзка наред с останалите доказателства за осъществяване на доставката има значение за преценка на доказателствената стойност на последните, каквито в случая не са представени. Правилен е изводът на съда, че счетоводното отразяване на фактурите от ревизираното лице и данните за влагане в производството на битум и горива - стоки от вида на фактурираните не е достатъчно, за да се приеме, че е доказано осъществяване на спорните доставки, след като липсват доказателства за предаване или определяне на фактурираните стоки и за извършване на фактурираните услуги. Решението е правилно и в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която са определени задължения по ЗДДС и ЗКПО за останалите ревизирани периоди от 2007 г. - 2010 г. по ЗДДС и 2008 г. и 2009 г. по ЗКПО по фактури на Фондация "Авис", "Крос игзаминейшън" ЕООД, "Оксалис" ЕООД, "Н. Ц. Б. комплект" ЕООД, "Аутомобиле рент" ЕООД и за част от фактурите на "БДФ билд" ЕООД, "Фис ин" ЕООД "ВХ комерс" ЕООД. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите на тези доставчици на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Обоснован е изводът на съда за липса на доставки по фактурите за доставка на битум от "БДФ билд" ЕООД, "Фис ин" ЕООД, Фондация "Авис", "Крос игзаминейшън" ЕООД и "Аутомобиле рент" ЕООД, както и по фактурите за доставки на горива, издадени от "Оксалис" ЕООД, "Н. Ц. Б. комплект" ЕООД, поради непредставени доказателства или липсата на годни доказателства, установяващи приемо-предаване на фактурираните стоки. Правилна е преценката на съда за законосъобразно определяне на задълженията по ЗКПО на ревизираното лице във връзка с разходите по фактурите, отразяващи неосъществени доставки. Решението е правилно и в частта, с която РА е отменен в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС по фактурите за транспорт на "ВХ комерс" ЕООД, по фактурите на "Фис ин" ЕООД за транспорт, асфалтополагане и асфалтови кръпки и по фактурите на "БДФ билд" ЕООД за доставка на СМР и направа на кръпки. Представени са договори, приемо-предавателни протоколи за извършени СМР, товарителници и пътни листове за извършения транспорт, доказателства за наличие на транспортни средства, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците и съдът обосновано е приел, че тези доставки са осъществени. Правилно съдът е отменил РА и в частта по ЗКПО, с която е определен корпоративен данък с лихви поради увеличение на финансовия резултат с разходите по тези фактури, които са документално обосновани след като фактурите отразяват вярно стопанските операции. Неоснователен е доводът на първия касатор за необоснованост на решението в тази част, тъй като подписите на работниците на доставчиците в трудовите договори се отличавали от подписите им във ведомостта за заплатите. Правилно съдът е приел, че отразените в оборотните ведомости разходи позволяват да се приеме, че фактурираните услуги са извършени, както и че е доказано наличието на кадрова обезпеченост при доставчиците за изпълнение на фактурираните услуги. Неснователно е и възражението, че следвало да се докаже не само наличието на машини за асфалтополагане, но и ползването на машините на доставчика за изпълнение на конкретната услуга по асфалтополагане. С т. 2 диспозитива на решението по съединени дела С-95/2007 г. и С-96/2007 г. СЕО е прието, че не може да се откаже право на приспадане на данъчен кредит по доставка поради неизпълнение на формални счетоводни национални изисквания. В случая липсва национална правна норма, която да задължава страните по една доставка да я документират до такава степен, че да се виждат инвентарните номера на машините, с които е изпълнена услугата, поради което доводите за липса на доставки, поради липса на доказателства кои точно машини са използвани за изпълнението им не са основателни, както правилно е приел административният съд. Неоснователен е доводът на втория касатор, че следвало съдът на установи наличие на данъчна измама, за да не се признае правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури, след като ревизираното лице разполага с тях предвид решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС. Правилно съдът е приел, че цитираното решение е неприложимо в случая, тъй като в него са разгледани хипотези на осъществени доставки, докато в процеса осъществяването на значителна част от доставките не е доказано. Правилен е изводът на съда, че РА, съставени на доставчиците не установяват осъществяване на спорните доставки по процесните фактури след като не съдържат изрични констатации в тази насока. Изводът на съда е съобразен с практиката на СЕС в решенията по дела С-642/11 и С-643/11. РА, съставен на прекия доставчик установява основанието и размера на данъчните задължения на ревизираното лице. Установените в мотивите на РА факти, в настоящия процес представляват доказателство наред с останалите доказателства по делото. Правилно съдът се е позовал на решението по дело С-285/11 на СЕС, в т. 31 от което е прието, че за да определи дали доставките, по които се претендира право на приспадане на данъчен кредит са реално осъществени националният съд извършва преценка на доказателствата по делото по националните правила на доказване. Законосъобразно съдът е приел, че за да се осъществи доставка на стоки или услуги по чл. 6 и 9 ЗДДС следва да е изпълнено облигационното задължение - да е прехвърлено правото на собственост и услугата да е извършена, за да е налице данъчно събитие по чл. 25 ЗДДС. Правилен е изводът на съда, че не е доказано настъпване на данъчно събитие по спорните фактури. Неоснователен е доводът на касатора за допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Исканията за присъждане на разноски за касационната инстанция са неоснователни предвид изхода на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,