Решение № 4404 от 10.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9542/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Администратинопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение 1196 от 22.06.2023 г. по адм. дело 504/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен издаден от него Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01-6500/4516#2 от 19.12.2022 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което жалбата срещу оспорения АУПДВ се отхвърли, ведно с присъждане на направените разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба В. Чолаков, представляван от адв. Попова, в приложен писмен отговор оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, заявените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира същата за процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Във връзка с основателността й съдът съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - Пловдив е АУПДВ 01-6500/4516#2 от 19.12.2022 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с който на основание чл. 5, параграфи1 и 2 и параграф 3, предложение първо от Регламент /ЕС/ 65/2011 на Комисия от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕС/ 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, във връзка с чл. 165 и чл. 166, ал.1 и 2 ДОПК и чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП, спрямо В. Чолаков е установено публично държавно вземане в размер на 6867,20 лв., представляваща изплатена субсидия по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007 2013 г., направление Традиционни практики за сезонна паша на животните /пасторализъм/ за кампания 2014 г., ведно с лихва от деня, следващ последния ден на 50-дневния срок за доброволно изпълнение. За да отмени оспорения АУПДВ, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия, но при липса на мотиви, обосноваващи фактическите и правните основания за издаването му, както и при допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на уведомяване на земеделския производител за започналото административно производство. Решението е валидно и допустимо, но същото се явява неправилно и следва да се отмени по следните съображения: Настоящата касационна инстанция намира, че обжалваният пред АС Пловдив АУПДВ, издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с който по отношение на В. Чолаков е установено публично държавно вземане в размер на 6867,20 лв., представляваща изплатена субсидия по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007 2013 г., направление Традиционни практики за сезонна паша на животните /пасторализъм/ за кампания 2014 г., е нищожен като издаден съгласно чл. 177, ал. 2, изр. 1 АПК. В процесния случай не е спорно между страните, че първоначално спрямо замеделския стопанин е издаден АУПДВ изх. 02-2400/32#2 от 12.11.2019 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с който спрямо В. Чолаков е установено публично държавно вземане в размер на 6867,20 лв., представляваща изплатена субсидия по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007 2013 г., направление Традиционни практики за сезонна паша на животните /пасторализъм/ за кампания 2014 г. С влязло в сила решение 38 от 07.01.2021 г. по адм. дело 2639/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив / оставено в сила с решение 8821 от 23.07.2021 г. по адм. дело 3062/2021 г. по описа на Върховния административен съд/ процесният АУПДВ изх. 02-244/32#2 от 12.11.2019 г. е отменен, като съдът е приел, че в акта липсват фактически и правни основания за издаването му с оглед на това, че не са изложени мотиви относно извършените от Чолаков нарушения и конкретното материалноправно основание за възстановяване на изплатената му от ДФЗ сума. По категоричен начин се установява, че спорът е решен по същество с влязлото в сила съдебно решение, като съдът не е върнал административната преписка на административния орган. В този смисъл на основание чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПК решението, с което актът е отменен, има действие по отношение на всички. Следователно, органът не разполага с правомощие да продължава същото административно производство или да образува друго административно производство, включително да се позовава на влязлото в сила съдебно решение, с което предходният АУПДВ е отменен като незаконосъобразен и да издаде АУПДВ със същото съдържание, доколкото преписката не е върната на компетентния орган. Съгласно чл. 177, ал. 2, изр. 2 АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Това означава, че за органа е преклудирана възможността/правомощието да издава нов акт със същото съдържание между същите страни. В процесния случай административният съд е бил длъжен да констатира това нарушение и да обяви нищожността на втория АУПДВ 01-6500/4516#2 от 19.12.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, като издаден в противоречие с влязлото в сила решение по адм. дело 2639/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменен първия АУПДВ изх. 02-2400/32#2 от 12.11.2019 г., издаден по отношение на В. Чолаков. Следователно, обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и да се постанови друго, с което се прогласи нищожността на процесния АУПДВ. С оглед изхода на спора, решението следва да се отмени и в частта на разноските поради обвързаността на същите с главния предмет. Доколкото спорът е окончателно разрешен в полза на адресата на АУПДВ с обявяване на нищожност на АУПДВ, то в полза на В. Чолаков следва да бъдат присъдени разноски за цялото съдебно производство в общ размер на 2200 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ АПК, Върховният административен съд, първо отделение