Решение № 15524 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4951/2019 г.

Решение № 15524 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4951/2019 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Държавната комисия по хазарта /ДКХ/, чрез пълномощник, против решение № 2011/25.03.2019 г., постановено по адм. д. № 5675/2018 г. по описа на Административен съд - София-град, с което съдът е отменил решение № Р-000030-5834/11.05.2018 г. на ДКХ, поправено с решение № 000030-11823/28.09.2018 г., с което окончателно е отнет лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати № 000030-13123/16.11.2017 г., издаден на "Би енд Ви Ентъртеймънд" ЕООД със седалище в гр. Кърджали. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора, при което подадената от дружеството жалба бъде отхвърлена. Претендира разноски. Ответникът "Би енд Ди Ентъртеймънд" ЕООД, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Иска присъждане на разноските по делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е установил, че "Би енд Ди Ентъртеймънд" ЕООД е притежавало лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати № 000030-13123/16.11.2017 г. за срок от пет години, в обект в гр. Кърджали, бул. "България" № 61, бл. 5. Със заявление вх. № 00030-3921/5.04.2018 г. дружеството е поискало от ДКХ издаване на лиценз за организиране на хазартни игри на същия адрес за срок от десет години. В хода на проверката органът е назначил независим експерт за установяване на обстоятелства по чл. 2 от Наредбата за правилата, начините, техническите способи и изискванията за измерване на отстояние по чл. 44 от Закона за хазарта /Наредбата/. Резултатите от проверката са обективирани в удостоверение на експерта с приложена схема и предложение № 000030-5538/4.05.2018 г. на председателя на комисията, според което обектът по лиценза - игралната зала в гр. Кърджали, е на отстояние 248,20 метра от най-близкия вход на СОУ "Йордан Йовков", поради което на дружеството следва да бъде окончателно отнет издадения лиценз на основание чл. 44, ал. 1 ЗХ. Предложението изцяло е възприето от Държавната комисия по хазарта и органът е издал оспореното пред първоинстанционния съд решение. Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби. За да достигне до този правен извод, е събрал и обсъдил относими към спора доказателства, като е изслушал заключение на назначена по делото съдебна експертиза. Заключението е прието като обективно и неоспорено от страните, обсъдено е ведно с останалите доказателства. Според експерта, посетил и на място обекта на проверката, отстоянията до най-близкото училище са две - до два налични входа, които са над минимално изискуемото се от закона разстояние от 300 м. Трети вход, от късата страна на училищното игрище, с определено от органа отстояние от 248,20 м, не е наличен. При тези доказателства съдът е обосновал извод, че обжалваният административен акт е издаден в нарушение на чл. 44, ал. 1 от Закона за хазарта и на чл. 2, ал. 1 от Наредбата, поради което го е отменил. Решението е правилно. Правилен е изводът, че оспореният административен акт е издаден от компетентен колективен орган, при спазено изискване за кворум и в съответствие с предоставените му правомощията по чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗХ, като не са допуснати съществени процесуални нарушения в административното производство. Правилен е изводът, че актът е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби. Съгласно изискването на чл. 44, ал. 1 от Закона за хазарта, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба за правилата, начините, техническите способи и изискванията за измерване на отстояние по чл. 44 от Закона за хазарта игралните казина и игралните зали трябва да отстоят на не по-малко от 300 метра от училища по смисъла на глава четвърта от Закона за народната просвета, както и от домове за деца, лишени от родителски грижи. Според чл. 2, ал. 3 от Наредбата, разстоянието се измерва от главния вход на игралната зала до най-близкия вход на сградата на съответното училище, а според ал. 5 - когато най-прекият пешеходен път е до оградата на училищния двор, отстоянието се измерва до най-близкия вход на оградата. При неизпълнение на изискването по чл. 44, ал. 1 ЗХ Държавната комисия по хазарта прилага предвидената в чл. 86, ал. 1, т. 9 принудителна административна мярка - окончателно отнемане на издаден лиценз за организиране на хазартни игри. Релевантното обстоятелство в този случай е неизпълнение на изискването за отстояние по чл. 44, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от Наредбата, издадена на основание чл. 44, ал. 2 ЗХ. От събраните по делото доказателства е видно, че към искането на дружеството е приложена скица-извадка от кадастралната карта на гр. Кърджали, удостоверение от Общинската администрация - Кърджали, както и обяснителна записка от правоспособно лице по регистъра на правоспособните да извършват дейности по кадастъра лица, от които е видно, че в радиус от 300 м от входа на игралната зала няма вход на учебни заведения и детски домове за деца, лишени от родителски грижи. Удостоверените с тези доказателства релевантни факти противоречат на данните по удостоверението на определения от комисията независим експерт инж. Д. Митрев от 26.04.2018 г., съгласно което разстоянието от главния вход на игралната зала до най-близкия вход на СОУ "Йордан Йовков" е 248,20 м. На отбелязванията, направени върху копие от кадастралната кара, е видно, че експертът е отразил три входа на училището - един главен - на сградата, и два - откъм училищния двор. За очертаното най-близко трасе № 2 експертът е посочил - със заключение в червено, че към 17.04.2018 г. вратата е заключена с катинар, но е възможно преминаване през нея, тъй като е компрометирана. При тези данни обосновано първоинстанционният съд е кредитирал заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, а не удостовереното от независимия експерт в административното производство. Измерването, извършено от инж. Митрев в административното производство, е в противоречие с изискванията на закона, тъй като за да определи отстоянието, той е измерил разстояние до недействащ вход, както сам е отразил в приложената скица. Фактът, че този вход не е действащ, е установен и със заключението на съдебната експертиза - към 18.02.2019 г. тази компрометирана част от оградата на училището е възстановена с плътна зидария и желязна ограда. Неотносими към спора са твърденията на касатора, че преустройството на вход в ограда представлява строеж VI-та категория по ЗУТ, което предполага и изисква съгласно чл. 48, ал. 9 от ЗУТ такова преустройство и такъв строеж да се извърши с одобрен индивидуален архитектурен проект. Релевантен факт е отсъствието на вход /означен като трасе 2 от експерта/, който е на разстояние, по-малко от 300 м от главния вход на игралната зала. Изводите на съда се подкрепят от събраните по делото доказателства, от които е установено, че са спазени изискванията на чл. 44, ал. 1 от Закона за хазарта. Съдът е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства, съобразил е разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК досежно новите факти от значение за делото след издаване на акта и е достигнал до правилен и обоснован правен извод за незаконосъобразност на административния акт. В хода на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав не установи такива пороци на решението, които да доведат до неговата отмяна. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор, своевременно направеното искане от касационния ответник за присъждане на разноските по делото е основателно. Предвид представения по делото договор за правна защита и съдействие дружеството е заплатило изцяло и в брой при подписване на договора адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Това обстоятелство, удостоверено в договора, има силата на разписка за извършено между страните плащане. Неоснователно е направеното от касатора възражение за прекомерност на претендираните разноски, предвид правната сложност на делото, изготвянето на аргументиран, а не формален, писмен отговор и осъществено процесуално представителство в съдебно заседание от страна на пълномощника на касационния ответник. По тези съображения касаторът следва да бъде осъден да заплати на дружеството разноски за настоящата инстанция в размер на 1000 лева. Воден от горното, Върховният административен съд