Решение № 14209 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 831/2016 г.

Решение № 14209 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 831/2016 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Е. Г." АД - в несъстоятелност, гр. П., чрез процесуалния представител адв. С. Х. - синдик срещу решение № 6160/16.10.2015 г., постановено по адм. дело № 2966/2013 г. по описа на Административен съд - С. - град в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 291200297/06.11.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители" - гр. С., потвърден с решение № 282/12.02.2013 г., издадено "за" на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП за установените задължения в общ размер 143 862,53 лв., представляващи данък върху доходите на физическите лица по чл. 42 и чл. 43 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2007 г., 2008 г. и 2009 г. и съответно начислените лихви за забава в общ размер 91 874,26 лв. Обжалва се решението и в частта за разноските. Касаторът счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са твърдения, че установените с процесния ревизионен акт публични вземания по ЗДДФЛ са идентични с приетите в производството по несъстоятелност и че е налице дублиране на вземания, които вече са приети от синдика и включени в списъка на приетите предявени вземания по търг. дело 101/2010 г. Според касатора задълженията по чл. 42 и чл. 43 ЗДДФЛ са декларирани в декларации обр. 6, които представляват изпълнителен титул и следователно е съществувала правна възможност да бъдат събрани с Разпореждане изх. № 0399-000083/27.09.2010 г. на публичен изпълнител И. К. и да бъде предотвратено начисляването на допълнителни лихви. Иска се и присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП, е представил молба с искане за спиране на настоящото производство, поради образуване на тълкувателно дело № 10/2016 г. във ВАС. К. молбата е приложено становище по отношение на компетентността на издателите на процесния ревизионен акт. Ответникът също така в съдебно заседание чрез юрк. Й. И., моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана и първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и излага подробни мотиви. Върховният административен съд, Първо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Съдът е приел за законосъобразен определения от ревизията за внасяне данък върху доходите на основание чл. 42 и чл. 43 ЗДДФЛ, тъй като ревизията е установила начисляването на този данък от дружеството-касатор, но е установила и че една част от този данък не е внесена. При тези констатации с ревизионния акт е определен размерът на данъка и лихви за забава, както следва: за 2007 г. за изплащане на доходи на лица, назначени по трудов договор, и на основание чл. 42 ЗДДФЛ на ревизираното лице е определено задължение в размер на 124 339,19 лв. и съответно му е начислена лихва за забава от 79 905,29 лв.; за същата 2007 г. за изплащане на възнаграждения на лица по извънтрудови правоотношения и на основание чл. 43, ал. 3 ЗДДФЛ на ревизираното лице е определено задължение в размер на 1 285,99 лв. и съответно му е начислена лихва за забава от 801,20 лв.; за 2008 г. за изплащане на доходи на лица, назначени по трудов договор, и на основание чл. 42 ЗДДФЛ на ревизираното лице е определено задължение в размер на 3 618,65 лв. и съответно му е начислена лихва за забава от 6 112,43 лв.; за 2009 г. за изплащане на доходи на лица, назначени по трудов договор, и на основание чл. 42 ЗДДФЛ на ревизираното лице е определено задължение в размер на 14 618,70 лв. и съответно му е начислена лихва за забава от 5055,34 лв. По въпроса налице ли е дублиране между предявените от НАП и приети в производството по несъстоятелност вземания и публичните вземания, установени с обжалвания ревизионен акт, съдът се е позовал на назначена в хода на производството съдебно-счетоводна експертиза и е формирал извод, че не е установено дублиране на сумите, предявени по делото за несъстоятелност, и тези, посочени в обжалвания РА № 291200297/06.11.2012 г. Решението е правилно постановено. Разпоредбите на чл. 42 и чл. 43 ЗДДФЛ регламентират определянето, удържането и внасянето в бюджета съответно на авансов данък за доходи от трудови правоотношения и на авансов данък за доходи от извънтрудови правоотношения (стопанска дейност). В ревизионното производство е установено начисляването в пълен размер на дължимия данък от дружеството-касатор, но е и установено също така, че една част от този данък е внесена, а друга част - не е внесена. За невнесените суми и на основание чл. 42 и чл. 43 във вр. с чл. 65, ал. 11 ЗДДФЛ и чл. 175 ДОПК ревизията е начислила съответните лихви за забава. За 2007 г. следващият се данък по чл. 42 ЗДДФЛ е в общ размер 16 1464,68 лв., като ревизираното лице е начислило целия данък, внесло е една част от него в размер на 37 125,49 лв. и не е внесло остатъка в размер на 124 339,19 лв. Върху невнесената част е начислена лихва за забава от 79 905,29 лв. За същата 2007 г. следващият се данък по чл. 43 ЗДДФЛ е в общ размер 1 285,99 г., като ревизираното лице е начислило целият данък, но не го е внесло, а начислената лихва за забава е 801,20 лв. За 2008 г. следващият се данък по чл. 42 ЗДДФЛ е в общ размер 19 442,55 лв., като ревизираното лице е начислило целия данък, а с разпореждане на публичен изпълнител при ТД на НАП ГДО е разпределена сума в размер на 15 803,90 лв. Невнесената сума е определена в размер на 3 618,65 лв. и върху нея е начислена лихва за забава от 6 112,43 лв. За 2009 г. следващият се данък по чл. 42 ЗДДФЛ е в общ размер 14 618,70 лв., като ревизираното лице е начислило данъка, но не го е внесло. Начислена му е лихва за забава от 5 055,34 лв. По делото не се спори относно начисления от жалбоподателя и потвърден от ревизията размер на дължимия данък. Спорният по делото въпрос е дали установените с процесния ревизионен акт публични вземания по ЗДДФЛ са идентични с приетите в производството по несъстоятелност и налице дублиране на вземания, които вече са приети от синдика и включени в списъка на приетите предявени вземания по търг. дело 101/2010 г. На първо място начисляването на данък не е равносилно на неговото внасяне и при установено невнасяне на данъка, законосъобразно органите по приходите са установили задължение за него. На следващо място съдът правилно е кредитирал съдебно-счетоводната експертиза, в която подробно и аргументирано е посочено, че не е установено дублиране на сумите, предявени по делото за несъстоятелност и тези, посочени в обжалвания РА. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е установил посочените обстоятелства и е приел, че в тази част ревизионният акт е законосъобразен, а жалбата - неоснователна. Правилно решаващият съд е посочил, че поредността за погасяване на публичните задължения е по реда на чл. 169, ал. 5 ДОПК в относимата редакция, като в процесния случай е спазена последователността на погасяването - разноски, главница лихви. По отношение на оплакването в касационната жалба, че не е използвана от публичния изпълнител на правната възможност задълженията по чл. 42 и чл. 43 ЗДДФЛ да бъдат събрани с разпореждане № 0399-000083/27.09.2010 г., което би предотвратило начисляване на лихви, то е неоснователно. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите, направени в обжалваното съдебно решение, че след като с процесното разпореждане част от сумата е разпределена и за погасяване на задължения по разпореждане на РУСО - гр. С. - други публични задължения, по този начин е спазен и принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 169, ал. 3 ДОПК при удовлетворяване на различните публични взискатели. Освен това след като жалбоподателят не е декларирал изцяло дължимия данък по чл. 42 и чл. 43 ЗДДФЛ, не може да изисква с процесното разпореждане от 27.09.2010 г. публичният изпълнител да разпределя недекларираната сума. Същата е определена в по-късен момент с ревизионния акт. Поради тези съображения правилно е осъществена поредността на погасяване на публични вземания с разпореждането на публичния изпълнител, както правилно е пирел и решаващият административен съд. Относно молбата на ответника по касационната жалба с искане за спиране на настоящото производство, поради образуване на тълкувателно дело № 10/2016 г. във ВАС, следва да се посочи, че по цитираното дело е постановено тълкувателно решение. Съгласно ТР № 5/13.12.2016 г. по тълк. дело № 10/2016 г. на Общо събрание на съдиите от ВАС ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен. По посочените съображения молбата на ответника следва да бъде отхвърлена. Водим от горното решението на съда не страда от сочените от "Е. Г." АД - в несъстоятелност пороци, затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на делото, на основание чл. 8, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на дирекция "ОДОП" - гр. С. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 262,00 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение,