Решение № 9815 от 1.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2075/2011 г.

Решение № 9815 от 1.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2075/2011 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството поделото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по жалба от пълномощник на Пенчо Петров Цоев от гр. Русе, срещу решение № 40 от 23.12.2010 г. по адм. дело № 480/2010 г. на Административен съд - Русе, III-ти състав, с което е отхвърлено оспорването на касатора против заповед № ДК-02-СЦР-03/15.09.2010 г. на Началника на сектор Русе, РДНСК - Северен централен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, за премахване на незаконен строеж "едноетажна пристройка", разположен в уличното пространство, (върху тротоара), пред п. и. № 51, кв. 2 - Западна промишлена зона по плана на гр. Русе, ул. "Ерма" № 10, изпълнен без строителни книжа и в нарушение на действащите по време на изграждането му разпоредби. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му. Сочи се, че гаражът не е изграден незаконно, тъй като фигурира в имота още преди прехвърлянето му в негова собственост - обозначен като "шапрон". Още по-невярно е становището, че постройката е незаконна, фигурираща в нот. акт като "лятна кухня", към която е прилепнало "входно антре", изпълнено съгласно одобрения през 1997 г. проект. В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът по жалбата - Началник на сектор Русе, РДНСК - Северен централен район, чрез юрк. Белегова, оспорва жалбата, настоява решението, като правилно, да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Сочи, че фактическите констатации в КА № 7-Р-22/16.08.2010 г. не са оборени при съдебното обжалване на заповедта. Върховният административен съд - второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срок от надлежна страна, насочена срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по съществото си същата е неоснователна. За да постанови решението си съдът е приел, че административният орган е установил осъществен в имота на жалбоподателя незаконен строеж - "едноетажна пристройка", като за същата не са налице необходимите одобрени строителни книжа - разрешение за строеж и протокол за строителна линия и ниво, поради което заповедта е преценена като законосъобразна. Решението е правилно. Процесният строеж действително е осъществен без необходимите строителни книжа, разположен е по уличната регулационна линия и попада изцяло в тротоарното пространство пред поземлен имот № 51, в кв. 2 по плана на гр. Русе, (видно от изготвения констативен протокол - с необорени от жалбоподателя констатации в него), затова същият подлежи на премахване по реда предвиден в ЗУТ, като строеж - незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. При спазени съдопроизводствени правила, съдът е изяснил релевантните за спора факти, обсъдил е доказателствата, възраженията и приложимата правна уредба. Изводът за неоснователност на оспорването е в съответствие с фактически установеното и при правилно приложение на материалния закон. Към цитираната в нотариалния акт лятна кухня, нанесена на плана, Цоев е изпълнил разрешеното му по представения в преписката проект "входно антре", защриховано отразено на проекта, с площ от 9 кв. м. Свързано с него е осъществена процесната пристройка - предмет на заповедта, част от което се ползва за баня, с размерите, конкретно посочени в акта (3.40/1.60) - обозначена като защрихована част на изготвената скица, ситуирана върху тротоарната площ. Освен това, самият Цоев, видно от приложената в преписката декларация, е заявил "кухня", застроена върху 16 кв. м - толкова, колкото е приблизителната площ на разрешеното и незаконното строителство. За този строеж липсват доказателства за приложена процедура по § 16 от ПР на ЗУТ, както и за узаконяване по § 183 и 184 ЗУТ. Гараж, който се сочи в касационната жалба не е предмет на заповедта, съответно на решението и не подлежи на коментар. При това положение, правилно както административният орган, така и съдът са приели, че е налице незаконен строеж, който подлежи на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ. След като е оспорил констатациите на акта от проверката, в тежест на жалбоподателя е било да ги обори, което не е сторено. Ето защо съдът с основание се е произнесъл съобразно наличните доказателства, правилното и обосновано решение следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд - второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,