Решение № 10597 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6327/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. Х. И., гражданин на Сирия, подадена срещу Решение 702/ 20.05.2025 г., постановено по административно дело 445/ 2025 г. на Административен съд- София- област (АССО). В касационната жалба се излагат твърдения за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение, поради необоснованост, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Посочва се, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал информацията за актуалната обстановка на сигурност в Сирия. Ответникът Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ- МС) в открито съдебно заседание чрез юрисконсулт Кръстева, пледира да се отхвърли подадената касационна жалба. Моли да се остави в сила първоинстанционното Решение 702/ 20.05.2025г. на АССО, като правилно и законосъобразно издадено. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно, като в подкрепа на това представя писмено заключение. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. С обжалвания съдебен акт е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на О. Х. И., гражданин на Сирия, срещу Решение 1067/ 28.01.2025г. на председателя на ДАБ при МС, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е посочил, че жалбата, с която е бил сезиран е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 84, ал. 3 от ЗУБ, срещу подлежащ на обжалване акт. Налице били и останалите предпоставки за редовност и допустимост на оспорването. Преценил оспореното административно решение за издадено от компетентен орган, съгласно чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 48, ал. 1 ЗУБ. Не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Сметнал, че обжалваното решение е издадено и в съответствие с материалния закон в частта, в която е отказано предоставяне на статут на бежанец. В този смисъл приел, че от адм. орган в резултат на анализ на събраните доказателства е формиран обоснован извод за отсъствие на установените материалноправни предпоставки по чл. 8 ЗУБ. Посочените от жалбоподателя причини и основания, поради които искал да получи статут на бежанец, изразени по време на проведеното от ДАБ интервю, не били от кръга на обстоятелствата по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. На следващо място сметнал, че обжалваното решение е издадено в съответствие с материалния закон и в частта, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут. Правилна била преценката на административния орган, в която е приел, че нямало основания да се приеме, че жалбоподателят е напуснал Сирия, поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция обстоятелства, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Срещу него не са били предприети такива действия от официалните власти или от конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Твърдения за обстоятелства от характера на тези по чл. 9, ал. 1, т. 2- изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, молителят не е навел, както в административното производство пред компетентния орган, така и при оспорване на издаденото решение пред съда. Намерил, че не е налице и третото обстоятелство, по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ- наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В заключение посочил, че с оспореното решение административният орган правилно е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец на жалбоподателя, като не са налице основания за отмяна на оспореното решение, поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Настоящият състав на ВАС счита, че решението на административния съд е ПРАВИЛНО. Неоснователно в касационната жалба са изложени твърдения, че съдебното решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост- чл. 209, т. 3 от АПК. Административният съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146, т.1- т.5 от АПК. Обсъдил е всички релевантни факти и обстоятелства, включително свързаните с личната история на лицето, заедно с основния въпрос, относно сигурността на страната му на произход. Правилни са изводите на административния съд, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на визираното в чл.8, ал.1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставяне на бежански статут. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии, поради своята етническа и религиозна принадлежност. Не се установява в страната си по произход да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Доводи в тази насока не се излагат от жалбоподателя нито в жалбата, нито пред съда в проведените открити съдебни заседания. От бежанската му история става ясно, че е напуснал Сирия, заради обстоятелството, че в гр. Ракка няма работа, баща му ги е напуснал отдавна и той изцяло покрива издръжката на майка си и сестра си. Посочил е, че в Сирия няма сигурност и ситуацията е нестабилна. Изрично е отговорил, че не е имал заплахи, отправени лично към него, не му е оказвано насилие. Семейството му- майка и сестра живeят в гр. Ракка, Сирия. Правилно съдът е приел, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут, съгласно чл. 9 ЗУБ. Спрямо лицето не са налице тежки посегателства по см. чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. В настоящият случай не се установява лицето да е било принудено да напусне Сирия, поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на касатора, поради опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Посочил като мотив за това да поиска закрила, че е чувал по-рано, че в България единствен син може да събере цялото си семейство. Посоченото от него в проведеното интервю пред административния орган не дава основание да се приеме, че е бил принуден да напусне страната, поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне и спрямо него съществува риск от посегателства по см. на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е незаконосъобразно постановено, тъй като не са отчетени всички факти, свързани с бежанската история и настоящата ситуация в страната на произход. Съгласно чл. 9, ал. 8 от ЗУБ хуманитарен статут може да се предостави и по други причини, извън изрично посочените от закона, но тези причини следва да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Такъв риск не е установен и с това не се обосновава предоставяне на закрила. Според съдебната практика "под други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 от ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Видно е от данните по делото, че в случая такива причини не се установяват по отношение на жалбоподателя. Обстановката в Сирия е обсъдена в обжалваното решение, съобразно представените по делото, актуални към момента, справки на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС. След техният анализ се установява, че не е налице ситуация на безогледно насилие, което да обоснове заплаха за личността на касатора, което сочи на неприложимост на чл. 15, б. в от Директива 2004/ 83 ЕО, пренесен в нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Представените по настоящото дело справки от 21.07.2025г. и от 30.09.2025г. на Дирекция международна дейност към ДАБ, дават сведения, че след падането на режима на Башар Асад през декември 2024г. тенденциите за общото положение в Сирия са положителни. В медиите се публикуват материали, че след промяната в управлението, хиляди сирийци, намиращи се извън страната си, се завръщат в родината си. Основните причини за завръщане на сирийците са политическите развития, подобрената сигурност и събирането на семействата, както и възстановяване на собствеността. Подобряват се външните политически отношения, като за пръв път от 14 години Сирия отново изнася легално суров петрол. Правилно адм. съд и ДАБ са счели, че личните мотиви на лицето да живее в Република България не могат да бъдат ценени, като основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Остава извън съмнение, че чуждият гражданин е напуснал Сирия по икономически причини с цел да търси по- добра трудова и социална среда и условия за живот. Поради изложеното, настоящият състав на ВАС счита, че в случая не следва да намерят приложение, както чл. 8 ЗУБ, така и чл. 9 ЗУБ. Първостепенният съд, като е счел процесното решение на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,