Решение № 8059 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9063/2012 г.

Решение № 8059 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9063/2012 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по касационната жалба на Абдулла Джасим Мохамед, гражданин на Ирак против решение № 3162 от 13.06.2012 г., постановено по адм. д. № 4648 по описа за 2012 г. на Административен съд - София град. Релевира оплакване за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и решаване на спора по същество чрез отмяна на оспорения пред първоинстанционния съд административен акт - решение № 259/10.04.2012 г. на председателя на ДАБ. Ответникът по касационната жалба - председател на Държавна агенция за бежанците чрез процесуалния си представител оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Абдулла Джасим Мохамед, гражданин на Ирак против решение № 259/10.04.2012 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. В хода на съдебното производство съдът установил, че с молба вх. № УП 4824/28.02.2011 г. до Държавната агенция за бежанците кандидатът е поискал предоставяне на закрила. Производството е образувано с регистрирането му с регистрационен лист рег. № УП 4824/28.02.2011 г. Чужденецът е посочил, че е напуснал легално Ирак в началото на 2011 г., преминавайки в Турция и от там, с помощта на трафиканти на хора е дошъл в страната без валидно разрешение, през "Зелената граница". На 01.03.2011 г. с него е проведено интервю, резултатите от което са обективирани в протокол № УП 4824 от същата дата. Оспорващият е заявил, че е избрал да дойде в България, защото е тук зачитат правата на чужденците. С решение № 2523 от 16.03.2011 г. на решаващ орган при ДАБ е образувано производство за предоставяне на статут на бежанец по отношение на Абдулла Джасим Мохамед. На 24.04.2011 г. с търсещия закрила е проведено повторно интервю. Оспорващият е изтъкнал допълнителни причини за напускането на страната по произход, посочвайки, че е бил полицай и затова е получавал заплахи от "Армията на Махди". В гр. Наджаф където работел, той охранявал шествия на шиитски поклонници и поради възникнали безредици се наложило заедно с колегите му да арестуват хора. По тази причина бил обявен за агент и подложен на преследване. На 17.05.2011 г. с Мохамед е проведено още едно интервю, при което той е развил още по-подробно бежанската си история, посочвайки, че през 2010 г. поради многобройните заплахи е решил да напусне доброволно полицията. Това обаче не решило проблемите му. От "Армията на Махди" го смятали за агент. Тогава решил да отиде в Сирия., където живял няколко месеца с брат си и отново се върнал в Ирак в гр. Наджаф. След получени отново устни заплахи, заминал за гр. Насрие, където се чувствал по-сигурен. Не след дълго се обадила майка му и му казала, че положението в Наджаф. е спокойно и може да се върне. Малко след завръщането му брат му бил убит на улицата. След това събитие, Мохамед се върнал в гр. Насрие, след което той окончателно решил да емигрира. Въз основа на така установените пред административния орган факти, които са обосновали отказа от предоставяне на закрила по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, административният съд е приел, че оспореното решение решение № 259/10.04.2012 г. на председателя на ДАБ е законосъобразен административен акт, който е постановен без наличие на основания по чл. 146 от АПК. Решението на административния съд е правилно и е постановено в съответствие с приложимата материалноправна норма на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. За да достигне до правния си извод съдът, в съответствие с изискванията на закона е обсъдил бежанската история на кандидата и ситуацията в страната по произход - Ирак. Правилни са изводите на съда, че в хода на административното производство не е установено по категоричен начин наличието на на предвидените в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Доколкото в настоящото касационно производство нови факти не могат да бъдат установявани, настоящата инстанция следва да прецени правилността на решението въз основа на приетите за установени от първата инстанция факт. Съдът обосновано е приел, че след изтеглянето на американските сили, ситуацията в Ирак не може да бъде оценена еднозначно. Иракските сили са постигнали значителни тактически успехи срещу терористичните групи. Въпреки намалелия брой на нападанията, такива продължават да се извършват, като обекти най-често са лица, работещи за правителството и американските компании. Наблюдава се интензификация в централен Иращк, Багдад Киркук и Мосул и предпочитана мишена на терористи са граждани, които имат значителна роля в политическия и обществен живот на страната, магистрати и служители на органите за сигурност. Няма определена група от населението, която да е обект на насилие, но държавата като цяло, въпреки полаганите усилия на силите за сигурност и армията не може още в пълна степен да се справи с терористичните заплахи. Бунтовническите групи, извършвайки нападения желаят най-вече да изтъкнат факта, че могат да ги вършат безнаказано, като по този начин оказват натиск на правителството за получаване на политически облаги. Правилен е изводът, че оспорващият не е доказал твърденията си, че ако се завърне в Ирак., ще бъде убит или че е бил заплашван и дори да се приеме, че той е бил заплашван, поради работата си в полицията, по негови лични признания е могъл да се премести и да остане в гр. Насрие. Не са налице основанията по чл. 8 от Закона за убежището и бежанците за предоставяне на статут на бежанец. Хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Основно изискване на закона е опасността да е реална. В случая не може да се обоснове наличие на реална заплаха. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че той е бил принуден да напусне Ирак поради реална опасност от тежки посегателства. Тежки и лични заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя като гражданско лице не са установени. Позоваването в жалбата на касатора на решението по дело № С-465 от 2007 г. относно тълкуване на чл. 15, б. "в" на Директива 84 от 2004 г. на разширен състав на съда на Европейските общности е неоснователно. В случая се има предвид наличието на въоръжен конфликт, при който безогледното насилие представлява такова ниво, че съществуват сериозни основания да се счита, че цивилното лице, върнато в страната, поради факта на присъствието си се излага на реална опасност да претърпи заплахите за живота и личността си. В настоящия казус тези обстоятелства не са налице. От приложената по делото справка се установява, че цялостната оценка на ситуацията в Ирак въз основа на общоприетите критерии не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт, което да обоснове предоставянето на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. С оглед изложеното решението на административния съд следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд