Решение № 3138 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12228/2014 г.
ВАСVI отделение23.03.2015 г.докладчик т Наталия Марчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 126 от 16.07.2014 г., по адм. д. № 405/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Стара Загора, VI състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3138 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12228/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Теменужка Светославова Сотирова от гр. Раднево срещу решение № 126 от 16.07.2014 г., по адм. д. № 405/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Стара Загора, VI състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което оспореният административен акт да бъде отменен. Ответникът - директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Стара Загора, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 126 от 16.07.2014 г., по адм. д. № 405/2013 г., Административен съд - гр. Стара Загора, VI състав, е отхвърлил жалбата на Теменужка Светославова Сотирова от гр. Раднево срещу решение № 101 от 13.03.2013 г. на директора Териториално поделение на НОИ - гр. Стара Загора и потвърденото с него разпореждане № 233-00-354 - 27 от 26.06.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ - гр. Стара Загора. Съдебният акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че след отмяната с влязлото в сила решение № 193 от 05.11.2012 г. по адм. д. № 330/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Стара Загора решение № 101 от 26.07.2012 г. на директора Териториално поделение на НОИ - гр. Стара Загора и обявяването на нищожността на разпореждания № № 233-00-354-24 и 233-00-354-25 от 11.06.2012 г., са били издадени нови разпореждания едно от които е разпореждане № 233-00-354 - 27 от 26.06.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ - гр. Стара Загора, което е потвърдено с решение № 101 от 13.03.2013 г. на директора Териториално поделение на НОИ - гр. Стара Загора. В защитната си теза касаторът не съобразява, че така издадените нови административни актове подлежат на самостоятелна преценка при последващия съдебен контрол. В тази връзка правно ирелевантни са доводите относно пороците на предходните разпореждания. Във връзка с процесното разпореждане № 233-00-354 - 27 от 26.06.2013 г. и ново оплакване за нищожност, правилно съдът е съобразил, че това разпореждане е издадено от началника на сектор "ПОБГВ" при Териториално поделение на НОИ - гр. Стара Загора, на когото е възложено да изпълнява функциите на ръководител на осигуряването за безработица, с оглед делегираните му със заповед № 471 от 06.07.2012 г. на ръководителя на Териториално поделение на НОИ - гр. Стара Загора правомощия по чл. 54ж, ал. 1 КСО. Изводите на съда, че такава делегация отговаря на закона и че разпореждането е издадено от материално компетентен орган, са законосъобразни. Съгласно чл. 54ж, ал. 1 КСО, паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Разпореждане № 233-00-354 - 27 от 26.06.2013 г. е издадено от Галя Карастоянова, началник на сектор"ПОБГВ" при Териториално поделение на НОИ - гр. Стара Загора "за" ръководител на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ - гр. Стара Загора, на която със заповед № 471 от 06.07.2012 г. на ръководителя на Териториално поделение на НОИ - гр. Стара Загора, е възложено да отпуска, изменя, отказва, спира, прекратява, възобновява и възстановява паричните обезщетения за безработица. Следователно налице е хипотезата на чл. 54ж, ал. 1 КСО "или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт." По първоначалното дело е било установено, че Теменужка Светославова Сотирова от гр. Раднево е била избрана за общински съветник с мандат 2011 г. - 2015 г. и към датата на подаването на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица - 30.11.2011 г., мандатът й не прекратен. § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за насърчаване на заетостта определя безработния като лице, регистрирано в дирекция "Бюро по труда", което не работи, търси работа и има готовност да започне работа в 14-дневен срок от уведомяването му от дирекцията "Бюро по труда". Текстът на чл. 54а, ал. 1, т. 3 КСО. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) изисква за възникване на право на парично обезщетение лицата да не упражняват трудова дейност по чл. 4 от кодекса. Със същото съдържание е цитираната норма и към момента на издаване на процесното разпореждане (ред. в сила от 1.01.2013 г.). Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности с изключение на лицата по т. 1, 5 и 7. По отношение на възнаграждението на общинските съветници правилно съдът е отбелязал, че то се дължи по силата на чл. 34, ал. 1 ЗМСМА. По изложените в тези мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция разноски в полза на касационната жалбоподателка не се присъждат, а ответника не е взел отношение по спора и не е направил такова искане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,