Решение № 12829 от 15.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3610/2021 г.

Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) гр. София при ЦУ на НАП срещу Решение 343 от 19.01.2021 г. по адм. дело 12612/2019 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). В същата се прави оплакване, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради допуснати нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Оспорват се изводите на съда, че процесните фактури обективират реално осъществени доставки. По подробни изложени в жалбата съображения се иска отмяна на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът Абевил ЕООД, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез юрк. Чолаков, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на първоинстанционното решение и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата в частта относно фактурата, издадена от Сатън Груп ЕООД за поправка на брезент - прошиване и пролепване, и за неоснователност на жалбата в останалата част касаеща процесните доставки от Крос Сток ЕООД, Агарта Труп ЕООД, Диекс Сервиз ЕООД и Спиди Експрес ЕООД. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отменил ревизионен акт Р-22002218007450-091-001/20.06.2019 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение 1548/12.09.2019 г. на директора на дирекция ОДОП София, с който на Абевил ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по 18 фактури, издадени от Крос Сток ЕООД за доставки на части и консумативи за МПС, с начислен ДДС ДДС 23 266, 60 лв., Сатън Груп ЕООД (фактура 21/12.01.2018 г. за поправка на брезент - прошиване и пролепване на С9867ЕМ, с начислен ДДС в размер на 113 лв.), Агарта Груп ЕООД (фактура 17/15.01.2018 г. с посочен предмет на доставката абонаментна поддръжка на уеб сайт wvvvv.abevil.com и начислен ДДС в раамер на 106 лв.), Диекс Сервиз ЕООД (фактура 11/30.11.2018 г. за ремонтни услуги с начислен ДДС в размер на 244 лв.) и Спиди Експрес ЕООД (фактура 15/31.01.2018 г. почистване на композиция (комплексно почистване на автомобил СА 9890 НМ/С9867ЕМ и с начислен ДДС в размер на 61 лв.), или общо непризнат данъчен кредит - 23770, 60 лв. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган в изискваната форма, но в противоречие с материалния закон. Решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Очертал е основният спорен въпрос, а именно налице ли са реални доставки по процесните фактури. Преди да даде отговор на същия за всеки един от доставчиците, първоинстанционният съд е възпроизвел относимите разпоредби относно възникването на правото на данъчен кредит, както и че съгласно правилата за доказване, на задълженото лице тежи да докаже факта на реалното извършване на доставките, доколкото това е благоприятен за него факт, свързан с настъпването на желани правни последици. Отбелязал е още, че всички доставка са свързани с основния предмет на дейност на ревизираното дружество международен транспорт с товарни автомобили. От събраните по делото доказателства, включително заключението на вещото лице по ССчЕ е приел за доказано реалното осъществяване на фактурираните доставки. Мотивирал се е с приложената подробната документация за всяка фактурирана доставка, налична в счетоводствата на прекия доставчик и на ревизираното лице, както и на счетоводното отразяване на извършените операции във връзка с движението на стоките, категорично установено от експертизата. Посочил е, че в съответствие с практиката на ВАС и СЕС липсата на ресурс за изпълнение на доставката и неустановеният произход на стоката, на който се позовават органите по приходите, може да бъде основание за отказ от право на приспадане на данъчен кредит само при наличие на обективни данни за това, че данъчнозадължено лице, получило стоките или услугите, е знаело или е трябвало да знае, че е участвало в сделка, част от измама с ДДС, извършена от доставчика или от друг стопански субект, действащ нагоре или надолу по веригата, за което по делото не е правено изследване и не се твърди. С тези мотиви съдът е отменил РА. Решението е правилно, постановено е въз основа на съвкупна преценка на доказателствата по делото и в съответствие с материалния закон. Основните оплаквания в жалбата са свързани с изводите на съда за наличие на реални доставки по фактурите, издадени от Крос Сток ЕООД, Сатън Груп ЕООД, Агарта Груп ЕООД, Диекс Сервиз ЕООД и Спиди Експрес ЕООД, но същите са неоснователни предвид следното: Страните не спорят , че ревизираното дружество има за основен предмет на дейност извършване на международни превози на товари в страната и чужбина, като предмет на доставките по процесните фактури са автомобилни части и консумативи, както и други услуги, свързани с техническата поддръжка и експлоатация на транспортните средства на дружеството. За опровергаване на констатациите на ревизионни акт и за установяване на твърденията си за наличие на реални доставки задълженото дружество е ангажирало основно писмени доказателства, допуснато e изслушването на съдебно-счетоводна експертиза. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че процесните фактури обективират реално възникнали данъчни събития, поради което правилно същият е отменен като незаконосъобразен. Даденото тълкуване на закона относно предпоставките за упражняване на правото на данъчен кредит от страна на първоинстанционния съд е правилно и съобразно установената съдебна практика както на националните съдилища, така на Съда на Европейския съюз. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". В конкретния случай намира приложение и тълкуването, обективирано в Решението на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, съгласно което националният съд следва да провери служебно дали установените обстоятелства сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите, дали се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама. В настоящия казус това не е установено. Следва да се отбележи, че още в хода на административното производство са представени приемо-предавателни протоколи относно предаване на стоките/вещите и услугите , предмет на доставка. Ангажирани са и други писмени доказателства, свързани с осъществяване на доставките договори, заявки, стокови разписки, констативни и технически протоколи, ремонтни карти, доказателства за плащания, банкови извлечение, извадки от счетоводни регистри, декларации по ЗДДС. Вярно е, че като частни документи същите не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, но е вярно и това, че същите не са оспорени от приходната администрация и са представени още в хода на ревизията. Освен това по делото не се е твърдяло спорните доставки да са осъществени от други доставчици, различни от процесните и които да са ползвали данъчен кредит по оспорените доставки. Неправилно касаторът се позовава на неизяснения произход на стоката при предходен доставчик, като основание за отказ от правото на приспадане на данъчен кредит. Изискванията за възникване право на приспадане на данъчен кредит се отнасят само до спорната доставка, по която е претендирано това право и именно за пряката доставка следва да са доказани всички предпоставки за законосъобразно упражняване на това право. В случаят, действителното изпълнение на пряката доставка се установява съобразно с изложеното по-горе. Наличието на стоки от фактурирания вид и количество следва да се установи при прекия доставчик, доколкото е от съществено значение за възможността му да доставки стоките и да прехвърли правото на разпореждане с тях като собственик към получателя. Както ВАС многократно е подчертавал, произходът на стоката не е част от фактическия състав, с чието проявление ЗДДС свърза възникването и упражняването на правото на данъчен кредит, а при транспорт за сметка на доставчика, евентуалните нередности в транспортните документи не могат да се противопоставят на получателя. Изложените мотиви, подкрепящи изводите на съда за наличие на реални доставки по спорните фактури, напълно се споделят от настоящия касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно, съдът препраща към тях. Що се отнася до декларацията на управителя на "САТЪН ГРУП" ЕООД правилно същата не е ценена от съда, доколкото тя не кореспондира с останалите писмени документи, както и заключението на ССЕ. По тези съображения, първоинстанционното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1250,84 лева, определен на основание чл. 8, ал.1,т.4 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,