Решение № 2595 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13635/2008 г.

Решение № 2595 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13635/2008 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 от АПК. Кметът на Община-Пловдив, район "Източен" е обжалвал решението от 29.09.2008 г. постановено по ам. д. № 1043/2008 г. на Административен съд, гр. Пловдив, с което е отменена заповед № № РД-09-423/14.05.2008 г. като незаконосъобразна. Наведени са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Ответникът Калинка Димитрова изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Върховният административен съд, II отд. след като прецени наведените касационни доводи във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, съставът на съда е приел за незаконосъобразна, заповедта предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание. С процесната заповед административният орган на основание чл. 224, ал. 1 вр. с чл. 222а, ал. 1, т. 1 и 4 ЗУТ е разпоредил спиране на строеж, представляващ "масивна двуетажна сграда с тавански етаж, незавършена", находяща се в УПИ "отреждане за тротоар" кв. 4 по плана на кв. "Дружба" - Пловдив. С оглед на посоченото в заповедта правно основание 224, ал. 1 от ЗУТ тази разпоредба има предвид спиране на незаконно извършващи се строително- монтажни работи. Безспорно от доказателствата по делото съдът е установил, че липсват доказателства към момента на започване на административното производство и на издаване на административния акт да се извършва строителство по смисъла на § 5 т. 4 от ДР на ЗУТ, при което да бъдат спрени СМР. Установено, че е налице вече реализирано такова с изграждането на "масивната двуетажна сграда". Следователно доколкото е констатирано незаконно такова в конкретния случай е без значение, тъй като разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ урежда правомощията на началника на ДНСК да премахва незаконни строежи. Ето защо приемайки изводите за незаконосъобразност на заповедта, поради нарушение на материалноправните разпоредби, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведеното оплакване е неоснователно. Същото е постановено в отсъствие на отменителните основания визирани в разпоредбата на чл. 209, ал. 1 т. 3 от АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 изр. 1 от АПК решението следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, II отд.