Решение № 5627 от 26.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3870/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „Олим Пак" ЕООД, ЕИК 204386601, чрез адв. Б. Велев, срещу решение № 4770/05.02.2026 г., постановено по адм. дело № 4653/2024 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че отказът да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури е мотивиран от органите по приходите и съда с неотносими обстоятелства към фактическия състав. Според аргументите всички предпоставки в тази насока се установяват от събраните доказателства по делото, вкл. заключение на съдебно-счетоводна експертиза и свидетелски показания. Позовава се на практиката на Съда на ЕС, според която отказът е допустим само при наличие на обективни данни, сочещи че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае за осъществена данъчна измама по повод на сделката. На последно място навежда твърдение за нищожност на ревизионния акт (РА) поради липсата на овластяване със заповеди, издадени по реда на чл. 12, ал. 6 и чл. 10, ал. 9 ДОПК. Отправя искане за обезсилване на съдебното решение и РА, което се поддържа от процесуалния представител в с.з. на 12.05.2026 г. Претендира присъждане на деловодни разноски в размер на платената държавна такса за обжалване. Ответникът - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на НАП, се представлява от юрк. Попова, която оспорва касационната жалба в хода на делото и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София - град е бил PA № Р-22220223001417-091-001/21.11.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, поправен с РАПРА № Р-22220224021990-003-001/06.02.2024 г. и потвърден с решение № 300/06.03.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на „Олим Пак" ЕООД са установени задължения по ЗДДС и ЗКПО, в резултат от отказано право на приспадане на данъчен кредит, в общ размер на 96 418,15 лв. за данъчни периоди от м. 07.2020 г. до м. 04.2021 г., от м. 06.2021 г. до м. 01.2022 г., от м. 03.2022 г. до м. 01.2023 г., ведно със законна лихва в размер на 21 926,10 лв., както и за корпоративен данък за 2020 г. и 2021 г. в общ размер на 32 130,34 лв. и законна лихва в размер на 6 631,70 лв. По фактите първоинстанционният съд е установил извършените процесуални действия в хода на ревизионното производство, образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 22220223001417-020-001/15.03.2023 г., изменена със ЗИЗВР № 22220223001417-020-002/03.07.2023 г. на началник-сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Велико Търново. Основната дейност на дружеството-жалбоподател е производство на вълнообразен картон и опаковки от хартия и картон. Въз основа на констатираните обстоятелства от органите по приходите с РД № 22220223001417-092-001/15.09.2023 г. са мотивирани предложенията на „Олим Пак" ЕООД бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 6 ЗДДС по общо 63 фактури с издатели „Мареком-Груп“ ЕООД - 2 фактури за м. 10.2022 г.; „Ник Строй 67“ ЕООД - 2 фактури за м. 09.2022 г.; „Сити Травъл“ ЕООД - фактура № 0...61/15.12.2020 г.; „Вас Комерс 22“ ЕООД - 5 фактури за м. 11, м. 12.2022 г. и м. 01.2023 г.; Фондация „Веселият Патиланец“ - 5 фактури за м. 11.2020 г. и м. 01.2021 г.; „Неостил 2015“ ЕООД - 48 фактури в периодите от м. 07 до м. 10 и м. 12.2020 г., от м. 01 до м. 04.2021 г., от м. 06 до м. 12.2021 г., м. 01 и от м. 03 до м. 08.2022 г.; да бъде увеличен декларираният счетоводен финансов резултат за 2020 г. с отчетените разходи по тях в размер на 121 854,67 лв. и за 2021 г. - в размер на 177 449,60 лв.; и увеличение на СФР за 2020 г. в размер на 22 000 лв. по 3 фактури, издадени от „Прелине“ ЕООД. По искане на жалбоподателя по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) и разпитан св. В. И. - организатор производство в периода 2020– 2023 г. Заключението на ССЕ е приобщено към доказателствения материал без възражения от страните и уточняващи въпроси при изслушването на вещото лице в с.з. на 18.03.2025 г. Експертизата е обсъдена от съда по същество в подкрепа на направените изводи в РД и РА, тъй като обстоятелствата във връзка със счетоводното оформяне и деклариране от „Олим Пак" ЕООД не са сред сочените с РА основания за корекция на данъчните му резултати. От правна страна съдът е потвърдил издаването на РА от компетентни органи по приходите, оправомощени със заповеди на основание чл. 10 и сл. ЗНАП вр. чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК и при спазване на изискванията за форма и съдържание по чл. 120 ДОПК. Приел е, че ревизията е възложена надлежно съгласно представените ЗВР и ЗИЗВР, а РА е генериран като електронен документи и подписан от издателите с валидни КЕП. При провеждането на ревизията не е намерил допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оплакванията на дружеството-жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон са отхвърлени след обсъждане на изяснените факти и събраните доказателства. В изложените мотиви като условия за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит съдът е поставил действителното осъществяване на доставката, притежанието на данъчния документ и отразяването му в отчетните регистри и СД по ЗДДС. Според съда тълкуването на националния закон и относимите разпоредби на Директива 2006/112/ЕО на Съвета налага лицето, което претендира правото на приспадане на данъчен кредит да е получател на доставката или услугата, а другото данъчно задължено лице да е реалният доставчик по сделката. Констатираните несъответствия от приходните органи не се опровергават след преценка на представените частни документи във връзка с процесните фактури. Свидетелските показания са възприети като общи и недостатъчни да заместят отсъствието на данни за транспорта на работните облекла и материалите, тяхното предаване, складиране и проследимост на разходите за тази цел. В частта по ЗКПО съдът е споделил изводите в РА с аналогични съображения, отчитайки също така сторнирането на операциите по трите данъчни фактури на „Прелине“ ЕООД. Обжалваното решение на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно. Наведените с касационната жалба оплаквания по чл. 209, т. 3 АПК са изцяло неоснователни, в т.ч. твърдението на касатора за нищожност на PA № Р-22220223001417-091-001/21.11.2023 г., поправен с РАПРА, поради липсата на непредставени заповеди към административната преписка по реда на чл. 12, ал. 6 ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП. Изводът на решаващия съд по въпроса за валидността на атакувания административен акт кореспондира с приложените по делото заповед № РД-01-864/04.11.2022 г. (л.л. 24-25 от делото) на директора на ТД на НАП София във връзка със заповед № 3-ЦУ-1997/04.11.2022 г. (л.л. 26-28 от делото) и заповед № 3-ЦУ-560/14.03.2023 г. (л.л. 29-31 от делото) на зам.-изпълнителен директор на НАП, издадени на основание чл. чл. 12, ал. 6 ДОПК, съответно чл. 10, ал. 9 ЗНАП и заповеди № ЗЦУ-ОПР-22/22.08.2022 г. (л. 32 от делото) и № 3-ЦУ-470/07.03.2023 г. (л. 33 от делото) на изпълнителния директор на НАП. Възложилият ревизията орган по приходите на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Велико Търново, е оправомощена от директора на компетентната териториална дирекция на НАП – по т. 13 от неговата заповед и фигурира сред длъжностните лица по т. 3 от заповед № 3-ЦУ-1997/04.11.2022 г. на зам.-изпълнителния директор на НАП. С Тълкувателно решение № 3 от 26.06.2025 г. по тълк. дело № 2/2024 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС, е прието, че ревизионният акт не е опорочен от обстоятелството, че ревизията е възложена и в състава на издалите РА органи по приходите са участвали органи от друга териториална дирекция, тъй като възложилият ревизията е от кръга на тези лица по чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК и е определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК от директора на компетентната дирекция. С оглед на изложеното настоящият касационен състав приема, че административният съд е достигнал до правилен извод за липса на съществени пороци, обуславящи нищожност на РА. Установените факти и направените изводи от съда по приложението на ЗДДС и ЗКПО са в съответствие с доказателствата по делото. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания сложен фактически състав. Освен притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, в състава се включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка съгласно чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. В тежест на ревизираното дружество, претендиращо данъчно предимство, е да установи спазването на формалните и материални изисквания по отношение на спорните фактури – арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. Проверката на всички изнесени факти и доказателства във връзка с реалността на стопанските операции по процесните фактури е извършена надлежно от първоинстанционния съд. Липсата на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците, последващото прекратяване на регистрацията по ЗДДС на дружествата (с изключение на Фондация „Веселият Патиланец“), невъзможността да бъде осъществен контакт с тях при посещенията на адреса за кореспонденция или чрез декларираните електронни адреси в системата на НАП, не са отчетени като водещи обстоятелства за формиране на крайното решение по делото. Сред основните причини за отказа по всички 48 фактури на „Неостил 2015“ ЕООД с предмет различни видове и размери плот (пр. по фактура № 0…134/26.09.2021 г. - „плот 1435/1400, 5 пластово, „В+С“ крафт/крафт 2000 бр. х 2,75“, „плот 1020/1200, бяло/кафяво микро, „Е“ вълна 4550 бр. х 0,98 лв.“) са констатираните противоречия между представените документи при ревизията относно произхода на стоката по ВОП и при обжалването пред ДД ОДОП София, според които стоките са придобити от български юридически лица. В съдебното решение е направена обективна преценка за невъзможността и в двата случая да бъдат установени конкретни данни относно тяхното складиране, превоз, товаро-разтоварни дейности, както и фактът, че само петнадесет от фактурите са декларирани в дневниците за продажба по ЗДДС от страна на доставчика. Аналогични несъответствия се откриват по фактурите от „Ник Строй 67“ ЕООД, „Сити Травъл“ ЕООД, „Вас Комерс 22“ ЕООД и Фондация „Веселият Патиланец“. Предвид противоречията между твърденията и представените документи относно стопанските операции е неотносимо позоваването от страна на касатора на решенията на Съда на ЕС по съединени дела C-80/11 и C-142/11, по дело С-324/11, по дело С-18/13, по дело С-277/14, по дело С-610/19. Цитираната преюдициална практика не допуска добросъвестният получател по реално осъществена облагаема доставка да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит по фактурата за тази доставка поради действия на своя доставчик или чисто формални нарушения, но след доказване реалността на пряката сделка. В случая именно тя е била оспорена от органите по приходите и в хода на първоинстанционното производство жалбоподателят не е доказал твърдените правопораждащи факти във връзка с упражненото право на приспадане на ДДС и разходите при определяне на счетоводните финансови резултати за 2020 г. и 2021 г. по фактурите с издатели „Мареком-Груп“ ЕООД, „Неостил 2015“ ЕООД, „Ник Строй 67“ ЕООД, „Сити Травъл“ ЕООД, „Вас Комерс 22“ ЕООД и Фондация „Веселият Патиланец“. Ангажираните доказателства по делото, вкл. заключението по ССЕ и възраженията на жалбоподателя, са обсъдени в съответствие с изискването на чл. 202 ГПК вр. с § 2 ДР ДОПК. Правилно първоинстанционният съд е приел, че въз основа на показанията на св. И. не могат да бъдат изведени конкретните факти относно механизма на доставките. Както свидетелските показания, така и данните за плащанията, обобщени в приложение 1 към ССЕ, представляват косвени доказателства за преценката по главния въпрос. Мотивите на първоинстанционния съд в частта по ЗКПО се споделят като издържани от фактическа и правна страна на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. В касационната жалба не са развити доводи срещу корекцията с РА на разходи в общ размер на 22 000 лв. по трите фактури от „Прелине“ ЕООД. Органите по приходите законосъобразно са преобразували счетоводния финансов резултат на „Олим Пак" ЕООД за 2020 г., след връчването на уведомление по чл. 103 ДОПК и т. нар. от съда и решаващия орган „сторниране“ на упражнения данъчен кредит по ЗДДС от дружеството. Като е достигнал до идентично крайно заключение и е отхвърлил жалбата на „Олим Пак" ЕООД, Административен съд София - град е постановил правилно съдебно решение, което не страда от наведените пороци в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК, следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото претенцията за разноски от процесуалния представител на ответника е основателна. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 3 и изр. 4 ДОПК, изм. ДВ бр. 17 от 2026 г., на НАП се дължи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80 евро. Водeн от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,