Решение № 5423 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9793/2009 г.

Решение № 5423 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9793/2009 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия към министъра на икономиката, енергетиката и туризма /Загл. изм. ДВ бр. 98/2009 г/ против Решение № 24 от 27.04.2009 г. по адм. д. 5219/2008 г. по описа на Административен съд - София град, I-во отделение, 13-ти състав. С твърдения за незаконосъобразност, необоснованост на съдебното решение и постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствени правила, представляващи касационни основания по т. 3 на чл. 209 от АПК, е предявено искане за отмяната му и потвърждаване на Заповед № РД-17-4 от 08.08.2008 г. на изпълнителния директор за налагане на дисциплинарното наказание "порицание" на Христо Тодоров Медаров от гр. София. Ответникът Христо Тодоров Медаров не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С обжалваното решение Административен съд - София град отменя Заповед № РД-17-4 от 08.08.2008 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, с която на Христо Тодоров Медаров е наложено дисциплинарно наказание "порицание". При безспорно установени факти по делото, първоинстанционният съд приема, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е постановена при съобразяване на административно-производствените правила, но в нарушение на изискванията за форма и на материалния закон. Императивната норма на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл., предвидена като гаранция за законосъобразно упражняване на дисциплинарна власт от административния орган и за защита на правата на служителя, не е изпълнена в частта на т. 4 и т. 5, изискващи описание на извършеното нарушение, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е осъществено и установяващите по доказателства, както и посочване на служебните задължения, които са нарушени. Посочените като фактически основания четири общо формулирани бездействия според съда не съдържат конкретно нарушение или нарушения, допуснати от служителя, не посочват какво конкретно служебно задължение не е изпълнено и по какъв начин неизпълнението се е отразило на работата на Оценителната комисия. Решаващо за изводите на административния съд е приетото от него нарушение на материалната разпоредба на чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител, определяща като дисциплинарно нарушение неизпълнението на служебните задължения. Конкретното дисциплинарно наказание е наложено във връзка с констатирани нарушения в работата на Оценителната комисия за разглеждане, оценка и класиране на подадените предложения по Процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, които според първоинстанционния съд не могат да бъдат свързани с виновно неизпълнение на преките служебни задължения на Христо Медаров. От разпоредбите на Устройствения правилник на агенцията, на Междуинституционалното споразумение и длъжностната характеристика не следват задължения за Хр. Медаров да предприеме действия по сигнал за нередност в работата на комисията. Заповед № РД-16-403 от 16.04.2008 г. на Министъра на икономиката и енергетиката, с която е определен състава на Оценителната комисия, възлага контрола по изпълнението й на Директора на Дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" и на Изпълнителния директор на ИАНМСП. Същата заповед в т. III определя персонално наблюдател в Оценителната комисия, задължение за който е да следи за провеждането на оценката в съответствие с ПМС № 121 от 31.05.2007 г., като представя Доклад за проведената процедура по оценка на проектните предложения на Ръководителя на договарящия орган, включително по отношение на установени от него нередности. Като преценява доказателствата по отношение на четирите посочени нарушения административният съд достига до извод за отсъствие на причинно-следствена връзка между формулираните нарушения и посочените в заповедта последици, което определя като недоказани за него и нарушенията, за които е наложено дисциплинарното наказание. Настоящият съдебен състав изцяло приема и споделя анализа и изводите в обжалваното решение. Създадена на основание ПМС 121 от 31.05.2007 г. Оценителната комисия при процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ не е част от структурата на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия, за да може да бъде разглеждана като обект на служебните задължения на Хр. Медаров, произтичащи от заеманата от него длъжност. С оглед предназначението й, Оценителната комисия се ползва със специален статут и регламентация на дейността й, поради което неизпълнението на задължения, свързани с нейната дейност може да бъде преценявано само доколкото те са изрично и нарочно установени за съответните органи и длъжностни лица. Междуинституционалното споразумение предвижда в т. 5.1 издаването на заповеди, които конкретизират функциите и задачите на административните звена в ИАНМСП в качеството й на договарящ орган. Клаузата на т. 4.2.9 от Междуинституционалното споразумение задължава ИАНМСП като страна по него да поддържа система за превенция, идентифициране и докладване на нередности, съгласно разпоредбите на Регламент /ЕО/№ 1828/2006 г.. Заповед № РД-16.403 от 16.04.2008 г. на Министъра на икономиката и енергетиката за определяне на персоналния състав на Оценителната комисия възлага контрола по изпълнението на директора на дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" и на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия. Следователно пряко от Междуинституционалното споразумение и Заповед № РД-16.403 от 16.04.2008 г. на Министъра на икономиката и енергетиката не произтичат задължения за Хр. Медаров в качеството му на Главен директор на Главна дирекция "Междинно звено и изпълнение на проекти". Такива евентуално биха възникнали при детайлизирането на споразумението в заповедите по т. 5.1, както и при издаване на акт по изпълнение на Заповед № РД-16.403 от 16.04.2008 г.. Отсъствието на конкретно възложени служебни задължения във връзка с дейността на Оценителната комисия изключват възможността да бъде преценявано неизпълнение. Общата разпоредба на чл. 34 от Закона за администрацията, както и задълженията произтичащи от чл. 17 и чл. 18 от Устройствения правилник биха били основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя само доколкото е налице конкретно проявено нарушение, неизпълнение на конкретно служебно задължение, поради което касационният състав намира неоснователни доводите за неизпълнение на задълженията, произтичащи за Хр. Медаров от общите разпоредби на Закона за администрацията. Основателен е доводът в касационната жалба за допуснато от административния съд необсъждане на представено от страната доказателство. По делото е депозиран екземпляр от заповедта за налагане на дисциплинарното наказание № РД-17-4 от 08.08.2008 г. /л. 72/, който съдържа подпис на лицето и дата на връчване - 15.08.2008 г.. Доказателството, както и неправилната преценка на съда относно наличието му не променят изводите за подаване на жалбата в срок. Нарушението е несъществено, не се отразява на крайните изводи в съдебното решение, поради което оплакванията в жалбата не водят до твърдяните последици на отмяна. При обосноваване на изводите си първоинстанционният съд неправилно черпи аргументи от разпоредбата на чл. 32 от ПМС 121/2007 г. в редакцията й към датата на постановяване на решението, вместо от тази, която е в сила по времето на постановяване на административния акт. Това нарушение при позоваване на приложима правна норма в конкретния случай касационният състав намира за несъществено, то не е решаващо при формиране на изводите на съда. Точното приложение на правилото на чл. 32 от ПМС 121/2007 г. не би променило крайния акт. Останалите изложени в решението аргументи в достатъчна степен обосновават законосъобразните изводи на съда. Изложеното налага извод за недоказаност на твърдените касационни основания за отмяна на решението на Административен съд - София град. Касационният състав не установява основания за отмяна и при служебната проверка на решението с оглед неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс