Решение № 9908 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1698/2018 г.

Решение № 9908 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1698/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на А. Н.-З. и С. З. от гр. С. срещу решение № 7503 от 08.12.2017 г. по адм. д. № 3466/2017 г. на Административен съд - С.-град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът -директор на Дирекция "Общински строителен контрол"при Столична община, чрез юрк. Павлов, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно и съобразено с безспорно изяснената фактическа обстановка по делото. Претендира разноски-юрк. възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящите касатори срещу заповед № РА-30-357/07.12.2016 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол", Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж "Плътна ограда" и "Стоманобетонова подпорна стена с ажурна ограда", изградени без изискуемите строителни книжа и непопадащи в ражим на търпимост. Решението е мотивирано с наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ПЗР на ЗУТ, с описаните точни параметри по констативният акт и потвърдени от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изграден без строителни книжа и извън границите на имота, след 2001 г /2005 г и 2010 г./, поради което не попада в режимите за търпимост както по § 16,така и по § 127, ал. 1 от ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 1-КС-24/03.02.2016 г., изготвен от длъжностни лица на район "Н. И.", СО не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателиите както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, съставляващ изградени плътна ограда и подпорна стена с ажурна ограда, с параметри съвпадащи по констативният акт и приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Установено е, че изграждането е осъществено на два етапа от жалбоподателите и съответно-от предишните собственици на имота, но след 2001 г. Във всички представени по делото доказателства за момента на изграждане на процесния незаконен строеж, обсъдени от административният съд, се съдържат твърдения, вкл. и в експертизата с разминаване в точната година на изграждане /2005 г и 2010 г./, но безпротиворечиво се твърди, че и двете огради, вкл. подпорната стена са изградени след 2001 г. Следователно процесния незаконен строеж не може да се ползва от режима на търпимост както по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, така и по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ /бр. 82/2012 г./, тъй като крайния момент на изграждане на евентуален търпим строеж следва да е "до 31.03.2001 г. " В тази връзка се явява неоснователно и позоваването на засягане от разпореденото премахване, на гараж, за който има издадено Удостоверение за търпимост, в който едната стена е част от въпросната ограда. За да е приобщена част от процесната ограда при стоителството на гаража, следва той да е построен също след 2001 г. Освен това Удостоверението за търпимост не съставлява административен акт, ползващ се със стабилитет, който да обвързва останалите административни органи, респ. съда при преценка за наличие на незаконен строеж. Съгласно разпоредбите на § 16, ал. 1 и § 127, ал. 1 от ЗУТ, Удостоверението за търпимост има само удостоверителен характер и то в нотариалното производство. С оглед на изложеното, изводът на административният съд за наличие на безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Предвид горното, настоящият състав намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед своевременно заявената претенция от ответника за разноски и изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк. възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК / ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,