Решение № 710 от 13.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1891/2011 г.

Решение № 710 от 13.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1891/2011 г., V о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Конкурсна комисия, назначена със Заповед № ЛС-03-735/23.06.2008 г. на министъра на правосъдието срещу решение № 2800/13.08.2010 г. на АССГ, 11 състав, постановено по адм. д. № 774/2009 г. по описа на Административен съд - София град в частта му, в която е отменено решение по т. II, т. III и т. IV от Протокол рег. № 7024/31.07.2008 г. на Конкурсната комисия - касатор. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното съдебно решение на ВАС да бъде отменено като неправилно, а жалбата на Руси Русев - отхвърлена с произтичащите от това правни последици. Ответникът, Руси Русев, оспорва касационната жалба и поддържа становище за неоснователност на същата по съображения, изложени в отговор на касационната жалба и писмени бележки по същество. Останалите ответници: Даниел Тодоров Дочев, Илиян Петров Стоянов и Владимир Маринов Варчев, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Единствено Даниел Дочев е депозирал писмено становище, в което поддържа касационната жалба и изразява становище за недопустимост на съдебното решение като постановено по недопустима жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е предявена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с право на жалба, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С решението си в обжалваната му част първоинстанционният съд е отменил по жалба на Руси Русев от гр. Търговище решение по т. II, т. III и т. IV от Протокол рег. № 7024/31.07.2008 г. на Конкурсната комисия, назначена със Заповед № ЛС-03-735/23.06.2008 г. на министъра на правосъдието, с което е извършено крайното класиране на кандидатите от проведения конкурс за заемане на длъжността "надзирател" - категория "Е-полицай" в сектор "Арести" при ОЗ "Изпълнение на наказанията"- гр. Търговище и преписката е върната на Конкурсната комисия за ново произнасяне съобразно указанията на съда. За да постанови този резултат, АССГ, след подробно и детайлно обсъждане на всички събрани по делото доказателства и доводи на страните, е приел, че жалбата срещу обжалваното решение е допустима, предвид влязлото в сила определение на ВАС, постановено по адм. д. № 8432/2009 г. по описа на ВАС, с което е отменено прекратителното определение на същия съдебен състав по делото. АССГ е приел, че, разгледана по същество, жалбата е основателна, тъй като: по отношение жалбоподателя Русев не е налице несъвместимост по смисъла на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗМВР - от една страна, а от друга - двама от кандидатите, класирани съответно на първо и трето място за заемане на обявените две места за "надзирател", не отговарят на изискванията за това и не е следвало да бъдат допуснати до участие в конкурса. Класираният на първо място Даниел Дочев към датата на обявяване на конкурса е на възраст 40 години и 6 месеца, поради което не отговаря на изискването на т. 2.2. от утвърдените със заповед № ЛС-04-806/25.08.2006 г. на министъра на правосъдието Правила за условията и реда за постъпване на държавна служба в ГД "Изпълнение на наказанията" и ГД "Охрана" при МП /Правилата/ кандидатите да не са по-възрастни от 40 години към датата на обявяване на конкурса. Класираният на трето място участник Владимир Варчев не отговаря на изискванията на т. 2.1. от Правилата и също не е следвало да бъде допуснат до участие в конкурса - същият е освободен от наказателна отговорност за извършено от него умишлено престъпление от общ характер по чл. 343б от НК с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК. Върховният административен съд, пето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ, залегнали в мотивите на обжалваното съдебно решение. Правилно първостепенният съд е приел, че въпросът дали обжалваното решение на Конкурсната комисия съставлява административен акт, подлежащ на оспорване пред съд, и дали Руси Русев има правен интерес от обжалване, е решен по задължителен за съда начин по смисъла на чл. 235, ал. 2 от АПК. Правилно АССГ е приел, че по отношение на Руси Русев не е налице несъвместимост за заемане на длъжността по смисъла на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗМВР, към който препраща действалата към постановяване на обжалвания акт на Комисията разпоредба на чл. 20, ал. 4 от Закона за изпълнение на наказанията (отм.). Обосновано съдът, анализирайки представените по делото длъжностни характеристики, е застъпил становището, че длъжностите "надзирател" и "старши надзирател" не се намират в йерархическа субординация, а са на едно и също, при това най-ниското йерархично ниво като са пряко подчинени на командира на отделение. Техните задължения и други функции по длъжностна характеристика са идентични - както надзирателят, така и старши надзирателят са длъжни да изпълняват задълженията на дежурен по арест, разводач и постови. Правилно АССГ е приел, че разпоредбата на чл. 236, ал. 1 от ППЗИН (отм.), предвиждаща подчинение на постовия на дежурния по арест, не указва на "йерархическа връзка на ръководство и контрол" по смисъла на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗМВР между Русев /ако би заел длъжността "надзирател"/ и неговия вуйчо, вече назначен за "старши надзирател" в същия сектор "Арести". Както правилно е заключил АССГ, цитираната разпоредба от ППЗИН предвижда временна функционална подчиненост при изпълнение на различни задължения от служители, заемащи едно и също място в йерархията на съответната административна структура. Правилен и обоснован е изводът на АССГ за незаконосъобразност на решението на Конкурсната комисия в частта му, в която на първо и трето място при крайното класиране на участниците фигурират лица, които не отговарят на изискванията на т. 2.1 и т. 2.2 от утвърдените от министъра на правосъдието Правила, поради което, вместо да бъдат назначени на длъжност или да бъдат първа резерва при следващ конкурс, същите е следвало да бъдат отстранени от участие в конкурса още на първия възможен етап от провеждането му. Правилно АССГ е приел, че по отношение класирания на първо място кандидат Даниел Дочев не би могло да се приложи предвиденото в т. 2.4 от Правилата изключение от изискването към момента на обявяване на конкурса кандидатите да са под 40-годишна възраст, тъй като стажът в армията не е приравнен по силата на Правилата на служба в ГД "Изпълнение на наказанията" и ГД "Охрана" нито на служба - бивша или настояща - в структурите на МВР. Обосновано и с оглед представените по делото доказателства - справка за съдимост от РС - Търговище с дата: 07.04.2010 г. и копие от бюлетин за съдимост /л. 537-539/ - АССГ е стигнал до извода, че класираният на трето място в крайното класиране участник Вл. Варчев също е следвало да бъде отстранен от участие в конкурса, тъй като не отговаря на императивно поставеното в т. 2.1 от Правилата изискване - кандидатите да не са освободени от наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК. Настоящата касационна инстанция изцяло споделя решаващия извод на първостепенния съд за това, че извършеното от Конкурсната комисия крайно класиране на кандидатите в посочения ред е в нарушение на изискванията за заемане на длъжността по т. 2.1 и т. 2.2 от Правилата по отношение на участниците Даниел Дочев и Владимир Варчев, както и в нарушение на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗМВР по отношение на участника Руси Русев, съставляващи основание за отмяна на административния акт по реда на чл. 146 от АПК. С оглед гореизложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение