Решение № 2751 от 18.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12193/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма срещу решение 19477 от 10.10.2024 г. по адм.д. 5701/2024 г. по описа на Административен съд София- град, с което е отменено решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане BG05M9OP001-1.004-0001/267 от 22.05.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2014-2020, в частта по т.2 от разпоредителната част на акта, с която по отношение на Агенция по заетостта е извършена финансова корекция в размер на 472 952.63лв. с ДДС. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Сочи, че с решение за определяне на финансова корекция BG05M9OP001-1.004- 0001/266 от 21.05.2024 г. са извършени действия по определяне на финансова корекция, съгласно чл. 72, ал. 3 от ЗУСЕСИФ и чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, като във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ е определена финансова корекция по пропорционалния метод в размер на 100% от допустимите разходи. Тъй като финансовата корекция се извършва след искане за окончателно плащане и всички допустими разходи са известни на Управляващия орган, то той може и определя и сумата, която е обект на корекцията, а именно 472 952,63 лв. С това действията на управляващия орган по определяне на финансова корекция в Решение за определяне на финансова корекция BG05M9OP001- 1.004-0001/266 от 21.05.2024 г. са приключили, като остава въпросът за процесуалните действия визирани в хипотезата на чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, които все още не'са настъпили, поради което е неправилен извода на съда, че т. 2 преповтаря и препокрива действия, извършени в предходен административен акт. Претендира разноски за две инстанции за юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна е представила писмен отговор. Счита, че е недопустимо в диспозитивната част на решението за верификация по постъпило искане за окончателно плащане да се съдържа подлежащ на изпълнение титул /извършване на финансова корекция/. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е основателна. В мотивите на оспорения пред съда административен акт е посочено, че с решение за определяне на финансова корекция BG05M9OP001 -1.004-0001/266 от 21.05.2024 г. УО е установил извършено нарушение по смисъла на чл. 70, ал. 1 т. 3 от ЗУСЕСИФ и е определил .финансова корекция в размер на 100% от показателите на корекцията, равняващи се на 472 952,63 лв., представляващи разликата между отчетените допустими, верифицирани и възстановени средства и реално изпълнените ремонтни дейности, установени по време на проверките на място в съответствие с т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата Изложено е, че на основание чл. 75, ал. 1, изр. второ, във връзка с чл.73, ал.4, във връзка с чл.27, ал.2 от ЗУСЕСИФ, когато решението за определяне на финансовата корекция е издадено след съответното плащане, финансовата корекция се извършва чрез доброволно изпълнение от страна на бенефициента. Решение BG05M9OP001-1.004-0001/266 от 21.05.2024 г. е връчено на бенефициента посредством модул Кореспонденция на ИСУН 2020 с рег. BG05M9OP001-1.004-0001-С09-М182. С оглед факта, че настоящото искане за плащане (Номер от ИСУН 45) е окончателно, то УО следва да извърши финансовата корекция посредством доброволно изпълнение .при извършване на изчисленията по смисъла на чл.9, ал.2 от Наредба Н-3/22.05.2018 г. на МФ. За отмени оспорения акт по т. 2 съдът е приел, че по обжалваната т.2 от решение BG05M9OP001-1.004-0001/267 от 22.05.2024г. за същите договори, проект и нарушение е постановено извършване финансова корекция в размер на същата сума. Приел, че няма разлика между понятията определя и извършва финансова корекция, поради което административния акт в обжалваната част преповтаря решението от 21. 05.2024г. за определяне на финансова корекция, поради което не са налице предпоставките по чл. 73, ал.1 ЗУСЕФСУ. Решението е неправилно. С оспорения административен акт по т. 2 е извършена финансова корекция в размер на 472 952.63лв. с ДДС, съгласно Решение за определяне на финансова корекция BG05M9OP001-1.004-0001/266 от 21.05.2024 г. Преди диспозитива на административния акт в мотивите е посочено правното основание - чл. 75, ал. 1, изр. второ, във връзка с чл.73, ал.4, във връзка с чл.27, ал.2 от ЗУСЕСИФ, като е посочено, че решението за финансова корекция е издадено след съответното плащане и връчено на бенефициента посредством модул "Кореспонденция" на ИСУН. Съгласно посоченото правно основание чл. 75, ал. 1, изр. второ ЗУСЕФСУ - когато решението за определяне на финансовата корекция е издадено след съответното плащане, финансовата корекция се извършва чрез доброволно изпълнение от страна на бенефициента в 14-дневен срок, а за програмите за Трансгранично сътрудничество по външните граници на Европейския съюз в 30-дневен срок. Следователно "извършва финансова корекция" е законов термин, посочен в чл. 75, ал. 1, изр. второ ЗУСЕФСУ и има предвид изплащане на финансовата корекция определена с друг административен акт. Извършването на финансовата корекция е постановено във връзка с подаденото искане за окончателно плащане от бенефициента. Посочено е правно основание чл. 75, ал. 1, изр. второ, във връзка с чл.73, ал.4, във връзка с чл.27, ал.2 от ЗУСЕСИФ, за това, че решението за финансова корекция подлежи на предварително изпълнение, тъй като оспорването не спира изпълнението и в тази връзка, че решението за финансова корекция е връчено на бенефициента. Следователно неправилен е изводът на съда, че решението за извършване на финансова корекция на основание чл. 75, ал. 1, изр. второ, ЗУСЕФСУ представлява повторно решение за определяне на финансова корекция по чл. 73, ал.1 ЗУСЕФСУ. След като решението за определяне на финансова корекция е издадено и връчено на бенефициера, е налице основание за извършване на финансовата корекция, тъй като подлежи на предварително изпълнение по силата на закона независимо, че се обжалва по съдебен ред. Няма разпоредба на закона определяща, че при извършване на окончателното плащане решението за финансова корекция следва да е влязло в сила за да се извърши финансовата корекция, чрез незаплащане на съответния процент разходи. Решението за финансова корекция подлежи на предварително изпълнение съгласно чл.73, ал.4, във връзка с чл.27, ал.2 от ЗУСЕФСУ. При евентуална отмяна от съда на решението за финансова корекция сумата ще се верифицира. Неоснователни са доводите, че извършването на финансовата корекция не може да се инкорпорира в акта за верификация по искане за окончателно плащане. Освен това процесния административен акт не може да се обжалва само по т. 2, по която е извършена финансова корекция, тъй като тази сума е свързана с определения общ размер на сумата за окончателно плащане по други точки от акта. С оглед на това обжалваното съдебно решение като неправилно следва да се отмени и да се постанови решение, с което се отхвърля жалбата срещу оспорения административен акт по т. 2, с която се извършва финансова корекция. На ответната страна следва са присъдят претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, които се определят по 100 лв. за всяка инстанция, общо 200 лв. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение