Решение № 13286 от 14.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4706/2013 г.

Решение № 13286 от 14.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4706/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП") против решение № 34 от 9.01.2013 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 901 по описа за 2012 г. на този съд, както и срещу Решение № 393 от 21.02.2013 г. по същото дело, с което е допълнено първоначално постановеното решение. Подадена е и частна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП срещу Определение № 915/1.02.2013 г. постановено по адм. дело № 901/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, с което ответната дирекция е осъдена да заплати на "Джетстар" ЕООД разноски в размер на 7025 лв., определени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. Касаторът твърди касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. По съображения, подробно изложени в касационната жалба, се претендира отмяна на съдебните решения. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В частната жалба се твърди, че разноските са неправилно присъдени на "Джетстар" ЕООД, тъй като не са налице доказателства, че те действително са сторени. Отправя се искане за отмяна на обжалваното определение. Ответникът - "Джетстар" ЕООД, гр. Варна, представлявано от управителя Станислав Йорданов Велев, чрез пълномощника си адв. Максимова, оспорва касационната и частната жалба като неоснователни по подробно мотивирани съображения в депозираните писмени отговори. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и на частната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 34 от 9.01.2013 г. на Административен съд - Варна е отменен Ревизионен акт (РА) № 030903181/9.03.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 284/7.06.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, в частта, с която на "Клаймбърс Индъстрийз" ЕООД (с настоящо наименование "Джетстар" ЕООД за процесните данъчни периоди е определен за внасяне ДДС както следва: за м. 01.2009 г. - 85 519.02 лв., за м. 02.2009 г. - 136 930.57 лв. и за м. 03.2009 г. - 58 344.48 лв. С Решение № 393 от 21.02.2013 г. е допълнено първоначално постановеното решение, като РА е отменен и досежно определените за внасяне лихви за забава общо в размер на 33 477.95 лв. Обжалваното решение е постановено, след като с Решение № 1376/26.01.2012 г. по адм. д. № 12211/11 г. на ВАС, осмо отделение, е отменено Решение № 1833/15.07.2011 г. по адм. д. № 1908/2010 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлено оспорването на дружеството срещу РА в обжалваната му част и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В мотивите на отменителното решение е направена преценка, че в първоначално постановеното първоинстанционно решение не е направен дължимият анализ на относимите доказателства по делото, не са изложени ясни и подробни мотиви по релевантните за казуса факти, обстоятелства и приложими правни норми, не е релевирана съдебно-счетоводната експертиза и не са обсъдени възраженията на ревизираното дружество, като е посочено, че всичко това следва да бъде сторено при новото разглеждане на делото. При повторното разглеждане на делото, административният съд е приел, че РА е валиден данъчен акт, издаден в съответствие с процесуалните правила, но е материално незаконосъобразен. За да отмени РА, административният съд е приел въз основа на събраните доказателства- износни митнически декларации, инвойс фактури и ЧМР, че процесните стоки- дрехи втора употреба, са изнесени от "Клаймбърс индъстрийз" ЕООД в трети страни Посочил е, че митническите декларации, в които жалбоподателят е вписан като износител на стоките са заверени от изходното митническо учреждение, съгласно изискването на чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС; натоварването на стоката е станало в пристанище Варна, а разтоварването - в съответните страни - получатели: Пакистан, Танзания, Бенин, Джибути, Либерия, Кения, Сирия, Индия, Гвинея, Ирак, Йордания и Испания. Според съда, представените товарителници съдържат всички изискуеми реквизити. Същите са подписани от изпращача- доставчика (ревизираното дружество), от получателя и от превозвача. Проследявайки правната регламентация на чл. 5, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (Конвенцията) и чл. 9, т. 1, съдът е приел, че безспорно доказателство за това дали една стока е напуснала митническите предели на Европейската общност е именно заверката върху митническата декларация, направена от изходното митническо учреждение, т.е. от последното митническо учреждение преди стоките да напуснат митническата територия на Общността, а видно от клетка "Контрол от изходно митническо учреждение" на процесните ЕАД има подпис на български митнически служител. По тези съображения, административният съд е достигнал до извода, че са налице доказателства за реално транспортиране на процесните стоки до получателите и са налице извършени от "Клаймбърс Индъстрийз" ЕООД доставки, които са облагаеми с нулева ставка, съгласно чл. 28 от ЗДДС. Решението е правилно. Административният съд правилно е очертал основния спорен въпрос между страните, който се свежда до характера на извършените доставки на дрехи- втора употреба по описа в т. 4.7. от РД, а именно дали са налице доставки по смисъла на чл. 28 ЗДДС, облагаеми със ставка 0%, или са налице доставки по чл. 12 ЗДДС, облагаеми със ставка 12%. Съдът е направил обоснован съвкупен анализ на представените 38 бр. митнически декларации със заверка за осъществен износ от изходните митнически учреждения, адресирани до съда извлечения от митническите информационни системи за приключили процедури по износи, съответно закрити износи, непрехвърляеми морски товарителници и коносаменти за мултимодален транспорт, ЧМР - товарителници, фактури. Основателно ответникът по касация се позовава на относимия факт, останал неспоменат от касатора, че с нарочни писма до съда Митническо бюро - Разград е представило извлечения от митническа информационна система за приключилите износни операции, осъществени от "Клаймбърс Индъстрийз" ЕООД в процесните периоди, данните по които напълно съвпадат с тези в документите за износ. Правилно съдът е съобразил представените удостоверения за износите, заверените износни митнически декларации, представени от следните изходни митнически учреждения: Митница "Варна", Контейнерно пристанище "Варна запад" за износите, осъществени с мултимодален транспорт, и от Митническо бюро "Разград" при Митница Русе - в потвърждение на износите, осъществени с автомобилен транспорт през митнически пунктове "Лесово" и "Капитан Андреево". Горепосочените обстоятелства и установяващите ги доказателства обосновава, както законосъобразно е приел и решаващият съд, че фактическото транспортиране на стоките извън територията на ЕС до трети страни е реално осъществено. Следва да бъде споделено твърдението на ответника по касация, че представените със заверка за осъществен износ митнически декларации удостоверяват съответната идентификационна информация- данни за номер на фактура, номер на транспортен документ, уникален номер на контейнер, количества и вид на стоките, декларирана/фактурна стойност. Правилни са и изводите на административния съд за неправилно ценене от страна на органите по приходите на представените товарителници по съображения за липсващи в тях реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 5 и чл. 6, т. 1, б. а - к, т. 2, б. а - ж от Конвенцията. Тези товарителници действително съдържат елементите, необходими за обвързването на страните по договора за превоз, като липсата на някои от горепосочените реквизити не касае удостоверителната стойност на товарителниците по отношение на условията на договора за превоз и получаването на стоката от превозвача- чл. 9 от Конвенцията. Обосновани са и изводите на административния съд, изградени въз основа на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза. Изложените от касатора подробно мотивирани оплаквания за противоречие на експертното становище с писмените доказателства по делото не могат да бъдат възприети. Експертизата е установила- и това правилно е преценено от административния съд, че изнесените стоки по митническите декларации формират количества и стойности, които събрани с тези по наличните в края на периода - 31.03.2009 г. стоки, кореспондират точно с количествата и стойностите в началото на периода. Така, стоковите операции, реализирани през процесния период от ревизираното дружество, касаят единствено транзитни доставки, свързани с износи. Само в допълнение на изложеното са и обясненията на вещото лице, дадени при приемане на заключението му в с. з. на 31.10.2012 г. В обобщение на гореизложеното следва да се посочи, че съгласно чл. 28 от ЗДДС облагаема доставка с нулева ставка е: 1. доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика и 2. доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната. В случая, въз основа на представените ЕАД, фактури и ЧМР - товарителници се установяват по безспорен начин предпоставките на чл. 28, т. 2 от ЗДДС, вр. чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Правилно с обжалваното допълнително решение съдът е отменил РА освен за определените с него данъчни задължения и за определените за внасяне акцесорни задължения за лихви за забава общо в размер на 33 477.95 лв. По частната жалба: Същата е неоснователна, а постановеното определение № 915 от 1.02.2013 г. - правилно и законосъобразно. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, съдът се произнася и по разноските за водене на делото пред ВАС. Несъмнено с постановеното решение е присъдена на дружеството сумата 8050, в която не е включена сумата 7 000 лв. - адвокатско възнаграждение за защита пред ВАС и 25 лв. държавна такса, поради което е било налице първото условие искането да бъде уважено и сумата 7 025 лв. да бъде присъдена в производството по реда на чл. 248 ГПК вр. чл. 143 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Налице е и второто изискване- претендираните разноски действително да са били сторени. Видно от приложеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие серия В, № 00022303/14.11.2011 г. договорената сума за процесуално представителство 7 000 лв. е заплатена. С оглед на това, неоснователно се явява възражението на приходната администрация, че присъдените разноски не са реално заплатени. Същото следва да бъде оставено без уважение, а атакуваното определение - в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - осмо отделение,